Композиторът Димитър Ненов остава самотник в живота и творчеството си
Една дребна случайност ме води на гарата в Първомай. Чакам моя трен. Закъснява. Пада първото пожълтяло листо… Есента наближава. Сутрешното слънце изпъва тил на хоризонта. Нашите дребни гари, нашите дребни въздишки…На тях се случват срещи и раздели. Пишат се стихове и песни. Те са носталгия, взор към миналото…Но и към бъдещето, което тича по излъсканите релси. Гарите са поезията на живота.
Вероятно такива мисли са връхлитали и архитекта на това малко украшение - Димитър Ненов, който е имал тъничък усет към литературата и философията. Но и към математиката и физиката, науките на всички науки… С тяхна помощ основава плановете и на други гари у нас – Зверино, Кресна, Телиш. Помага за възобновяване на гарата и в Ботевград. Дори живее в колиба зад нея, където в късен час се чували нежните звуци на пианото му.
Димитър Ненов е проектант, само че и огромен български композитор. Може би музиката е архитектура на звуци...Отива си от живота единствено на 51 години. През август 2023 година ще се навършват 70 години от неговата трагична гибел. Скача от прозорците на психиатрична клиника в София. Нещастен, наскърбен, самотен…Без да има никакъв парцел и пари. При бомбардировките над София напролет на 1944 година апартаментът му на ул. „ Искър “ и „ Веслец “ е съвсем опустошен. И той се реалокира, с цел да има покрив над главата си, в дома на родителите на композитора Георги Арнаудов. Там е последния му дом.
Смъртта оставя неосъществени доста негови музикални проекти. Но и това, което ни е оставил като творчество е задоволително, с цел да си спомним за аристичния му дух и ярка самобитна персона.
Той е най-загадъчният и високо просветен български композитор. Интелектуалец, енциклопедист, отшелник в живота и в творчеството си. Димитър Ненов става прочут на съвременниците си на първо място като виртуозен концертиращ пианист и възпитател. Всъщност, когато става въпрос за изпълнителско изкуство у нас, през първата половина на ХХ век, най-великите български пианисти са Панчо Владигеров и Димитър Ненов. Той пречупва българщината в музиката си през призмата на човек, който се прекланя пред българския фолклор, само че го следи с очите на просветения европеец с костюм и вратовръзка. Може би това е повода доста негови произведения да са по-малко налични за необятната аудитория спрямо тези на сътрудниците му от неговото потомство като Панчо Владигеров, Веселин Стоянов, Марин Големинов и Любомир Пипков, тъй като посланията му изискват знания и висок умствен и прочувствен потенциал.
Този невероятен човек е роден на 19 декември 1901 година в Разград в фамилията на капитан Стефан Ненов и брачната половинка му Стиляна Мартинова, бесарабска българка. Двамата минават под венчило, когато тя е напълно млада – на 18 години. Изтърсакът кръщават в черквата „ Св. Никола “. Семейство Ненови има две по-големи дъщери – Здравка и Маринка. Дядо на бъдещия композитор пък, по майчина линия, е съдията и народен представител в Народното събрание Георги Мартинов.
Едва шест годишно момченцето стартира да свири на пиано. Пръстите му танцуват по клавишите, а майка му го наставлява. Като възпитаник свири и в учебни сформира, пее в църковен хор, даже се учи да свири на виолончело. Поради военната работа на татко му фамилията живее в разнообразни градове на страната – Варна, Търново, Плевен, Враца, Шумен.
През 1919 година семейство Ненови се реалокира с децата си в София.
Димитър приключва с отличие Първа мъжка гимназия. В столицата става частен възпитаник по пиано на бъдещия учен Андрей Стоянов, който е приключил Роберт лицей в Цариград, където учи пиано при австрийския възпитател Сикач, а след това музикална академия във Виена. Димитър Ненов напредва бързо над белите и черни клавиши, стартира да композира. Първите му опити са няколко пиеси за пиано, зад които прозира гения му. Има мощно предпочитание да учи музика в Австрия, само че не получава единодушието на родителите си, които евентуално са считали, че „ музикант къща не храни “ и като мъж мъчно ще препечелва хляба си.
През 1920 година отпътува за Дрезден. Записва се да учи архитектура в Дрезденското висше техническо учебно заведение. В немския град демонстрира интерес и към история на изкуството. Не загърбва пианото - в Дрезденската консерватория свири при проф. Карл Фелинг. Занимава се още с доктрина и комбинация при професорите Теодор Блумер и Паул Битнер. В източния град на Германия се раждат първите му по-значими произведения – Соната за пиано, Соната за цигулка и пиано, Симфония №1, „ Четири скици за симфоничен оркестър “, Първа балада за пиано и оркестър. Димитър Ненов за известно време управлява балетна натрупа. Заради парите, нужни за издръжката му е заставен да свири в кино, озвучава немите филми.
След този потребен интервал в Германия се завръща у нас, с тапия за проектант. Постъпва на работа в Министерство на благоустройството, а по-късно работи и в Министерство на железниците. За известно време специализира в Италия строителство на железопътни гари.
По негов план прави няколко гари в Искърското дефиле, взе участие в реконструкцията на западното крило на остарялата жп гара в София. В Ботевград проектира възобновяване на храм и на болница. През 1931 година работи като асистент секционен инженер в Русе. В крайдунавския град проектира частен дом, административна постройка на сточна гара. По негов план е и противотуберкулозния диспансер в Хасково, също хубав частен дом в Плевен. Сред плановете му е постройката на Държавната музикална академия в София. Вероятно архитектурата е приемал повече като работа за припечелване на пари. Дълбокото му ентусиазъм е музиката, с която няма да се раздели до края на дните си.
През 1931 година тъкмо тя го води в Полша, във високопланинския курорт Закопане. Специализира пиано при огромния пианист Егон Петри, възпитаник на Феручо Бузони. През идната година е към този момент в Болоня, където приключва висшето си музикално обучение.
След като се завръща у нас Димитър Ненов стартира работата си като композитор, пианист, клавирен възпитател. Ръководи съществувалата единствено няколко години Частна музикална консерватория в София. За известно време е музикален организатор на Радио София. Създава фонотеката и по негово гледище е закупен първия концертен роял. От 1937 година до злочестия драматичен завършек на живота си се отдава на работа в Държавната музикална академия, дълготраен професор е по пиано.
Той е същинско събитие в музикалната ни просвета. Прави концерти в цялата страна. Гастролира в доста страни в Европа, само че и в Палестина, Сирия, Египет. Музиката му покорява публиката. Репертоарът му е богат - от Бах и Скарлати до Равел и Скрябин.
Оставя диря в нашата музика и като камерен реализатор. Част е от клавирното трио с цигуларя проф. Христо Обрешков и вилончелиста проф. Константин Попов. Всъщност тримата мъже възпитават в българския слушател усета към камерната музика. А тя е едва известна у нас през 30-те и 40-те години на ХХ век. Камерни осъществявания показва и с цигуларя проф. Владимир Аврамов.
В това трескаво време на концерти Ненов не стопира да композира. Раждат се едни от най-значимите му творби – Концерт за пиано и оркестър, Токата за пиано, песни, няколко сюити от национални песни със акомпанимент на камерен оркестър. В разцвета на творчеството му се появява бъбречната му болест, която го изтезава. Получава нервни сривове. Постепенно понижават концертните му задължения. Повече време отделя като учител в Държавната консерватория. Докато заболяването го приковава на легло.
Като композитор оставя доста завещание в областта на клавирната и симфонична музика. С други композитори от сдружение „ Съвременна музика “, където е съосновател и секретар през 1933 година, Ненов основава български жанр в музиката. Той е журналист и критик, което се вижда в негови публикации, отдадени на развиването на нашата музика. Казвал, че задачата на музикалните създатели е „ основаване на едно българско творчество с ясно избрана физиономия, с емфатичен български дух; това творчество би трябвало да излезе от битовото като негова еманация “.
На пианото показва цялата си креативна фикция – от ранните му творби Балада №1 за пиано и оркестър и Соната за пиано до прелестните „ Миниатюри “, което демонстрира самобитността му като композитор. А сред тях са още шедьоври на българската пианистична литература. Една от най-значителните му композиции е неговия клавирен концерт, който не е изключително известен у нас. Завършен е през 1936 година Този концерт се откроява с увличаща изразителност, с високо композиционно умеене на създателя, с благосъстоянието и многообразието на солиращата клавирна партия, с блясъка на оркестровия акомпанимент.
Не можем да не отбележим и неговите „ Вариации “ за пиано, произведение, което демонстрира необятните му благоприятни условия в региона на клавирното творчество. В това му изкуство са и двата концертни етюда.
През 1939 година Ненов основава още една значима за музиката ни комбинация – „ Токата “, която е измежду ефектните композиции на музиката. „ Миниатюрите “ за пиано, пет жанрови пиеси, които композира през 1945 година са пример. Те демонстрират зрялостта му като композитор. Изхожда от фолклора като квинтесенция на българския народен дух. Създава две балади за пиано и симфоничен оркестър, които припомнят нещо сантиментално, неизползвано преди него в клавирното ни и оркестрово творчество.
Сред инструменталните му произведения впечатлява и Соната за цигулка и пиано – произведение от дрезденския му интервал. Усеща се неговата интелектуална поетичност, майсторството му като композитор, мащабността в развиването на сонатния цикъл.
Симфоничното художествено завещание, което ни е оставил Димитър Ненов обгръща редица произведения, разнообразни по мащаб и звучение. В тях се вижда блестящата ръка на надарен оркестратор. Първа забележителна комбинация на Ненов е Симфония №1, основана в Дрезден. Последвана е от една симфонична поема и от една балада за симфоничен оркестър. Пак в немския град през 1926 година Ненов композира своите „ Четири скици за огромен симфоничен оркестър. За първи път обръща взор към националната ария, която звучи във финала на творбата, преосмислена през самобитната креативна характерност на композитора.
Смъртта не му разрешава да приключи втора симфония, както и симфоничната поема „ Балканът “, замислена върху легендата за Балкана от поемата на Пенчо Славейков „ Кървава ария “.
Има принос и за вокалното ни творчество – цикълът „ Родина “ по текст на Дора Габе, песните „ Дървар “ по текст на Димитър Пантелеев, „ Вечната и святата “ върху стихове на поетесата Елисавета Багряна, „ Угасна слънце “, по текстове на Яворов.
Ярко симфонично произведение от последния креативен интервал на композитора е експресивната „ Рапсодия фикция “ – неговата лебедова ария, едно от най-вдъхновените тонови творения на Димитър Ненов, което е оценено едвам след неговата гибел.
Сред художественото завещание на Димитър Ненов се открояват и няколко цикъла от обработки на национални песни със акомпанимент на камерен оркестър, както и сюитите „ Тракия “ и „ Коледа “ за женски хор със акомпанимент още веднъж на камерен оркестър. Тези творби, основани през 30-те години за репертоара на камерния оркестър при Радио София, демонстрират композитора като интерпретатор на българския фолклор.
Наред с музикалните си творби Димитър Ненов основава възпитаници пианисти – Светла Протич, Катя Вълчева, Генко Генков, Белина Дръндарова, композитора Иван Стайков, доцент Иван Бакалов, Трифон Силяновски и други изявени имена.
След 1948 година здравословното му положение става все по-тежко. През идната година получава позволение, да замине за столицата на Унгария, с цел да се лекува. Нервите му са опънати до край, има тежка мигрена. Диагнозата „ фиброзната склероза на двата бъбрека “ го изтезава със страшна мощ. Дните му безшумно гаснат…До съдбовния край.
Името на Димитър Ненов е познато единствено за малко на брой експерти в България. Макар, че през 1952 година е отличен с Димитровска премия, най-голямото отличие за научни и други креативен достижения, остава подценен. И като композитор, и като проектант. Но се трансформира в дребното камъче в обувката на българската просвета, което още убива, поради силата на гения...
Последвайте Епицентър.БГ към този момент и в !
Вероятно такива мисли са връхлитали и архитекта на това малко украшение - Димитър Ненов, който е имал тъничък усет към литературата и философията. Но и към математиката и физиката, науките на всички науки… С тяхна помощ основава плановете и на други гари у нас – Зверино, Кресна, Телиш. Помага за възобновяване на гарата и в Ботевград. Дори живее в колиба зад нея, където в късен час се чували нежните звуци на пианото му.
Димитър Ненов е проектант, само че и огромен български композитор. Може би музиката е архитектура на звуци...Отива си от живота единствено на 51 години. През август 2023 година ще се навършват 70 години от неговата трагична гибел. Скача от прозорците на психиатрична клиника в София. Нещастен, наскърбен, самотен…Без да има никакъв парцел и пари. При бомбардировките над София напролет на 1944 година апартаментът му на ул. „ Искър “ и „ Веслец “ е съвсем опустошен. И той се реалокира, с цел да има покрив над главата си, в дома на родителите на композитора Георги Арнаудов. Там е последния му дом.
Смъртта оставя неосъществени доста негови музикални проекти. Но и това, което ни е оставил като творчество е задоволително, с цел да си спомним за аристичния му дух и ярка самобитна персона.
Той е най-загадъчният и високо просветен български композитор. Интелектуалец, енциклопедист, отшелник в живота и в творчеството си. Димитър Ненов става прочут на съвременниците си на първо място като виртуозен концертиращ пианист и възпитател. Всъщност, когато става въпрос за изпълнителско изкуство у нас, през първата половина на ХХ век, най-великите български пианисти са Панчо Владигеров и Димитър Ненов. Той пречупва българщината в музиката си през призмата на човек, който се прекланя пред българския фолклор, само че го следи с очите на просветения европеец с костюм и вратовръзка. Може би това е повода доста негови произведения да са по-малко налични за необятната аудитория спрямо тези на сътрудниците му от неговото потомство като Панчо Владигеров, Веселин Стоянов, Марин Големинов и Любомир Пипков, тъй като посланията му изискват знания и висок умствен и прочувствен потенциал.
Този невероятен човек е роден на 19 декември 1901 година в Разград в фамилията на капитан Стефан Ненов и брачната половинка му Стиляна Мартинова, бесарабска българка. Двамата минават под венчило, когато тя е напълно млада – на 18 години. Изтърсакът кръщават в черквата „ Св. Никола “. Семейство Ненови има две по-големи дъщери – Здравка и Маринка. Дядо на бъдещия композитор пък, по майчина линия, е съдията и народен представител в Народното събрание Георги Мартинов.
Едва шест годишно момченцето стартира да свири на пиано. Пръстите му танцуват по клавишите, а майка му го наставлява. Като възпитаник свири и в учебни сформира, пее в църковен хор, даже се учи да свири на виолончело. Поради военната работа на татко му фамилията живее в разнообразни градове на страната – Варна, Търново, Плевен, Враца, Шумен.
През 1919 година семейство Ненови се реалокира с децата си в София.
Димитър приключва с отличие Първа мъжка гимназия. В столицата става частен възпитаник по пиано на бъдещия учен Андрей Стоянов, който е приключил Роберт лицей в Цариград, където учи пиано при австрийския възпитател Сикач, а след това музикална академия във Виена. Димитър Ненов напредва бързо над белите и черни клавиши, стартира да композира. Първите му опити са няколко пиеси за пиано, зад които прозира гения му. Има мощно предпочитание да учи музика в Австрия, само че не получава единодушието на родителите си, които евентуално са считали, че „ музикант къща не храни “ и като мъж мъчно ще препечелва хляба си.
През 1920 година отпътува за Дрезден. Записва се да учи архитектура в Дрезденското висше техническо учебно заведение. В немския град демонстрира интерес и към история на изкуството. Не загърбва пианото - в Дрезденската консерватория свири при проф. Карл Фелинг. Занимава се още с доктрина и комбинация при професорите Теодор Блумер и Паул Битнер. В източния град на Германия се раждат първите му по-значими произведения – Соната за пиано, Соната за цигулка и пиано, Симфония №1, „ Четири скици за симфоничен оркестър “, Първа балада за пиано и оркестър. Димитър Ненов за известно време управлява балетна натрупа. Заради парите, нужни за издръжката му е заставен да свири в кино, озвучава немите филми.
След този потребен интервал в Германия се завръща у нас, с тапия за проектант. Постъпва на работа в Министерство на благоустройството, а по-късно работи и в Министерство на железниците. За известно време специализира в Италия строителство на железопътни гари.
По негов план прави няколко гари в Искърското дефиле, взе участие в реконструкцията на западното крило на остарялата жп гара в София. В Ботевград проектира възобновяване на храм и на болница. През 1931 година работи като асистент секционен инженер в Русе. В крайдунавския град проектира частен дом, административна постройка на сточна гара. По негов план е и противотуберкулозния диспансер в Хасково, също хубав частен дом в Плевен. Сред плановете му е постройката на Държавната музикална академия в София. Вероятно архитектурата е приемал повече като работа за припечелване на пари. Дълбокото му ентусиазъм е музиката, с която няма да се раздели до края на дните си.
През 1931 година тъкмо тя го води в Полша, във високопланинския курорт Закопане. Специализира пиано при огромния пианист Егон Петри, възпитаник на Феручо Бузони. През идната година е към този момент в Болоня, където приключва висшето си музикално обучение.
След като се завръща у нас Димитър Ненов стартира работата си като композитор, пианист, клавирен възпитател. Ръководи съществувалата единствено няколко години Частна музикална консерватория в София. За известно време е музикален организатор на Радио София. Създава фонотеката и по негово гледище е закупен първия концертен роял. От 1937 година до злочестия драматичен завършек на живота си се отдава на работа в Държавната музикална академия, дълготраен професор е по пиано.
Той е същинско събитие в музикалната ни просвета. Прави концерти в цялата страна. Гастролира в доста страни в Европа, само че и в Палестина, Сирия, Египет. Музиката му покорява публиката. Репертоарът му е богат - от Бах и Скарлати до Равел и Скрябин.
Оставя диря в нашата музика и като камерен реализатор. Част е от клавирното трио с цигуларя проф. Христо Обрешков и вилончелиста проф. Константин Попов. Всъщност тримата мъже възпитават в българския слушател усета към камерната музика. А тя е едва известна у нас през 30-те и 40-те години на ХХ век. Камерни осъществявания показва и с цигуларя проф. Владимир Аврамов.
В това трескаво време на концерти Ненов не стопира да композира. Раждат се едни от най-значимите му творби – Концерт за пиано и оркестър, Токата за пиано, песни, няколко сюити от национални песни със акомпанимент на камерен оркестър. В разцвета на творчеството му се появява бъбречната му болест, която го изтезава. Получава нервни сривове. Постепенно понижават концертните му задължения. Повече време отделя като учител в Държавната консерватория. Докато заболяването го приковава на легло.
Като композитор оставя доста завещание в областта на клавирната и симфонична музика. С други композитори от сдружение „ Съвременна музика “, където е съосновател и секретар през 1933 година, Ненов основава български жанр в музиката. Той е журналист и критик, което се вижда в негови публикации, отдадени на развиването на нашата музика. Казвал, че задачата на музикалните създатели е „ основаване на едно българско творчество с ясно избрана физиономия, с емфатичен български дух; това творчество би трябвало да излезе от битовото като негова еманация “.
На пианото показва цялата си креативна фикция – от ранните му творби Балада №1 за пиано и оркестър и Соната за пиано до прелестните „ Миниатюри “, което демонстрира самобитността му като композитор. А сред тях са още шедьоври на българската пианистична литература. Една от най-значителните му композиции е неговия клавирен концерт, който не е изключително известен у нас. Завършен е през 1936 година Този концерт се откроява с увличаща изразителност, с високо композиционно умеене на създателя, с благосъстоянието и многообразието на солиращата клавирна партия, с блясъка на оркестровия акомпанимент.
Не можем да не отбележим и неговите „ Вариации “ за пиано, произведение, което демонстрира необятните му благоприятни условия в региона на клавирното творчество. В това му изкуство са и двата концертни етюда.
През 1939 година Ненов основава още една значима за музиката ни комбинация – „ Токата “, която е измежду ефектните композиции на музиката. „ Миниатюрите “ за пиано, пет жанрови пиеси, които композира през 1945 година са пример. Те демонстрират зрялостта му като композитор. Изхожда от фолклора като квинтесенция на българския народен дух. Създава две балади за пиано и симфоничен оркестър, които припомнят нещо сантиментално, неизползвано преди него в клавирното ни и оркестрово творчество.
Сред инструменталните му произведения впечатлява и Соната за цигулка и пиано – произведение от дрезденския му интервал. Усеща се неговата интелектуална поетичност, майсторството му като композитор, мащабността в развиването на сонатния цикъл.
Симфоничното художествено завещание, което ни е оставил Димитър Ненов обгръща редица произведения, разнообразни по мащаб и звучение. В тях се вижда блестящата ръка на надарен оркестратор. Първа забележителна комбинация на Ненов е Симфония №1, основана в Дрезден. Последвана е от една симфонична поема и от една балада за симфоничен оркестър. Пак в немския град през 1926 година Ненов композира своите „ Четири скици за огромен симфоничен оркестър. За първи път обръща взор към националната ария, която звучи във финала на творбата, преосмислена през самобитната креативна характерност на композитора.
Смъртта не му разрешава да приключи втора симфония, както и симфоничната поема „ Балканът “, замислена върху легендата за Балкана от поемата на Пенчо Славейков „ Кървава ария “.
Има принос и за вокалното ни творчество – цикълът „ Родина “ по текст на Дора Габе, песните „ Дървар “ по текст на Димитър Пантелеев, „ Вечната и святата “ върху стихове на поетесата Елисавета Багряна, „ Угасна слънце “, по текстове на Яворов.
Ярко симфонично произведение от последния креативен интервал на композитора е експресивната „ Рапсодия фикция “ – неговата лебедова ария, едно от най-вдъхновените тонови творения на Димитър Ненов, което е оценено едвам след неговата гибел.
Сред художественото завещание на Димитър Ненов се открояват и няколко цикъла от обработки на национални песни със акомпанимент на камерен оркестър, както и сюитите „ Тракия “ и „ Коледа “ за женски хор със акомпанимент още веднъж на камерен оркестър. Тези творби, основани през 30-те години за репертоара на камерния оркестър при Радио София, демонстрират композитора като интерпретатор на българския фолклор.
Наред с музикалните си творби Димитър Ненов основава възпитаници пианисти – Светла Протич, Катя Вълчева, Генко Генков, Белина Дръндарова, композитора Иван Стайков, доцент Иван Бакалов, Трифон Силяновски и други изявени имена.
След 1948 година здравословното му положение става все по-тежко. През идната година получава позволение, да замине за столицата на Унгария, с цел да се лекува. Нервите му са опънати до край, има тежка мигрена. Диагнозата „ фиброзната склероза на двата бъбрека “ го изтезава със страшна мощ. Дните му безшумно гаснат…До съдбовния край.
Името на Димитър Ненов е познато единствено за малко на брой експерти в България. Макар, че през 1952 година е отличен с Димитровска премия, най-голямото отличие за научни и други креативен достижения, остава подценен. И като композитор, и като проектант. Но се трансформира в дребното камъче в обувката на българската просвета, което още убива, поради силата на гения...
Последвайте Епицентър.БГ към този момент и в !
Източник: epicenter.bg
КОМЕНТАРИ