Как бях почти всякакъв
Една фенка наскоро ми писа, че била разочарована от мене. Мислела, че съм за ГЕРБ, само че в този момент внезапно схванала, че не съм и била объркана.
Писах ѝ, че съм самостоятелен, само че това май не я успокои.
Случката ме накара да се замисля какъв съм бил през годините. Краткият отговор е: какъв ли не.
Когато Бойко Борисов взе властта през 2009 година, ми замязя на южноамерикански деспот - военачалник, мачо, алфа мъжага и любим на Съединени американски щати. Спонтанно ме накара да си спомня за our-son-of-a-bitch* - не поради политическата му природа, поради метода на другарство.
Той беше определен демократично, не беше взел властта с прелом, партията му беше част от европейските национални партии, дясноцентристкото семейство в Европейски Съюз, държеше се народняшки, общуваше драговолно и се сърдеше като тригодишно дете, когато някой го подлагаше на критика.
Неговата външна министърка обаче (колегите ѝ в Съвета я назоваха " стажант-външната министърка " ) и кандидатка за български комисар, кой знае за какво реши да ме дисциплинира и да ми подрежда посредством сътрудниците си по какъв начин да преправям едно не доста мъдро изявление, което ми беше дала. Аз пък взех решение да не го направя и вместо това да следя деликатно всяка нейна стъпка и най-после тя не стана комисар. Заслугата за последното беше напълно нейна, не моя.
Тогава всички се подмазваха на ранния Бойко, изключително някои от пожизнените политически коментатори, които през днешния ден са в авангарда на битката против него. Някои от тях (да не ме тролят, тъй като ще им напиша и имената) се виждаха като бъдещи придворни идеолози на ръководещите. Те още не знаеха, че Борисов не търпи към себе си нито идеолози, нито съветници - отвън най-тесния си кръг. Вероятно това е една от аргументите още да печели изборите, само че това е догадка - нямам доказателства.
Тъй като нямах проекти за придворна кариера, а единствено специалност, която обичам и в която мина животът ми, не криех от Борисов това, което мисля за него. Той никак не обичаше конференциите с кореспондентите в Брюксел. През 2012 година дефинитивно се отхвърли от тях и мина единствено на къси изказвания на крайник, на входа или в коридора, без време за доста въпроси. Това стана след подробна преписка от негови изказвания преди среща на върха в Брюксел.
Това ми безразсъдно държание ми завоюва име на опозиционер - т.е. непосредствен до социалистическата тогава съпротива на Борисов. И нищо не можеше да изтрие тази известност, макар безброй пъти да бях казвал и писал, че в случай че желаете да извършите недостиг от пясък в Сахара, би трябвало да назначите социалист да я ръководи - пясъкът ще свърши за по-малко от един мандат. Пишем си ние, само че публиката чете единствено заглавията. И по тях ни пришива - ту тук, ту там.
После Борисов падна и пристигна Орешарски, препоръчан от социалистите и подсилен от Движение за права и свободи и от уж " златен пръст " от сякаш опозиционната " Атака ". Социалистите предложиха Пеевски за началник на ДАНС и си спомняте каква стана тя, а след това банкрутира и КТБ. Познайте на чия страна бях? Познахте - социалистите ми се разсърдиха и станах " гербераст ".
Иначе цялата политика, а около нея и публицистиката, си вървеше доста добре, до момента в който не се намеси Пеевски. С него в действителност имаме нещо общо - поредност и принципност. Докато аз все се оказвах против властта, той (и медиите му - явни и прикрити) постоянно бяха с нея. И най-много покрай парѝте ѝ.
Властите се сменяха, само че Пеевски и аз вървяхме все по две успоредни прави линии - той с властта, аз - против нея. И въпреки линиите да бяха успоредни, те водеха към разнообразни резултати. Аз бях ту ляв, ту десен - където ме пришият драгите читатели и уважаемите коментатори, а Пеевски си беше все Пеевски.
Отначало не му личеше доста, само че след това стана безпощадно ясно, че в действителност страната, това е той. Ако вървим по пътя на формалната логичност, излиза, че съм бил антидържавен детайл, само че в действителност никой не ме е наричал по този начин. Само ме уволняваха понякога под формата на редуциране на щат. Но аз все си намирах друга работа. Както в този момент предлагат на наскопро уволнените сътрудници. Хронично има такива.
После - протести, служебни държавни управления, избори, вследствие на които Бойко се върна на власт. Но междувеменно се случиха и две рецесии - бежанската и гръцката дългова, продължение на европейската дългова от 2010-2012 година Те също оформиха комплицирания ми политически профил. Когато пишех срещу ксенофобските акции на " Атака " и срещу " гражданските патрули " бях безродник, соросоид, еврогей, брюкселска подлога.
Когато се съгласих с Орбан, че Европа все отново не може да одобри цялата беднотия на света, че това натоварва обществените ѝ системи, заплашва сигурността ѝ и подкопава легитимността ѝ, излязох краен реакционер, националист, шовинист, еврофоб. Бях на ръба на рецесия на идентичността.
Когато прахът се уталожи, Европейски Съюз беше заставен тихомълком да признае, че Орбан в действителност е бил прав и да пренасочи вниманието си върху укрепването на границите и политиката си на миграция и убежище вместо върху схемите за административно преразпределяне на незаконни имигранти. А аз бях на границата сред соросоидството и орбанизма.
Що се отнася до Гърция ме обявяваха за ляв, когато възразявах да изясняват рецесията ѝ обикновено с псевдо-антропологически причини и за десен монетарист, когато обяснявах, че народна власт не значи да решиш с референдум да не плашаш задълженията си.
През това време колелото на историята се въртеше непреклонно, и то - все напред. Вследствие на това му придвижване президент на България стана Румен Радев, номиниран от номинално лявата опозиция на номинално десния Борисов, който му оказа помощ да победи, като прати срещу него безнадеждна кандидатка. Аз обаче гласувах за нея и разгласих това обществено, тъй като знаех, че Радев е предпочитаният кандидат на Путинова Русия - наскоро окупирала Крим и Донбас и в мощно влошени връзки с НАТО и Европейски Съюз.
По това време и с помощта на гъвкавия Пеевски другите възможности ляво-дясно, либерално-консервативно към този момент нямаха изключително значение. Актуалната антитеза стана статукво-промяна. И тъй като гласувах за Цецка Цачева, бях разгласен за поддръжник на статуквото. И то на чие? На Борисов, който не можеше да ме понася. И на Пеевски, който затри вестника, където работех, с нелоялна конкуренция, принудила немските вложители на изоставен България.
Но кой ти гледа? Радев тогава изглеждаше като предвестител на политическия завършек на Борисов. И всички му се подмазваха по същия метод, по който преди няколко години се подмазваха на Борисов. Обясняваха по какъв начин Радев е натовски военачалник, обучаван в Съединени американски щати и как ще се " еманципира " от Българска социалистическа партия, въпреки да заявяваше че " Крим е съветски, кой да е? " Аз обаче настоявах, че Радев е съветски троянски кон, че изолира страната ни в Европа, че надвишава пълномощията си и би трябвало да бъде отхвърлен от служба.
Това единствено бетонира репутацията ми на поддръжник на статуквото, казано по народному - гербераст. Така ме назоваха, когато неведнъж предупреждавах протестиращите през 2020-2023 година, че нищо от настояванията си няма да реализират, а единствено ще оказват помощ за преизбирането на Радев, който ще употребява силата им за проруския си курс. Така и стана. Никой не гледаше накъде върви България, всички се бяха вторачили в борбата сред " статукво " и " смяна ". Оттук или си " С ", или си " П ". " Един е пътят, два пътя няма ", както пишеше един комунистически стихотворец от времената на Бай Тошо.
Междувременно, бях написал в Клуб Z няколко открити писма на Борисов, в последното от които го предизвестих, че в случай че не смени модела, натрапен от съдействието му с Пеевски, Моделът ще смени него. Така и стана.
В очите на читателите моят герберастки интервал (или интервалът Г) продължи до последните митинги и даже докъм средата им - тъй като няколко пъти повторих и, изключително - на.
После обаче желаех държавното управление да се регистрира обществено за това, което приказва и прави надалеч от погледите на публиката в Брюксел. Поисках и да спре политическия напън върху медиите и публицистите и да получим същинска бистрота и отчетност на властта.
И тогава пристигна това " но аз мислех, че сте за ГЕРБ ".
Сега, като тегля чертата, оказва се че съм ляво-десен поддръжник на статуквото и негов съперник по едно и също време, соросоид, безродник, либераст и еврогей, само че последовател на Орбан, националист и ксенофоб с явен монетаристки уклон, пепедебеещ се гербераст или гербереещ се пепедебеец. Сложете си ръката на сърцето и кажете - не заслужавам ли да бъда разказан в учебник по политология и даже - подложен в епруветка?
Ако би трябвало да бъда сериозен за край, би трябвало да кажа на всечки сътрудници, че с общителното подпомагане на политическата класа и сътвореното от нея законодателство, сме си отгледали аудитория, която непрестанно упорства за самостоятелна публицистика, само че изпада в когнитивен дисонанс при всеки контакт с нея, която реве за " обективност ", само че не може, без да тури на нашего брата политически етикет. Отдавна излязохме от комунизма, само че наподобява той още не е излязъл от всички нас. Надявам се на младите - главно защото не гледат телевизия.
---
* Our-son-of-a-bitch - наш кучи наследник (от англ.)
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.
Писах ѝ, че съм самостоятелен, само че това май не я успокои.
Случката ме накара да се замисля какъв съм бил през годините. Краткият отговор е: какъв ли не.
Когато Бойко Борисов взе властта през 2009 година, ми замязя на южноамерикански деспот - военачалник, мачо, алфа мъжага и любим на Съединени американски щати. Спонтанно ме накара да си спомня за our-son-of-a-bitch* - не поради политическата му природа, поради метода на другарство.
Той беше определен демократично, не беше взел властта с прелом, партията му беше част от европейските национални партии, дясноцентристкото семейство в Европейски Съюз, държеше се народняшки, общуваше драговолно и се сърдеше като тригодишно дете, когато някой го подлагаше на критика.
Неговата външна министърка обаче (колегите ѝ в Съвета я назоваха " стажант-външната министърка " ) и кандидатка за български комисар, кой знае за какво реши да ме дисциплинира и да ми подрежда посредством сътрудниците си по какъв начин да преправям едно не доста мъдро изявление, което ми беше дала. Аз пък взех решение да не го направя и вместо това да следя деликатно всяка нейна стъпка и най-после тя не стана комисар. Заслугата за последното беше напълно нейна, не моя.
Тогава всички се подмазваха на ранния Бойко, изключително някои от пожизнените политически коментатори, които през днешния ден са в авангарда на битката против него. Някои от тях (да не ме тролят, тъй като ще им напиша и имената) се виждаха като бъдещи придворни идеолози на ръководещите. Те още не знаеха, че Борисов не търпи към себе си нито идеолози, нито съветници - отвън най-тесния си кръг. Вероятно това е една от аргументите още да печели изборите, само че това е догадка - нямам доказателства.
Тъй като нямах проекти за придворна кариера, а единствено специалност, която обичам и в която мина животът ми, не криех от Борисов това, което мисля за него. Той никак не обичаше конференциите с кореспондентите в Брюксел. През 2012 година дефинитивно се отхвърли от тях и мина единствено на къси изказвания на крайник, на входа или в коридора, без време за доста въпроси. Това стана след подробна преписка от негови изказвания преди среща на върха в Брюксел.
Това ми безразсъдно държание ми завоюва име на опозиционер - т.е. непосредствен до социалистическата тогава съпротива на Борисов. И нищо не можеше да изтрие тази известност, макар безброй пъти да бях казвал и писал, че в случай че желаете да извършите недостиг от пясък в Сахара, би трябвало да назначите социалист да я ръководи - пясъкът ще свърши за по-малко от един мандат. Пишем си ние, само че публиката чете единствено заглавията. И по тях ни пришива - ту тук, ту там.
После Борисов падна и пристигна Орешарски, препоръчан от социалистите и подсилен от Движение за права и свободи и от уж " златен пръст " от сякаш опозиционната " Атака ". Социалистите предложиха Пеевски за началник на ДАНС и си спомняте каква стана тя, а след това банкрутира и КТБ. Познайте на чия страна бях? Познахте - социалистите ми се разсърдиха и станах " гербераст ".
Иначе цялата политика, а около нея и публицистиката, си вървеше доста добре, до момента в който не се намеси Пеевски. С него в действителност имаме нещо общо - поредност и принципност. Докато аз все се оказвах против властта, той (и медиите му - явни и прикрити) постоянно бяха с нея. И най-много покрай парѝте ѝ.
Властите се сменяха, само че Пеевски и аз вървяхме все по две успоредни прави линии - той с властта, аз - против нея. И въпреки линиите да бяха успоредни, те водеха към разнообразни резултати. Аз бях ту ляв, ту десен - където ме пришият драгите читатели и уважаемите коментатори, а Пеевски си беше все Пеевски.
Отначало не му личеше доста, само че след това стана безпощадно ясно, че в действителност страната, това е той. Ако вървим по пътя на формалната логичност, излиза, че съм бил антидържавен детайл, само че в действителност никой не ме е наричал по този начин. Само ме уволняваха понякога под формата на редуциране на щат. Но аз все си намирах друга работа. Както в този момент предлагат на наскопро уволнените сътрудници. Хронично има такива.
После - протести, служебни държавни управления, избори, вследствие на които Бойко се върна на власт. Но междувеменно се случиха и две рецесии - бежанската и гръцката дългова, продължение на европейската дългова от 2010-2012 година Те също оформиха комплицирания ми политически профил. Когато пишех срещу ксенофобските акции на " Атака " и срещу " гражданските патрули " бях безродник, соросоид, еврогей, брюкселска подлога.
Когато се съгласих с Орбан, че Европа все отново не може да одобри цялата беднотия на света, че това натоварва обществените ѝ системи, заплашва сигурността ѝ и подкопава легитимността ѝ, излязох краен реакционер, националист, шовинист, еврофоб. Бях на ръба на рецесия на идентичността.
Когато прахът се уталожи, Европейски Съюз беше заставен тихомълком да признае, че Орбан в действителност е бил прав и да пренасочи вниманието си върху укрепването на границите и политиката си на миграция и убежище вместо върху схемите за административно преразпределяне на незаконни имигранти. А аз бях на границата сред соросоидството и орбанизма.
Що се отнася до Гърция ме обявяваха за ляв, когато възразявах да изясняват рецесията ѝ обикновено с псевдо-антропологически причини и за десен монетарист, когато обяснявах, че народна власт не значи да решиш с референдум да не плашаш задълженията си.
През това време колелото на историята се въртеше непреклонно, и то - все напред. Вследствие на това му придвижване президент на България стана Румен Радев, номиниран от номинално лявата опозиция на номинално десния Борисов, който му оказа помощ да победи, като прати срещу него безнадеждна кандидатка. Аз обаче гласувах за нея и разгласих това обществено, тъй като знаех, че Радев е предпочитаният кандидат на Путинова Русия - наскоро окупирала Крим и Донбас и в мощно влошени връзки с НАТО и Европейски Съюз.
По това време и с помощта на гъвкавия Пеевски другите възможности ляво-дясно, либерално-консервативно към този момент нямаха изключително значение. Актуалната антитеза стана статукво-промяна. И тъй като гласувах за Цецка Цачева, бях разгласен за поддръжник на статуквото. И то на чие? На Борисов, който не можеше да ме понася. И на Пеевски, който затри вестника, където работех, с нелоялна конкуренция, принудила немските вложители на изоставен България.
Но кой ти гледа? Радев тогава изглеждаше като предвестител на политическия завършек на Борисов. И всички му се подмазваха по същия метод, по който преди няколко години се подмазваха на Борисов. Обясняваха по какъв начин Радев е натовски военачалник, обучаван в Съединени американски щати и как ще се " еманципира " от Българска социалистическа партия, въпреки да заявяваше че " Крим е съветски, кой да е? " Аз обаче настоявах, че Радев е съветски троянски кон, че изолира страната ни в Европа, че надвишава пълномощията си и би трябвало да бъде отхвърлен от служба.
Това единствено бетонира репутацията ми на поддръжник на статуквото, казано по народному - гербераст. Така ме назоваха, когато неведнъж предупреждавах протестиращите през 2020-2023 година, че нищо от настояванията си няма да реализират, а единствено ще оказват помощ за преизбирането на Радев, който ще употребява силата им за проруския си курс. Така и стана. Никой не гледаше накъде върви България, всички се бяха вторачили в борбата сред " статукво " и " смяна ". Оттук или си " С ", или си " П ". " Един е пътят, два пътя няма ", както пишеше един комунистически стихотворец от времената на Бай Тошо.
Междувременно, бях написал в Клуб Z няколко открити писма на Борисов, в последното от които го предизвестих, че в случай че не смени модела, натрапен от съдействието му с Пеевски, Моделът ще смени него. Така и стана.
В очите на читателите моят герберастки интервал (или интервалът Г) продължи до последните митинги и даже докъм средата им - тъй като няколко пъти повторих и, изключително - на.
После обаче желаех държавното управление да се регистрира обществено за това, което приказва и прави надалеч от погледите на публиката в Брюксел. Поисках и да спре политическия напън върху медиите и публицистите и да получим същинска бистрота и отчетност на властта.
И тогава пристигна това " но аз мислех, че сте за ГЕРБ ".
Сега, като тегля чертата, оказва се че съм ляво-десен поддръжник на статуквото и негов съперник по едно и също време, соросоид, безродник, либераст и еврогей, само че последовател на Орбан, националист и ксенофоб с явен монетаристки уклон, пепедебеещ се гербераст или гербереещ се пепедебеец. Сложете си ръката на сърцето и кажете - не заслужавам ли да бъда разказан в учебник по политология и даже - подложен в епруветка?
Ако би трябвало да бъда сериозен за край, би трябвало да кажа на всечки сътрудници, че с общителното подпомагане на политическата класа и сътвореното от нея законодателство, сме си отгледали аудитория, която непрестанно упорства за самостоятелна публицистика, само че изпада в когнитивен дисонанс при всеки контакт с нея, която реве за " обективност ", само че не може, без да тури на нашего брата политически етикет. Отдавна излязохме от комунизма, само че наподобява той още не е излязъл от всички нас. Надявам се на младите - главно защото не гледат телевизия.
---
* Our-son-of-a-bitch - наш кучи наследник (от англ.)
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.
Източник: clubz.bg
КОМЕНТАРИ