Алън Александър Милн за приятелството
Една есенна заран, когато вятърът беше отвял през нощта всичките листа от дърветата и в този момент се опитваше да отвее и клоните им, Пух и Прасчо седяха на Местенцето за Мислене и се чудеха какво да вършат.
- Това, което мисля - сподели Пух, - е: мисля да отидем в Къта на Пух да забележим Ийори, тъй като може би вятърът е отвял къщата му и може би той ще пожелае да му я построим още веднъж.
- Аз пък мисля - сподели Прасчо, - мисля да отидем да забележим Кристофър Робин, единствено че той в този момент няма да е вкъщи си. Значи не можем да го забележим.
- Хайде да отидем да забележим всички - сподели Пух. - Защото, когато си ходил няколко благи по вятъра и влезеш ненадейно в някой дом и ти кажат: " Здрасти, Пух, таман в точния момент си пристигнал за дребна кльопачка ", и ти си пристигнал - това аз назовавам Приятелски Ден.
Прасчо мислеше, че би трябвало да имат Причина, с цел да обходят всички, да вземем за пример Търсене на Малчо или Организиране на Експедиция. Ако Пух може да измисли нещо...
Пух можа:
- Ще отидем, тъй като е Четвъртък - сподели той, - и ще пожелаем на всеки Много Щастлив Четвъртък. Хайде, Прасчо.
Из " Мечо Пух ", Алън Александър Милн
