Разказ: Кой е по-нахален?
Една жена трябвало да прекара няколко часа на летище, до момента в който пристигна времето за идващия ѝ полет. Жената си купила книга и пакет бисквити и до момента в който четяла, до нея седнал млад мъж. Той протегнал ръка и без да се срами, почнал да взема бисквити от пакета, който стоял сред тях. Една след друга те изчезвали в устата му. Жената решила да не се разправя и не му направила забележка, само че почнала да вади бисквити и да ги яде със същото движение, с което ядял и безсрамният юноша. По някое време тя в действителност се ядосала и си помислила:
"Ако не бях толкоз възпитана и образована, до момента да съм зашлевила този господинчо. "
Всеки път, когато дамата вземала бисквита, мъжът правел същото. Погледите им непрекъснато се засичали и когато в пакетчето останала единствено една бисквита, дамата се зачудила по какъв начин ли ще постъпи безсрамникът в този момент. Той взел последната бисквита, разчупил я на две и дал едната половина на дамата, а другата изял самичък. Тя внезапно взела сладката и си помислила:
„ Колко непризнателен вид! Колко некултурен! Дори не ми благодари!”
Скоро дамата с облекчение чула, че афишират полета ѝ. Тръгнала към оповестения излаз, без да се обърне към мястото, където стоял безсрамният апаш. След като се качила на самолета, тя потърсила в чантата си книгата, която съвсем била прочела. За нейна най-голяма изненада и терзания обаче разкрила, че пакетчето бисквити си стояло недокоснато в чантата ѝ.
- Боже мой! - Помислила си дамата. - Ако моите бисквити са тук, значи тези са били негови и той е разделил всичко с мен!
Било прекомерно късно, с цел да се извини на младежа! Оставало ѝ единствено с тъга да признае, че нахален, некултурен и апаш се е оказал друг, който тя от самото начало заклеймявала!
***
Колко пъти в живота ни се е случвало да сме сигурни, че нещо е станало тъкмо по избран метод, а след това да излезе, че въобще не е било по този начин. Нека помислим два пъти, преди да съдим другите. Нека преди да помислим нещо неприятно за тях, да се усъмним в личните си догатки.
Из "Скритият подарък ",
Джериес Авад
"Ако не бях толкоз възпитана и образована, до момента да съм зашлевила този господинчо. "
Всеки път, когато дамата вземала бисквита, мъжът правел същото. Погледите им непрекъснато се засичали и когато в пакетчето останала единствено една бисквита, дамата се зачудила по какъв начин ли ще постъпи безсрамникът в този момент. Той взел последната бисквита, разчупил я на две и дал едната половина на дамата, а другата изял самичък. Тя внезапно взела сладката и си помислила:
„ Колко непризнателен вид! Колко некултурен! Дори не ми благодари!”
Скоро дамата с облекчение чула, че афишират полета ѝ. Тръгнала към оповестения излаз, без да се обърне към мястото, където стоял безсрамният апаш. След като се качила на самолета, тя потърсила в чантата си книгата, която съвсем била прочела. За нейна най-голяма изненада и терзания обаче разкрила, че пакетчето бисквити си стояло недокоснато в чантата ѝ.
- Боже мой! - Помислила си дамата. - Ако моите бисквити са тук, значи тези са били негови и той е разделил всичко с мен!
Било прекомерно късно, с цел да се извини на младежа! Оставало ѝ единствено с тъга да признае, че нахален, некултурен и апаш се е оказал друг, който тя от самото начало заклеймявала!
***
Колко пъти в живота ни се е случвало да сме сигурни, че нещо е станало тъкмо по избран метод, а след това да излезе, че въобще не е било по този начин. Нека помислим два пъти, преди да съдим другите. Нека преди да помислим нещо неприятно за тях, да се усъмним в личните си догатки.
Из "Скритият подарък ",
Джериес Авад
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ