За бабите с любов
Една жена прибрала вкъщи баба си, която заради старостта ослепяла. Тя била на деветдесет години — слаба бабичка с отрудени ръце. С тези ръце, тя цялостен живот копала в градината, доила кравата, хранила овцете, чистила, миела, перяла… Със същите ръчички бабата плетяла; седяла на леглото и плетяла. От невиждащите й очи шапки скъпи старешки сълзи.
Сега я преместили на положителни условия: топла тоалетна, диван, мек стол. Продали къщата й на село и животните. Как ще оставят сляпата бабичка сама? Ето внучка й я прибрала при нея.
Бабата е работила през целия си живот. Сега може да си отдъхне на дивана! Но остарялата труженица не е привикнала да седи без дела; тя погивала без работа. И се случило следното: опипвайки, бабата миела посудата.
Внучка й се прибирала от работа и измивала всичко още веднъж. Сами разбирате, какъв брой е можела да измие сляпата деветдесет годишна бабичка. Но внучка й правела това скрито. Бабата мислела, че добре измива посудата, че оказва помощ. Просила всеки ден да й оставят работа — посудата… „ Моля ви, не мийте, аз ще ги измия! ”
Посудата оставала мръсна. А по пода имало лъжици и по стените капки. И изморената от работа внучка, трябвало да измие всичко наново. Двоен труд. Но тя всичко правила тихичко.
Измивала посудата и почиствала пода. Всеки ден. И то вечер, когато бабата заспивала и не чувала дрънченето на съдовете, и течащата вода. А внучката казвала на баба си, че посудата е чудесно измита: „ Благодаря, толкоз доста ми оказа помощ! ” И старицата се усмихвала и кимала…
За нея това било доста значимо — да не яде безплатно самун. Тя е нужна на внучка си, към момента я бива за нещо. И бабата вземала парцала и бършела праха или подреждала движимостите в къщата. И все питала: „ Няма ли още посуда, да я измия? ”
Това малко самообладание, не изключително огромно пожертвование, не велика заслуга, по какъв начин приключило? Шест години бабата живяла при внучка си и до последния си ден миела посудата. Не лежала — нито един ден не пролежала. Защото можела да работи и се чувствала нужна, чувствала се потребна. Тя по различен метод не можела да живее.
А внучката обичала своята баба. Обичала я с цялото си сърце! Понякога любовта е тъкмо в това — в недобре измитата посуда и в преизмиването й. В търпението. В това малко самопожертвование, дори нищожно; не кой знае какъв брой популярен героизъм. Но това е любовта! Всевишния ни споделя: „ Каквото сте сторили на индивидите, на Мене сте го сторили. ”
