Една купа с патладжан, задушен в разводнен доматен сос, трябва

Една купа с патладжан, задушен в воднист доматен сос, би трябвало да нахрани шестчленното семейство на Сали Мужед за през целия ден, написа Асошиейтед прес.
За нея това е мусака, само че в действителност то едвам припомня на кардинално уханното ядене с месо и зеленчуци, което в миналото е изпълвало кухните в Газа с аромата си.

Войната е откъснала фамилиите от опцията да обработват земя или да ловят риба, а дребното храна, която стига до територията на обсадената линия, постоянно бива разграбвана, укривана и препродавана на непостижими цени. Следователно майки като Мужед са принудени да импровизират непрестанно, като трансформират обичайни палестински ястия, тъй че да ги сготвят с оскъдните артикули, които съумяват да купят от пазара, да вземат от камиони или от пакети с помощи, пуснати със самолети от въздуха.

През март Израел наложи цялостна обсада за камионите, които влизат на територията на линията, и стартира да разрешава прекосяването им чак през май, макар че съгласно филантропични организации количеството на помощите, които се позволяват в Газа, остава надалеч под нужното.

Някои готвачи демонстрират досетливост, само че множеството просто обезверено се надяват да спрат да употребяват шепата едни и същи, еднообразни налични артикули – в случай че въобще съумеят да се снабдят с тях. Някои фамилии оцеляват, хранейки се с корав, чуплив самун, консерви с фасул, които ядат студени поради липса на газ за готвене, или каквото съумеят да вземат в дните, когато стигнат задоволително рано до благотворителните кухни, преди храната да е свършила.

" Децата стоят гладни. Утре няма да имаме никаква храна ", споделя Мужед от палатката в Деир ал Балах, в която фамилията ѝ живее, откакто е било разселено.

Някога тази същата купа едвам е стигала да нахрани едно дете. Сега обаче майката сипва храната лъжица по лъжица, пробвайки се да я разпредели за цялото семейство. Синът ѝ я пита за какво не може да получи спомагателна порция.

Трудностите на семейство Муджед не са изключение – сходни случаи се разиграват в цяла Газа, която от ден на ден се приближава до " най-страшния сюжет на апетит ", както го назовават интернационалните специалисти.

В някои дни майки като Амани ал Набахин съумяват да вземат муджадара от благотворителните кухни. Ястието, което в миналото се е поднасяло с карамелизиран лук и подправки, в този момент е сведено до най-основното – ориз и леща.

" Близо 90% от семействата прибягват до извънредно тежки ограничения, с цел да се нахранят – в това число поемат съществени опасности за сигурността и ровят из боклука ", написа в отчет от 29 юли на Интегрираната подредба на етапите на продоволствена сигурност (Integrated Food Security Phase, Classification, IPC).

Газ за готвене съвсем няма, зеленчуците са скъпи, а месото на процедура е изчезнало от пазарите.

Семействата в Газа в миналото са топили хляба си в дукка – разядка, направена от пшеница и подправки. Днес обаче 78-годишната Алия Ханани чупи хляба си на дребни части, които сервира един път дневно – на обяд, с цел да може всеки да го топи в дукка, направена от брашно, булгур и леща.

" Няма закуска или вечеря ", споделя майката на осем деца.

Някои хора нямат даже артикули, с които да импровизират. Всичко, с което Рехаб ал Харуби разполага за нея и седемте ѝ деца, е купа със необработен бял фасул.

" Трябваше да се апелирам за това ", изяснява тя.

Някои имат още по-малко. Кифах Кадих, разселен от Куза, източно от Хан Юнис, не е съумяла да получи никаква храна – купата пред нея остана празна през целия ден.

" Днес няма храна. Няма нищо ", споделя тя.

Инфо: Българска телеграфна агенция