Една жена се нарежда с малкия си син пред павилион

Една жена се подрежда с дребния си наследник пред павилион за сандвичи.

- Прясно ли е всичко?

- Да, госпожо, нашият управител държи извънредно на качеството на продуктите.

- Искам сандвич за сина си и дано питката да бъде нисковъглехидратна.

- Да, госпожо.

- И без никакъв глутен!

- Разбира се, госпожо.

- И тази зелена салата, в случай че има пестициди ми я спестете.

- Няма по какъв начин да знам с акуратност, само че от съображения за сигурност ще я пропуснем, госпожо.

Започват да се натрупат хора и да недоволстват потропвайки с крайник. Зад тази дама, се подава друга млада майка със своята дребна щерка.

- Да бъде по-препечен и в случай че сосовете са купешки, не слагайте и капка в сандвича на детето ми. Държа да са оптимално изчистени като състав.

- Ние всяка заран подготвяме сосовете, госпожо, а след това ги съхраняваме в ледник. След привършване на промяната изхвърляме остатъците, в случай че има такива и по този начин не задържаме нищо приготвено от миналия ден.

Хората все по-нервно стартират да въздишат и да се извиват в живописна опашка от прегладнели.

- Зяповядайте, госпожо. Сандвич с нисковъглехидратно хлебче, без глутен и без зелена салата, поради евентуалното наличие на пестициди. Да Ви е сладко. - усмихна се продавачът и подаде приготвения сандвич.

- Задръж рестото и ми дай една салфетка! - увеличи самоуверения си звук претенциозната жена.

- Заповядайте три, да си имате аварийни. - учтиво отвърна продавачът, подавайки салфетките.

- Виждаш ли сине, парите оправят всичко. Имаш ли пари, всеки ще ти служи, нямаш ли пари - ти ще служиш на хората. Печели и спестявай, с цел да ти е прекрасен животът. - майката на момчето го погали по главата, а по-късно върна студения си взор върху продавача и се отдръпна до стърчащите маси.

- Какъв сандвич да подготвя за Вас млада госпожице - пошегува се продавачът с дребното момиче, което дружно с майка си, търпеливо изчакваше своя ред.

- Давай - подкани я майка ѝ.

- Сандвич с домат и сиренце, апелирам.

- Само това ли? Не искаш ли да ти сложа още нещо?

- Благодаря, само че не ми би трябвало друго. Това са двете ми обичани неща. - усмихна се момиченцето.

- Така да бъде, само че ще ми позволиш ли да ти сложа и един необикновен билков сос, с който в действителност доста се гордея? - намигна ѝ продавачът.

- Ами добре, благодаря Ви.

След по-малко от пет минути, сандвичът беше подготвен.

- Заповядай, апетитен сандвич с домат, сирене и босилеково песто.

- Ухае прелестно, доста, доста Ви благодаря! - отвърна с несдържащ възторг дребната госпожица.

- Какво изискуем? - попита усмихнато майка ѝ.

- Нищо не дължите. Заведението черпи, отговори с наслада продавачът.

- Виждаш ли мамо, от време на време парите не са всичко.

Парите да вземем за пример в никакъв случай няма да могат да ти купят положително отношение и маниери. Това се учи, него не можеш да си го платиш. За да го получиш е нужно да имаш добър учител, в случай че го нямаш и цялостен живот да печелиш и да пестиш, отново няма да го притежаваш. Запомни, че парите цапат и в случай че растеш подвластна на тях и цялостен пакет салфетки няма да ти стигнат, с цел да се изчистиш.

Автор:Искра Дичева