Една мисъл не ми дава мира. Помните ли Съдбата на

Една мисъл не ми дава мира. Помните ли „ Съдбата на индивида ” на Шохолов? А това момче, Ванюшка, което намира татко си след войната? Макар че това напълно не е неговият татко, а един останал също самичък човек, който взема решение да вземе Ванюшка за свое дете. За да не гинат двамата един без различен. Снощи на митинга видях тъкмо противоположната сцена, само че също толкоз тъжна.
Родители с дребни деца и майки с бебешки колички, които търсеха своите към този момент изчезнали и избягали отвън България деца. Държаха ги в ръцете си и ги люлееха в количките с предчувствието и със страха, че ги губят. И това не са мои думи. А думи, които чух с ушите си, тъй като с някои от тези хора разговарях персонално.

Една майка ми сподели: " Тук съм поради него – и уточни бебето си, – с цел да остане при мен. " С болежка се запитвам – в случай че надделее чувството, че на митинга нощес е бил престъпният контингент, ще има ли кой нас един ден да ни вземе за родители? Когато останем сами. След тази война, след тази дълга и изтощителна война, в която се разделяме с децата си, тъй като тук за тях няма бъдеще.

Магдалена Абаджиева