За какво най-често майките се чувстват виновни – 6 отговора
Една част от майките на дребни деца имат две основни занимания: да четат страшни неща в интернет и да се предават на угризенията на съвестта си. И, в случай че по първата точка нищо не може да се направи, от възприятието за виновност е просто належащо да се спасите.
Как да се случи това, в случай, че въпросното чувство напълно не отминава с времето, а в противен случай – ускорява се? Следват шест възможни и лесни решения по въпроса, както и техните първопричини, нека да сме ви потребни:
1. Аз съм неприятна майка!
Лоша съм, тъй като се скарах на детето. Или тъй като спи с мен в леглото. Или тъй като го дохранвам с приспособено мляко, возя го в количка, нося го в слинг, замайвам го, не го замайвам, позволявам му, не разрешавам му…
Майката (особено в случай че детето ѝ е първо) по този начин или другояче се съмнява във всичко, а в случай че в добавка си има и родственици, които я укоряват за всичко, то възприятието ѝ за виновност е обезпечено.
Какво може да помогне? Изберете си за образец единствено едно гуру – дали ще е доктор Спок, доктор Мок или който и да било различен - няма значение, също по този начин напълно не е належащо той или тя да са лекар – може да е друга майка, консултанта ви по кърмене и зареждане на бебето и така нататък
И не забравяйте регулярно да подкрепяте своята убеденост с единомишленици.
2. Явно не обичам детето си
Майчинският инстинкт е комплицирано възприятие, което надалеч не се развива внезапно. Пречат му хормонални проблеми, стрес, меланхолия, физическо и психическо безсилие. Много майки се тревожат, че не изпитват трогване или прилив на деликатност при типа на детето си. И една дребна част от тях се престрашават да приказват за това.
Какво може да помогне? Помощ от близки, които могат да поемат рутинните битови отговорности, с цел да разрешат на майката да отдъхне и да се сближи с дребното. Не подценявайте и съвещания с психолог.
Продължава на страницата на
