Без дом: Историята на един мъж, който мечтае за работа и свое легло
Една история за безприютен човек, който мечтае за работа и свое легло. За живота на улицата и положителните хора описват Мая Димитрова и операторите Николай Николов и Боян Манолов.
" Казвам се Валери Георгиев Русинов. В момента съм на 58 години и пребивавам на улицата. Да съм очаквал да съм на улицата? Не! "
Някога Валери работел в театъра.
" И след това като станах спектакъл занаятчия, спектакъл занаятчия е все едно шеф група. С този спектакъл обиколих България. " - спомня си той.
Сега мери щастието в дни - дни, които е претърпял:
" Че съм жив, че към момента съм жив! "
На улицата е от съвсем пет години. Нощите прекарва в подлеза на Софийския университет. Това е неговата скамейка.
" Оттам щото, оттова доста не духа. Иначе като няма кашони, лягам на железата. " - демонстрира ни той.
Животът без дом има своята цена. Валери не е добре със здравето. Трудно му е да върви. Приема обаче всекидневието си умерено, не натрапва наличието си, не таи яд в себе си.
" Да ви кажа - привиква се. Аз към този момент направих една година в подлеза. Даже привикнах с подлеза, само че не е там въпроса да свикнеш на улицата, значимото е някой..просто да ми подаде някаква ръка. " - надява се той.
Среща положителни хора всеки ден - продавачът в баничарницата, който му дава закуска; дамата, която желае да му подари яке; момичето, което през вчерашния ден му е купило медикаменти за крайници.
" Тука има една хлебарница, бях се загледал за Великден в козунаците и тогава се срещнах с тия младежите..и дори ми купиха този козунак, беше към 10 лв. - доста скъпо! Та ми взеха едни козунак за Великден. " - споделя той.
Валери желае да работи, с цел да има къде да живее, да има свое легло.
" Аз забравих какво е креват, какво е стая. Чат-пат, като имам пари, пущам тото и съм споделил на тотаджийката - би трябвало да печеля и да си взема една стая. Все не се пада! " - споделя той.
Това е Валери, който има потребност от подадена ръка!
" Казвам се Валери Георгиев Русинов. В момента съм на 58 години и пребивавам на улицата. Да съм очаквал да съм на улицата? Не! "
Някога Валери работел в театъра.
" И след това като станах спектакъл занаятчия, спектакъл занаятчия е все едно шеф група. С този спектакъл обиколих България. " - спомня си той.
Сега мери щастието в дни - дни, които е претърпял:
" Че съм жив, че към момента съм жив! "
На улицата е от съвсем пет години. Нощите прекарва в подлеза на Софийския университет. Това е неговата скамейка.
" Оттам щото, оттова доста не духа. Иначе като няма кашони, лягам на железата. " - демонстрира ни той.
Животът без дом има своята цена. Валери не е добре със здравето. Трудно му е да върви. Приема обаче всекидневието си умерено, не натрапва наличието си, не таи яд в себе си.
" Да ви кажа - привиква се. Аз към този момент направих една година в подлеза. Даже привикнах с подлеза, само че не е там въпроса да свикнеш на улицата, значимото е някой..просто да ми подаде някаква ръка. " - надява се той.
Среща положителни хора всеки ден - продавачът в баничарницата, който му дава закуска; дамата, която желае да му подари яке; момичето, което през вчерашния ден му е купило медикаменти за крайници.
" Тука има една хлебарница, бях се загледал за Великден в козунаците и тогава се срещнах с тия младежите..и дори ми купиха този козунак, беше към 10 лв. - доста скъпо! Та ми взеха едни козунак за Великден. " - споделя той.
Валери желае да работи, с цел да има къде да живее, да има свое легло.
" Аз забравих какво е креват, какво е стая. Чат-пат, като имам пари, пущам тото и съм споделил на тотаджийката - би трябвало да печеля и да си взема една стая. Все не се пада! " - споделя той.
Това е Валери, който има потребност от подадена ръка!
Източник: bnt.bg
КОМЕНТАРИ