От Калифорния до Хаваи за 90 дни с кану – Кирил Деромо знае как
Една антична сентенция гласи, че няма нищо невероятно, изключително в случай че си го сложим като цел. Доказателството за това идва благодарение на Кирил Деромо от Калифорния. Вниманието се насочва към него, тъй като през последните седмици, той е индивидът, който е решил да потвърди, че може да стигне с кану от Калифорния до Хаваи.
Още тук се припомня на всички американски поданици, а и освен, че за сходни експедиции се изисква освен това от храброст – умения за оцеляване, мощ и задоволително добра екипировка. Кирил минава към 3600 километра на кану, поставяйки собствен личен връх по най-дълго солово корабоплаване. Изчислявайки дистанцията и обстоятелството, че по други направления с автомобил ще би трябвало да измине към 4000 километра. За да спести малко километри, както и разноски, авантюристът се качва на кануто си и плава умерено в продължение на 91 дни и 9 часа.
През цялото странствуване, мъжът е избрал някои от по-рисковите точки, прекарал е времето си в следене на приливи и отливи, упражнявал е доста преди да се качи в кануто си и действително признава, че като някогашен бронзов медалист по гребане, към този момент бил подготвен да реализира своята заветна цел. Неговото премеждие стартира на 21 юни 2022 година откакто модифицира каяка сис педали и дребна кабина, в която да може да влезе и да спи. Малките екстри за комфорт не могат да върнат лукса на обичайните пътувания, само че Кирил няма особени проблеми. В последните години е натрупал и доста опит в далечните плавания, изключително откакто съвсем цялото лято е минало в нападателни тренировки.
Имал е предпочитание да стигне до Хаваи за 64 дни, само че предходната година стартира своето странствуване, когато времето е в действителност неприятно и след към 6 дни е заставен да се съобщи. Електрическите съставни елементи стопират да работят, а малко след тях и модифицираната морска котва. Един взор към първия опит не го кара да се откаже. По негови мемоари, по време на бурята, в която влиза, държанието на каяка се трансформира доста и го трансформира в рисково транспортно средство. В един миг застава паралелно на идващите талази и осъзнава, че е доста добре да употребява бурята, с цел да се отдалечи. Гребе гневно, с цел да избяга надалеч и в това време пуска SOS до бреговата защита.
Отчаянието е в действителност огромно, само че смелчагата се връща назад вкъщи и стартира спомагателни модификации. Осъзнава, че не е задоволително мощен, с цел да се изправи против бурите на океана. Създава си специфичен подготвителен режим и по-късно тренира съзнанието си, осъзнавайки, че то първо ще падне при дългите плавания. На каяка слага ръчна помпа, странични панели и щит в кабината, който да го пази от вълните. Допълва всичко със система за котва и сателитна система за връзка.
Въпреки това би трябвало да признаем и още един значим факт, Кирил е съумял да реализира нечувани резултати и да се класифицира в секцията на свръхчовеците. Всеки ден е гребял към 10 часа и е трансформирал това в доста забавна рутина. Всяка заран стартира с гребане към 4 часа, а по-късно идва време за обяд и малко отмора. След това прибавя още два часа в следобедно гребане и отмора, а по-късно гребе към 4 часа преди да се скрие слънцето. Това му разрешава да употребява нощта, с цел да почива и да спи на малко по-разумни температури.
Това не идва без цена, преди всичко ще открием, че става въпрос за сред 4 и 6 хиляди калории дневно. Подготовката през последните месеци е била точно за стрес и устойчивост. Самият той признава, че най-големият боязън е бил да успее да резервира лактите си здрави. Наградата за всичко това е преживяване, което не може да се опише с думи и явно е сложило една сериозна смяна.
Надеждата на Кирил е, че ще успее да направи своето странствуване за 70 дни, само че още на първия стадий от своето странствуване е изправен още веднъж пред гнева на океана. Започва да гребе против мощни ветрове с дни и се пробва да резервира дребното разстояние, което е минал. През втората седмица се бори с изхвърлянето на вода от кабината и на към 46-я ден остава без машината си за преправяне на вода. Принуден е да суши храната си, да одобри, че ще смъкна много килограми и още веднъж, че времето ще се скапва. Въпреки това не се предава.
Сила дават и почитателите, които намират време да пишат в обществени мрежи и да поддържат всеки идващ километър. Кирил има деен GPS и страница, където всеки може да го следи. Благодарение на слънчеви акумулатори, той когато и да е може да споделя постове в обществената мрежа. Хората, които се включват в профила не са единствено фенове на каяка, само че и същински търсачи на мощни чувства, които схващат какъв тъкмо е залогът.
Освен това има опция да пуска и музика по време на своите маратони. Използва музиката на Сейнфийлд за разпределяне и заспиване през нощта. По някое време ще вижда стотици делфини, които идват, с цел да се срещнат с чудатия човек, те желаят просто да бъдат потупани по гърба, само че са и приятна компания в последните дни от приключението. В един миг ще разгласи, че когато делфините си потеглят, отговорна може да бъде единствено Селин Дион, защото нейният албум е бил включен в този миг.
Кирил употребява стъпките и маршрута на Ед Гилет, който минава през този път от Калифорния до Хаваи през 1987 година и употребява немодифициран каяк за задачата, като през към 90% от времето си няма никаква връзка. Авантюристът признава, че дължи всичко на този човек, откакто е потвърдил, че въпросното странствуване в действителност може да се случи.
