Една жена влязла в ресторант и поръчала супа от гъби.

Една жена влезнала в ресторант и поръчала чорба от гъби. Няколко минути по-късно сервитьорът ѝ поднесъл още врялото ястие и се отдръпнал.

- Сервитьор! - извикала дамата. - Елате насам.

- Да, госпожо? - доближил се той.

- Опитайте тази чорба! - наредила тя.

- Какво има, госпожо? Не поръчахте ли такава?

- Опитайте супата - повторила дамата.

- Но какво става? Безсолна ли е?

- Опитайте супата!

- Да не е студена?

- ОПИТАЙТЕ СУПАТА! - повтаряла настойчиво дамата.

- Но, госпожо, апелирам ви, кажете какво има... - упорствал сервитьорът.

- Ако желаете да разберете какво има, пробвайте супата - не отстъпвала дамата, сочейки чинията.

Сервитьорът схванал, че нищо не било в положение да откаже своенравната клиентка от желанието ѝ, седнал пред чинията с врялата чорба, ог­ледал масата и възкликнал учудено:

- Но тук няма лъжица...

- Видяхте ли? - дала отговор дамата. - Няма лъжица.

***

Колко по-лесно би било просто да назоваваме огромните и дребните неща, събитията, обстановките и страстите непосредствено, ребром, такива, каквито са. Тази алегория ни демонстрира за какво ни е нужно да даваме дефиниции, за какво толкоз упорстваме да назоваваме нещата с същинските им имена. А от време на време в действителност нещата са доста по-прости, в сравнение с си мислим.