Майка на дете със СОП: Всеки ден се сблъсквам с лошотията на хората
Една майка на дете с аутизъм избухна против шушукането, презрителните погледи и неизказаните думи - " лошотията на хората ", която за нея е всекидневие. Дамата, запазваща анонимност по справедливи аргументи, разгласява прочувствен пост, ориентиран към всички родители, водещи дечицата си да поиграят в прелестните летни дни на обществените площадки за игра.
Нейното обръщение е предизвикано от преживявяния на нея и детето ѝ в Габрово само че евентуално може да бъде припознато от майки и татковци из цялата страна.
" Пиша този пост с риск да бъда нападната, може би, само че е извънредно време да се поговори за това. Пиша анонимно, тъй като желая да си спестя злобните погледи по-късно. Майка съм на дете с аутизъм. В нашия град има доста такива деца, както и доста деца с увреждания. Водя детето си всеки ден по площадки и всеки ден се сблъсквам с лошотията на хората ", стартира злободневния си разкац тя.
Дамата споделя, че отношението се демонстрира дор в най-малки обстановки, протичащи с е сред малчуганите. Например, почтени дейности на детенцето ѝ.
" Детето ми взело играчка на друго дете, с цел да я види, майката или бабата незабавно гледат на кръв и прибират въпросната играчка. Аз надлежно вървя и непрекъснато се изяснявам, че детето ми е с аутизъм и я е взело просто, с цел да я прегледа. Но не получавам схващане. Отговарят ми, че не може да играе с техните играчки, че не е попитал дали може да ги вземе (детето ми не приказва и няма по какъв начин да попита). Аз им изяснявам още веднъж и още веднъж, само че не получавам схващане – по-скоро злобни погледи и шушукания ", споделя габровката.
Тя употребява трибуната на Фейсбук, с цел да подсети на останалите родители, че потребностите на децата са идентични и, че малчуганите със болести не са " по-малко деца ". Жената приканва и към повече съпричастност и емпатия, като отбелязва проститъч житейски факт - ориста може да сервира всичко.
" Бъдете съпричастни, бъдете положителни. Не бъдете злобни и надменни, тъй като не знаете какво може да ви сервира ориста. Приемайте другите деца, тъй като те също са деца като всички други. Преди да погледнете злобно и да шушукате, помислете: тази майка на такова дете – какво претърпява? Как се оправя? Как се усеща? ", написа тя.
Дамата приканва съгражданите си да бъдат по-добри, само че повдига и друга значима тематика - разясняването на останалите малчугани за положението на техните врастници, което е директно обвързвано с приобщаването на децата със СОП в обществото.
" Бъдете по-добри. Говорете с децата си. Обяснете им за какво другото дете е по-специално. Научете ги да поддържат връзка с него, а не да странят! ", приканва майката.
Тя се надява прочувственият ѝ пост да бъде свестен, а да не бъде посрещнат с дежурното за обществените мрежи настървение.
Вижте обявата, споделена от майката без редакция:
" Здравейте на всички.
Пиша този пост с риск да бъда нападната, може би, само че е извънредно време да се поговори за това. Пиша анонимно, тъй като желая да си спестя злобните погледи по-късно.
Майка съм на дете с аутизъм. В нашия град има доста такива деца, както и доста деца с увреждания. Водя детето си всеки ден по площадки и всеки ден се сблъсквам с лошотията на хората. Детето ми взело играчка на друго дете, с цел да я види, майката или бабата незабавно гледат на кръв и прибират въпросната играчка. Аз надлежно вървя и непрекъснато се изяснявам, че детето ми е с аутизъм и я е взело просто, с цел да я прегледа. Но не получавам схващане. Отговарят ми, че не може да играе с техните играчки, че не е попитал дали може да ги вземе (детето ми не приказва и няма по какъв начин да попита). Аз им изяснявам още веднъж и още веднъж, само че не получавам схващане – по-скоро злобни погледи и шушукания.
Тук ще кажа следното:
-Първо: площадките са за всички. Както вашите деца имат право да играят, по този начин и моето – и всички деца със СОП – имат право. Това, че децата ни имат проблем, не ги прави по-малко деца от вашите!-
-Второ: като не ви харесва друго дете да пипа играчките ви – не ги носете на площадката. Дръжте си ги у вас. След като сте ги донесли, е напълно обикновено някое детенце да желае да ги види и да поиграе!
-Трето: няма потребност да ни гледате с пренебрежение, да си криете играчките и да не влизате в състояние. Защото в този живот никой не е застрахован. На всеки може да му се случи да има дете с увреждане.
Бъдете съпричастни, бъдете положителни. Не бъдете злобни и надменни, тъй като не знаете какво може да ви сервира ориста. Приемайте другите деца, тъй като те също са деца като всички други.
Преди да погледнете злобно и да шушукате, помислете: тази майка на такова дете – какво претърпява? Как се оправя? Как се усеща?
Бъдете по-добри. Говорете с децата си. Обяснете им за какво другото дете е по-специално. Научете ги да поддържат връзка с него, а не да странят!
Надявам се да бъда разбрана… "
Нейното обръщение е предизвикано от преживявяния на нея и детето ѝ в Габрово само че евентуално може да бъде припознато от майки и татковци из цялата страна.
" Пиша този пост с риск да бъда нападната, може би, само че е извънредно време да се поговори за това. Пиша анонимно, тъй като желая да си спестя злобните погледи по-късно. Майка съм на дете с аутизъм. В нашия град има доста такива деца, както и доста деца с увреждания. Водя детето си всеки ден по площадки и всеки ден се сблъсквам с лошотията на хората ", стартира злободневния си разкац тя.
Дамата споделя, че отношението се демонстрира дор в най-малки обстановки, протичащи с е сред малчуганите. Например, почтени дейности на детенцето ѝ.
" Детето ми взело играчка на друго дете, с цел да я види, майката или бабата незабавно гледат на кръв и прибират въпросната играчка. Аз надлежно вървя и непрекъснато се изяснявам, че детето ми е с аутизъм и я е взело просто, с цел да я прегледа. Но не получавам схващане. Отговарят ми, че не може да играе с техните играчки, че не е попитал дали може да ги вземе (детето ми не приказва и няма по какъв начин да попита). Аз им изяснявам още веднъж и още веднъж, само че не получавам схващане – по-скоро злобни погледи и шушукания ", споделя габровката.
Тя употребява трибуната на Фейсбук, с цел да подсети на останалите родители, че потребностите на децата са идентични и, че малчуганите със болести не са " по-малко деца ". Жената приканва и към повече съпричастност и емпатия, като отбелязва проститъч житейски факт - ориста може да сервира всичко.
" Бъдете съпричастни, бъдете положителни. Не бъдете злобни и надменни, тъй като не знаете какво може да ви сервира ориста. Приемайте другите деца, тъй като те също са деца като всички други. Преди да погледнете злобно и да шушукате, помислете: тази майка на такова дете – какво претърпява? Как се оправя? Как се усеща? ", написа тя.
Дамата приканва съгражданите си да бъдат по-добри, само че повдига и друга значима тематика - разясняването на останалите малчугани за положението на техните врастници, което е директно обвързвано с приобщаването на децата със СОП в обществото.
" Бъдете по-добри. Говорете с децата си. Обяснете им за какво другото дете е по-специално. Научете ги да поддържат връзка с него, а не да странят! ", приканва майката.
Тя се надява прочувственият ѝ пост да бъде свестен, а да не бъде посрещнат с дежурното за обществените мрежи настървение.
Вижте обявата, споделена от майката без редакция:
" Здравейте на всички.
Пиша този пост с риск да бъда нападната, може би, само че е извънредно време да се поговори за това. Пиша анонимно, тъй като желая да си спестя злобните погледи по-късно.
Майка съм на дете с аутизъм. В нашия град има доста такива деца, както и доста деца с увреждания. Водя детето си всеки ден по площадки и всеки ден се сблъсквам с лошотията на хората. Детето ми взело играчка на друго дете, с цел да я види, майката или бабата незабавно гледат на кръв и прибират въпросната играчка. Аз надлежно вървя и непрекъснато се изяснявам, че детето ми е с аутизъм и я е взело просто, с цел да я прегледа. Но не получавам схващане. Отговарят ми, че не може да играе с техните играчки, че не е попитал дали може да ги вземе (детето ми не приказва и няма по какъв начин да попита). Аз им изяснявам още веднъж и още веднъж, само че не получавам схващане – по-скоро злобни погледи и шушукания.
Тук ще кажа следното:
-Първо: площадките са за всички. Както вашите деца имат право да играят, по този начин и моето – и всички деца със СОП – имат право. Това, че децата ни имат проблем, не ги прави по-малко деца от вашите!-
-Второ: като не ви харесва друго дете да пипа играчките ви – не ги носете на площадката. Дръжте си ги у вас. След като сте ги донесли, е напълно обикновено някое детенце да желае да ги види и да поиграе!
-Трето: няма потребност да ни гледате с пренебрежение, да си криете играчките и да не влизате в състояние. Защото в този живот никой не е застрахован. На всеки може да му се случи да има дете с увреждане.
Бъдете съпричастни, бъдете положителни. Не бъдете злобни и надменни, тъй като не знаете какво може да ви сервира ориста. Приемайте другите деца, тъй като те също са деца като всички други.
Преди да погледнете злобно и да шушукате, помислете: тази майка на такова дете – какво претърпява? Как се оправя? Как се усеща?
Бъдете по-добри. Говорете с децата си. Обяснете им за какво другото дете е по-специално. Научете ги да поддържат връзка с него, а не да странят!
Надявам се да бъда разбрана… "
Източник: glasnews.bg
КОМЕНТАРИ