Притча за скъпоценния камък
Една мъдра жена, която пътувала из планината разкрила драгоценен камък в речния поток. На идващия ден срещнала изгладнял пасажер и отворила торбата си, с цел да показа с него храната, която носела.
Гладният странник видял скъпоценния камък и я помолил да му го даде. Тя го направила без съмнение. Пътникът траял по пътя си, весел от огромния шанс. Той знаел, че камъкът бил толкоз безценен, че можел да му обезпечи прехраната за цялостен живот. След няколко дни обаче той се върнал назад по пътя, с цел да откри мъдрата жена и да ѝ върне камъка.
„ Вървях и размишлявах – споделил ѝ той, когато най-накрая я разкрил. – Знам какъв брой скъп е този камък, само че ти го връщам с вярата, че можеш да ми дадеш нещо още по-ценно. Можеш ли да ми дадеш това, което е в теб, което те накара да ми дадеш този камък? “
Понякога това, което носим вътре в себе си, е по-нужно на хората от всички дарове и земни богатства.
Източник: wisdomcommons.org
