Една империя се ражда с цената на много робства, историята

Една империя се ражда с цената на доста робства, историята го удостоверява всякога, само че в случай че има страни в Европа, които носят много тежки грехове, една от тях сигурно ще бъде Англия. С разрастването на въздействието на короната, няма територия, която да е в сигурност, апетитите на лордовете не са по никакъв начин малко, само че в случай че в листата с греховете не би трябвало да забравяме, че има една страна, която е съумяла да усети агресора по допустимо най-жестокия метод. Става въпрос за Ямайка – родината на най-бързия човек в света и тогавашна колония на британците.

Извършените закононарушения там ще ни покажат, че когато най-сетне идва време за независимост, Ямайка не може да си спомни някои от своите герои, а и историята им е тясно обвързана с Англия. В случай, че се чудите по какъв начин тъкмо се обезличава една страна, отговорът се крие някъде там сред времето и експанзията.

Ето за какво и историята на Ямайка е тъкмо толкоз огромна, колкото и историята на Австралия – в никакъв случай не повдигайте тази тематика, тъй като всеки локален австралиец, той е длъжен да се засегне. Да се върнем обаче на Ямайка. След като идва време за писането на нова история, жителите си спомнят доста добре Нани Марунска – това са и потомците на някои плебеи, които съумяват да стигнат до Европа и Новия свят. Дамата е изключително известна и до през днешния ден краси банкнотата от 500 ямайски $, само че получава и полу-митологичен статус, тъй като малко на брой могат да потвърдят дали въобще е съществувала или не, това е цената за обезличаването на една нация. Да се върнем на Нани, известна като кралица Нани, Нани Нани и още доста други сходни имена. Според легендата, това е стара жена, която повежда народа си към партизанска война в планините и джунглите на Ямайка – не е имала доста пространство за придвижване, тъй като островът разполага генерално с съвсем 11 хиляди квадратни километра, само че за воденето на война са повече от задоволително.

Снимка: jis.gov.jm

Нани, името ѝ също по този начин не е известно, съумяла да държи някои територии на острова към 2 десетилетия, освобождавайки ги от британските господари, освободила е по пътя си стотици плебеи и с тяхна помощ е съумяла да построи добра защитна линия против английския агресор. Във времето на своето царуване, тя съумява да се възползва и от нещо друго – съвършената шпионска мрежа, с която да следи близо, като сянка, своите съперници и техните планове. Нани не е напълно и агресор, а бранител на своите братя и сестри и до момента в който има опцията да живее свободно, разрешава развиването на музиката и изкуството, с които през днешния ден жителите на острова се гордеят. Тя не свършва като множеството бунтовници, нейната глава няма да бъде окачена на прът за наставление на останалите, откакто сполучливо води своята военна и културна акция, съумява да завоюва самостоятелна територия, в която да живее до края на дните си.

В днешно време Нани е и единственият народен герой-жена на Ямайка. Фолклорът към нея ще бъде емфатичен. Смята се, че дамата е била магьосница, която познава черната магия и може да бяга от патроните, до момента в който подчинените ѝ, въоръжени с мачетета за захарна тръстика, разчленяват съперника. До през днешния ден старицата оставя някои въпросителни. Никой не знае от кое място идва, къде е родена и даже по какъв начин е изглеждала, фантазията на този воин ще ни припомня доста за Крали Марко и неговите подвизи. Според един от оживелите английски пленници, лидерката на маруните е дребна, с мускули и доста съществено напрягащи очи. Със себе си носила жилетка, в която прибирала сред 8-10 остри дребни ками, като всяка една имала предопределение за дялкане на характерна точка от тялото.

Повечето историци подозират, че е била докарана от Гана и нейните родственици са били част от племето Ашанти – известно с кръвожадния си жанр на воюване и неналичието на всякаква благосклонност. Ако това е по този начин, не би трябвало да се изненадваме и от идващия факт, Нани съумява да избяга от своите притежатели и да се скрие в джунглите на острова, като за нея, те били съвършеното леговище. Има обаче и някои митове, че е родена на острова, само че откакто липсват архиви, най-вероятно е докарана като робиня, която да работи в захарните плантации.

В джунглите, Нани развила своите умения в Обея – ямайската версия на Вуду, Сантерия и Мукумба. Местните я познавали освен като войник, само че и като врач, аристократ и заветен водач, който ще донесе по-добър живот на острова. По това време, перлата в Карибската корона се е трансформирала в мечтан маршрут за търговия, захарта се е продавала за алкохол и плебеи, затова поробителите имали опция да се подкрепят много съществено и ревниво да бранят острова. Животът на робите не е изключително розов, в случай че един човек не може да извърши работната си квота, бързо намира мястото си до бесилото и се замества от различен, търговията с плебеи е била много цветна, до момента в който един ден някой не закупува и Нани.

Мотото на Ямайка

Според мнозина, тя трябвало да работи за добива на захарна тръстика, само че била добра с децата и трансформирали работните ѝ отговорности, в следствие не разбирала за какво британците би трябвало да бъдат толкоз жестоки и преориентирала своята позиция – тъкмо затова я назовават и Нани Нани – или бавачката Нани. През 1710 година архивите описват, че марунците почнали да се сплотяват в Източна Ямайка и да признават водачеството ѝ. Стратегическите ѝ умения, които никой не може да знае от кое място тъкмо са пристигнали, дават храброст на локалните да избягат и да се пазят.  Градът на Нани се оказва и едно от най-недостъпните места за английските окупатори, позициониран е на висотите на Сините планини, климатът разрешава развъждането на добитък, жито и други запаси за оцеляване, а един път откакто жителите съумяват да обезпечат първите стъпки от пирамидата на Маслоу, внезапно не престават напред и основават своята просвета и музика.

За да е по-трудно нападението, те не оправят планинската пътека, която остава задоволително тясна – двама души  се разминат с много старания, а тя самата е с дължина от почти 10 километра. Новата цитадела става извънредно недостъпна. Самият град има панорама към една по-широка котловина и скупчването на войски няма по какъв начин да остане неусетно. Наблюдателите били най-отговорните хора и при потребност от паника, можели незабавно да задействат отбраната – големи скали, които да пуснат надолу към равното поле, като е ненужно да споделяме какви тъкмо вреди се случват с неканените посетители долу. Правени са няколко опита за разправяне с тази самостоятелна точка, до момента в който най-сетне британците не вземат решение, че е време да сложат завършек на всичко и този път афишират публична война. Идеята е просто на доктрина – да стигнат до тази територия и да я изпепелят, погребвайки всички шансове за самостоятелност. Така започва Първата Марунска война.

Жителите не били съгласни и употребявали своята обичана тактика, хвърляли огън от по-високите позиции, засилвали големите скали надолу и помитали всичко безмилостно по пътя си. А откакто падала нощта, джунглата се превръщала в неразрешена зона. Свободните бойци усвоили камуфлажа на джунглата и можели да изчезнат толкоз елементарно, колкото и да се разкрият на неканените посетители, казусът бил, че при случването на второто, никой няма да бъде жив, с цел да опише. Марунските войни вярвали, че с отрязването на нечия глава, публично взимат и душата. По-късно Нани споделила, че в случай че се изяде сърцето, войнът-победител става още по-силен.

За смут на британците, откриването на бойните приятели се оказва доста грозна картина с наклонност да се трансформира в легенда. Това обаче не било всичко, един път откакто съумели да отхвърлен съперника, бойците се насочили към сърцето на Ямайка – плантациите. Както постоянно се случва, никой не може да избяга от остров, а марунците удряли източника на запаси, който носил най-вече запаси за водене на война. След всяко нахлуване, бойците ставали повече – робите също приемали концепцията, че към този момент е време да останат самостоятелни и намирали ново приложение за мачетето за захарна тръстика – то било идеален детайл за рязането на глави. Тук почнала да работи и шпионската игра, все по-често емисарите на Нани разбивали дисциплината на дадена колония, дезертирали и оставяли британците без нужната работна ръка и логистика.

Положението станало още по-неприятно, тъй като шпионите с лекост можели да предават информация по отношение на идващите военни маневри, а марунците просто изпреварвали събитията в няколко хода. И в случай че това не е задоволително, Нани се трансформирала в един доста яростен и противен знак, изключително откакто се родила и легендата, че има вълшебен сили, може да управлява времето, да чете мислите и е ваксинирана към болежка. За лъжите нямало ограничаване, скоро марунците почнали да описват, че тя не била сама, имала още няколко сестри и всички можели да заемат ролята на великата лидерка. В следствие има и три случая, в които се твърди, че вещицата е убита. Капитан Куфе декларира, че я е прострелял в борба и по-късно я е намушкал, с цел да е сигурен, че е мъртва, различен офицер на име Стодард споделя, че е съумял да я уцели с оръдие, само че никой не бил прав, по една или друга причина, старицата просто не влизала в борба – била прекомерно скъпа.

Синините планини

След повече от 14 години в сражения, Англия най-сетне съумява да пробие отбраните на крепостта в Сините планини. Отнема на капитан Стодард към 5 дни, с цел да премине главната отбранителна линия и да стартира дългия поход към планината. Не е ясно какъв брой време е било належащо, с цел да докара и оръдия, с които да вземе превес в сражението. Марунците се бият до последния човек и бранят всеки сантиметър от своя нов дом. Последната борба в действителност е трагично, само че постоянната войска постоянно печели в открита борба. Градът е разпален, бранителите са избити, само че Нани не е мъртва. Тя съумява да избяга с още 300 от най-приближените ѝ хора и се скрива в джунглата от другата страна на острова, познайте какво е почнала да прави там – нова колония. Само за няколко месеца стартира да оперира вторият самостоятелен град.

Новината за живата и здрава Нани се разнасят още веднъж и историята се повтаря в идващите 5 години. През 1739 година се афишира и публично помирение. Позволява ѝ се да резервира своята територия, само че с изискване, че би трябвало да спре да гори плантации и да редуцира английските поданици. В продължение на 19 години. При празнуването на независимостта на Ямайка, това е героят, който се дава най-често за образец.

Снимки: Wikipedia