Роман с биващи небивалици и домати от колците представят...
Една история за биващи небивалици, в която можеш да разпознаеш себе си, комшийката, шефа... пък и нещо тропащо по тъмни доби на тавана. С покана за другари, познати и непознати ценители на писано слово с привкус на (не)деликатен комизъм, както и на зрели домати напряко от колците. Така написа за романа си „ Ушите на заека “ панагюрският създател Николай Лулов. Представянето на книгата му следва на следващия ден от 17,30 часа в Музикалната зала на Народно читалище „ Виделина-1865 ” в родния град на писателя. За творбата ще приказва ръководителят на Съюза на българските писатели Боян Ангелов.
А какво може да види аудиторията в изданието с това извънредно и завладяващо заглавие? България през днешния ден, “събрана ” в едно обезлюдено селце. Все още си има беззъб козар, добродушно пиянде, а горе-долу идва и поп. Някой е разкрил по какъв начин се печели от 50 нюанса мургаво. Самите мургави се настаняват в закритото учебно заведение. Да, само че там към този момент живеят други.
Кметът усвоява пари от Голямото Мултикултурно Обединение /ГМО/. Реже лентата на “високотехнологичен ” завод. За производството са нужни... заешки уши!
И още за книгата, казано-речено от Лулов в персоналния му фейсбук профил: „ Кой ще чете всичко това? Един бог знае! “ Така споделя Кърт Вонегът за „ Фарс или в никакъв случай повече самотност “. Е, аз като създател на “Ушите на заека “, не владея перото на Вонегът, тъй че моят разказ ѝ бог не знае кой ще го чете.
Но вие, уважаеми четящи другари, най-малко ще си зададете въпроса: за какво пък това заглавие „ Ушите на заека “? Не, не е търсена прилика с романа на Джон Ъпдайк „ Заеко, бягай “ и основният му воин по прякор Заека. Ако беше по този начин, бих дал на моята книга примерно наименованието „ Гребенът на петела “, тъй като моят основен воин има прякор Петела. Но всичко по реда си!
Ако в този момент, макар горните увъртания и зооуговорки, към момента не сте изгубили интерес, то е изцяло допустимо да избягате с „ Ушите на заека “ в едно малко райско кътче. Там, наред с реалистичните, въпреки и измислени хора (и таласъми), ще срещнете и други - не толкоз придирчиви същества, като да речем… кози. Всъщност, най-после се оказва, че и таласъмите са част от действителността. И всички се борят за покрив над главата (ако може и няколко домата!) в един земен парадайс, в една страна назовавана Територия “.
Интересно показване вършат на книгата и в една от виртуалните книжарници, където тя към този момент се предлага. Явно романът е толкоз занимателен и комичен, че даже критиците са безкритични. Ето и анотацията от orangecenter.bg:
" Един по-различен и смешен разказ за кмет, кръчмар, юрист и... трол.
„ Ушите на заека “ е разказ с искания за комична фикция бъкащ от детайли на действителност. Също по този начин - от просветителни бележки под линия, наг-м‘калска митология, таласъмски революционни трудове, както и тролски дневник на шльоковица.
Така е то във времена изпълнени с полезности!
Младите са избягали в Голямото Мултикултурно Обединение /ГМО/.
На път за там през Територия притичват други млади, които пишат ето по този начин: أكتب كتابًا.
В Райско е останал единствено пенсиониран суверен и таласъми. По някое време идват и наг-м‘кали.
Кметът Дело Дембелов е бог и кръчмар. Сега е и рисипиент. А, с цел да не се вкисне виното му, би трябвало да бие камбаната.
В кръчмата хвърчат ПВЦ тапи. Из селото - вилици, ножове и... кози.
„ Стихове на омразата “ докарват на кметската глава госпожа Тара Тайка от Territorial Hell Employment /THE/. От нея кметът прихваща тикове.
Селският бик е раздразнителен от репродуктивни проблеми. Наг-м‘калите нямат такива. Нямат и други неща, които набират откъдето могат да влезнат.
На помощ идват: адвокатка-кръщелница, журналистка-блогърка и поп за кадем. Учител-клисар разшифрова абревиатури, а грамотен наг-м‘кал споделя предания.
Появява се и един пишман трол. Той пък споделя играта на граматиката.
Таласъмите сменят налъмите със сабо, само че се оказва, че и те са дървени.
На всичкото от горната страна нещо плацика из главата на кака Доня кметшата, пък идват избори!
Накрая Дело Дембелов въпреки всичко прерязва лентата на високотехнологичен завод.
Така е то във времена, изпълнени с полезности! "
А какво може да види аудиторията в изданието с това извънредно и завладяващо заглавие? България през днешния ден, “събрана ” в едно обезлюдено селце. Все още си има беззъб козар, добродушно пиянде, а горе-долу идва и поп. Някой е разкрил по какъв начин се печели от 50 нюанса мургаво. Самите мургави се настаняват в закритото учебно заведение. Да, само че там към този момент живеят други.
Кметът усвоява пари от Голямото Мултикултурно Обединение /ГМО/. Реже лентата на “високотехнологичен ” завод. За производството са нужни... заешки уши!
И още за книгата, казано-речено от Лулов в персоналния му фейсбук профил: „ Кой ще чете всичко това? Един бог знае! “ Така споделя Кърт Вонегът за „ Фарс или в никакъв случай повече самотност “. Е, аз като създател на “Ушите на заека “, не владея перото на Вонегът, тъй че моят разказ ѝ бог не знае кой ще го чете.
Но вие, уважаеми четящи другари, най-малко ще си зададете въпроса: за какво пък това заглавие „ Ушите на заека “? Не, не е търсена прилика с романа на Джон Ъпдайк „ Заеко, бягай “ и основният му воин по прякор Заека. Ако беше по този начин, бих дал на моята книга примерно наименованието „ Гребенът на петела “, тъй като моят основен воин има прякор Петела. Но всичко по реда си!
Ако в този момент, макар горните увъртания и зооуговорки, към момента не сте изгубили интерес, то е изцяло допустимо да избягате с „ Ушите на заека “ в едно малко райско кътче. Там, наред с реалистичните, въпреки и измислени хора (и таласъми), ще срещнете и други - не толкоз придирчиви същества, като да речем… кози. Всъщност, най-после се оказва, че и таласъмите са част от действителността. И всички се борят за покрив над главата (ако може и няколко домата!) в един земен парадайс, в една страна назовавана Територия “.
Интересно показване вършат на книгата и в една от виртуалните книжарници, където тя към този момент се предлага. Явно романът е толкоз занимателен и комичен, че даже критиците са безкритични. Ето и анотацията от orangecenter.bg:
" Един по-различен и смешен разказ за кмет, кръчмар, юрист и... трол.
„ Ушите на заека “ е разказ с искания за комична фикция бъкащ от детайли на действителност. Също по този начин - от просветителни бележки под линия, наг-м‘калска митология, таласъмски революционни трудове, както и тролски дневник на шльоковица.
Така е то във времена изпълнени с полезности!
Младите са избягали в Голямото Мултикултурно Обединение /ГМО/.
На път за там през Територия притичват други млади, които пишат ето по този начин: أكتب كتابًا.
В Райско е останал единствено пенсиониран суверен и таласъми. По някое време идват и наг-м‘кали.
Кметът Дело Дембелов е бог и кръчмар. Сега е и рисипиент. А, с цел да не се вкисне виното му, би трябвало да бие камбаната.
В кръчмата хвърчат ПВЦ тапи. Из селото - вилици, ножове и... кози.
„ Стихове на омразата “ докарват на кметската глава госпожа Тара Тайка от Territorial Hell Employment /THE/. От нея кметът прихваща тикове.
Селският бик е раздразнителен от репродуктивни проблеми. Наг-м‘калите нямат такива. Нямат и други неща, които набират откъдето могат да влезнат.
На помощ идват: адвокатка-кръщелница, журналистка-блогърка и поп за кадем. Учител-клисар разшифрова абревиатури, а грамотен наг-м‘кал споделя предания.
Появява се и един пишман трол. Той пък споделя играта на граматиката.
Таласъмите сменят налъмите със сабо, само че се оказва, че и те са дървени.
На всичкото от горната страна нещо плацика из главата на кака Доня кметшата, пък идват избори!
Накрая Дело Дембелов въпреки всичко прерязва лентата на високотехнологичен завод.
Така е то във времена, изпълнени с полезности! "
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ