Една малка детска костица, погребана дълбоко в далечната Денисовска пещера

...
Една малка детска костица, погребана дълбоко в далечната Денисовска пещера
Коментари Харесай

Денисованците – непознатите прадеди

Една дребна детска костица, заровена надълбоко в далечната Денисовска пещера в Сибир, разпростра сходно на капсула на времето цяла глава от историята на онази антична ера, когато измежду капризите на природата и междуплеменните битки за оцеляване се образува модерният човек.

Преди 40 000 години, на границата сред междинната и късната старокаменна ера, една същинска гражданска война трансформира света вечно. Хомо сапиенс превзема Европа и стартира да оставя своята диря. Най-ранните мостри на изкуство се появяват в пещерите в югозападната част на континента дружно с първите всеобщи и комплицирани оръдия на труда, първите бижута и церемониални погребения. Какво се е случило по този начин ненадейно след стотици години на мудна, мъчителна еволюция? Според антрополога Ричард Клайн неочаквана и огромна смяна в гените преди към 50 хиляди години е поставила

началото на по този начин наречената „ човешка гражданска война ”, когато нашите предшественици са почнали да мислят и поддържат връзка по метода, по който го вършим ние през днешния ден. Тогава са почнали да измират – евентуално вследствие на същински междувидови войни - „ съперниците ” на хомо сапиенс – неандерталците, с цел да оставят модерния човек единствен стопанин на света.

Причините за тази неочаквана от еволюционна позиция смяна към момента не са ясни. Дали потребността от оцеляване по време на тежките ледникови интервали, сковавали света през онази ера, не е предиздвикала дедите ни да развият качества, от които не са имали потребност по-рано? Или срещата с други архаични типове хора като неандерталците е подействала като катализатор за насърчаване на конкурентоспособни умения? Науката занапред ще отговори на тези въпроси.

Преди 40 хиляди години обаче в Евразия се е получила обстановка, неповторима за цялата история на човечеството – ние не сме били сами.

Заедно с нас са живели и други прахора,

които последователно изчезнали от лицето на Земята, само че оставили своя отпечатък в архивите на нашите гени.

Всички знаем кои са неандерталците – клонка от рода Homo, които обитавали Европа в интервала 600 000 - 30 000 година пр.н.е. Последните изследвания демонстрираха, че те не са ни били толкоз непознати, колкото се смяташе – след секвенирането на неандерталския геном стана ясно, че ранните хора са се смесвали със своите братовчеди, което е оставило следи в нашите хромозоми. Тазгодишно изследване на Монреалския университет сподели, че част от ДНК в Х хромозомата на всички хора през днешния ден, като се изключи тези, родени в Африка, ни е завещание от дядото неандерталец.

Източник: obekti.bg


СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР