Една българка се е свързала с Петел, за да разкаже

Една българка се е свързала с " Петел ", с цел да опише една персонална история, която има назидателен темперамент, и нейното предпочитание е да доближи до доста хора. Публикувана е към този момент и в novinite.eu. Жената пожела да не бъде представена, защото това, което разкрива, визира и други хора, и те ще схванат, че тя е създателя.

„ Никога не съм си представяла, че доведената ми братовчедка ще ми аргументи толкоз болежка и тъга, само че може би трябваше да имам едно мислено, както ме поучаваха много хора.

Това момиче е племенница на моят втори татко и ориста ни срещна още като бяхме дребни деца. Още тогава бяхме прекомерно разнообразни - аз не бях типичната хубавица и имах избухлив темперамент, нямах отлични оценки в учебно заведение и кой знае какви достижения там, фамилията ми беше от по този начин наречената “средна класа”, живеехме в София чартърен и постоянно им беше много мъчно, въпреки че постоянно са ми осигурявали всичко належащо.

Тя постоянно е била цялостната ми диаметралност - идваше от провинцията, само че за сметка на това изглеждаше комерсиално добре, беше отличничка и доста известна, родителите й бяха много заможни и тя не спираше да показва това още от напълно дребна. Хвалеше се с големия си сак барбита и скъпите си облекла, и като че ли искаше цялото внимание единствено за себе си.

Разбира се, това не я правеше неприятен човек и даже да се карахме от време на време, постоянно се сдобрявахме. Макар че на мен ненапълно ми тежеше, че поддържам връзка с нея, само че така както нямах доста другари се пробвах да я извинявам и за неприятните действия и отношение, единствено и единствено да имам непосредствен човек до себе си. Сега като се замисля, това беше най-голямата ми неточност.

Най-болно ми стана един път, когато бяхме на посетители на доведените ми баба и дядо (родителите на втория ми баща), и тя най-нагло и долно ме набеди, че съм изхабила целия й ваучер и от нейния телефон съм си поръчвала мелодии и картинки. Това беше неистина, само че за жалост нямаше по какъв начин да го потвърдя, тъй като баба и дядо повярваха на нея.

Винаги ми повтаряха, че ме обичат като свои внуче, само че не беше по този начин и това си личеше. Освен това натякваха при всеки комфортен случай, че “каквото сме дали на нея, това сме дали и на теб, ние не ви разделяме, ти си наше момиче”…но в това време не спираха да ми загатват, че не се обличам добре и трябвало да нося повече “роклички и полички”, че другояче никое момче няма да ми обърне внимание. Винаги към тях се усещах не на място поради всикчо това, въпреки че ги уважавах доста.
След като повярваха, че виновността за случая с телефона е моя, незабавно се обадиха на другите ми баба и дядо (истинските, по майчина линия.), оплакаха се и пожелаха да ме пратят на идващия ден с рейса при тях.

Буквално взеха решение да ме изгонят и ме изложиха извънредно пред моите баба и дядо. Когато дойдох при тях, те ме заляха с упреци и аз взех решение да им обясня, че това е подла неистина. Надявам се, че са ми повярвали, тъй като и на тях не им беше прелестно да слушат от външни хора неприятни думи по мой адрес и да бъда представяна надали не като “крадла”.

Друго нещо, което в детството постоянно ме нараняваше, беше стремежът на братовчедка ми да има всичко за себе си и единствено тя да е харесвана. С всеки един един човек, с който се сприятелявах,когато ходехме на посетители на нейните баба и дядо, тя държеше да го впечатли повече, с цел да стане нейн по-добър другар. Дори един път очевидно ядосана, че едно съседско момиче изиска да се снимаме за спомен, преднамерено ни направи такава фотография, че мен съвсем да ме отреже.

В тези време смятах, че тези отрицателни действия ще отминат,но сгреших.
Тя с всяка минала година като че ли се превръщаше в патологична лъжкиня. Лъжеше всеки и за всичко. Лъжеше родителите си, че излиза с приятелки, с цел да се види с много по-възрастен от нея човек, с който имаха връзка, лъжеше даже за някакви глупави дреболии…без ясна причина.

В гимназията станахме по-близки и започнахме да си споделяме всевъзможни неща. Тя беше влюбена в някой много по-възрастен от нея, с който нямаше по какъв начин да бъдат дружно, тъй като той й беше преподавател, и явно имаше морал и искаше да си резервира работата. Аз не одобрявах тази обич, само че мислех, че е моментно въодушевление и ще й мине.

Никога не съм я съдила за това, тъй като не съм индивидът, който би трябвало да го прави. Те двамата сякаш имаха другарски връзки, само че от време на време смятах, че тя е захласната от него.

Стигна до там, че стартира да се прави на близка другарка на негов другар (също на много години),който пък харесваше нея и не беше доста естествен. Говореше с него непрекъснато по телефона и го разпитваше за “своята любов”. Всичко това беше доста смахнато и се пробвах да й загатна да спре с тези неща, само че тя твърдеше, че учителят й е огромната обич, че са сродни души и още куп сходни неща.

Знаеше, че няма по какъв начин да е с него и смяташе, че ориста очевидно ги разделя, само че и той доста я обича…
Не мога да кажа дали в действителност е имал усеща към нея, само че възрастовата разлика в действителност правеше нещата комплицирани и очевидно той най-малко е имал някакви правила.

С течение на времето братовчедка ми като че ли го претърпя и спря да поддържа връзка с оня вманиачен, който му беше другар. Събра се скрито с различен човек, също много възрастен за нея, като ми показа, че той я обичал и тя отвърнала на възприятията му. Отново не бях съгласна с следващата ненормална обстановката, само че я одобрих.

След като завършихме гимназия, продължи да се вижда с него и да бъдат скрито дружно. Хиляди пъти съм я прикривала и съм била готова какво да кажа, в случай че техните ми се обадят.

Тази загадка си остана сред нас двете, само че от време на време смятах, че тя ме употребява единствено с цел да заслон с цел да й оказвам помощ в схемите да резервира тайната си и в действителност се усещах като прислужница или човек на повикване. Нямах концепция за какво още я поддържам толкоз, само че въпреки всичко мислех, че с времето ще се осъзнае.
Отделно от всичко това, няколко лета поред ходехме дружно на море, защото там родителите й имат апартамент и тя ме канеше на гости….мъкнеше ме по нощни заведения, целуваше се с чужденци, снимаше се с всички и купонясваше, до момента в който аз се чудех какво върша там.

Аз също пиех по някоя бира, тъй като другояче нямаше по какъв начин да устоя тази конюнктура, само че в никакъв случай не съм се мятала на врата на непознати, тъй като го намирах за гнусно. Имали сме и доста луди и радостни моменти на морето и сме си изкарвали добре, само че постоянно съм оставала с възприятието, че съм използвана….

Най-лошото, което съумя да ми аргументи обаче, в никакъв случай няма да го не помни.
Бях на 19 години и започнах работа в един ресторант като асистент в кухнята. Колегите ми бяха все младежи,много радостни и другарски настроени.
Единият от тях обаче постоянно беше тъмен, кисел и на момента драматизираше много. Не го понасях, само че с течение на краткотрайно се влюбих доста мощно в него. Говореше се, че и той ме харесва и се държеше друго с мен. Мина време и по този начин и не можахме да се изясним и да поговорим за нас.

Той имаше доста спорно държание и ме нараняваше много. В последна сметка напуснах и се надявах той да ме потърси.
Братовчедка ми ме успокояваше, само че смяташе, че не е за мен и не пропускаше да изтъкне,че е просто елементарен човек, работещ в ресторант.

Предполагам,че за нейното “ниво” не беше заслужен, само че аз желаех да бъда близка с него най-малко като другарка.
Направих грешката да стартира да му пиша и звъня, и много прекалих. Това го накара да се отдръпне и защото в действителност бях оглупяла от тези усеща, помолих за помощ братовчедка ми. Момичето одобри и по този начин взехме решение тя да стана нещо като двоен сътрудник и да разбере какво се случва с него и дали инцидентно няма друго момиче в живота си.

Всичко стартира от почтено говорене по телефона. Тя му звънеше, като не споделяше коя е, а той си говореше с нея, когато има свободно време и няма с кой различен да си поддържа връзка. В един миг обаче, братовчедка ми му призна коя е и му сподели, че ще поговорят съществено за мен по телефона. Тогава не бях с нея, тъй като имах други задължения.

След това ми се обади и ми изясни, че момчето сякаш е споделило, по какъв начин не ме понася, по какъв начин ме ненавижда и ме счита за луда и ужасна и в никакъв случай нищо не е имал към мен, всичко било смешка. А малко преди да схвана това, бях говорила с един различен мой сътрудник,с който се разбирах доста в ресторанта и който в никакъв случай не би ме излъгал. Колегата ми изясни, че моя човек в действителност ме обича, само че му би трябвало време и се дистанцира с цел да не го нараня най-после аз.

Бях объркана и пристигна миг, в който не знаех на кой да имам вяра. След известно време братовчедка ми продължи да поддържа връзка с него, под предтекст, че ми оказва помощ и даже се видяха няколко пъти. Това към този момент не ми харесваше, само че имах подозрения и в него. Изведнъж тя реши да ми сервира версията, че той в действителност желал да е с друго момиче, някаква негова огромна обич.

Обвиних я, че плете интрити и го харесва. Тя ми съобщи, че няма значение дали го харесваме ние двете, откакто той желал да е с трети човек. Всички ми звучеше като изсмукано от пръстите към този момент. Опитах се да му се обадя на него с цел да схвана истината, да се забележим очи в очи и да спрем с недомлъвките, само че не съумях да го открия.

Така една вечер, напълно инцидентно той стартира да ми написа смс-и, че ме обича, само че аз не съумях да му допускам към този момент. Обади ми се в 6.00 часа и ми призна, че има усеща към мен и желае да е част от живота ми. Бях огорчена, че продължава да се вижда с братовчедка ми и го упрекнах, че ме лъже, само че той се оправда, че го направил, с цел да ме нервира и да ми покаже, че тези нелепости с медиатора са неточност. Вярно е, че не биваше да замесвам братовчедка ми, само че към този момент и на него нямах доверие.

Излъгах че в живота ми има различен човек, само че на идващия ден разбрах какъв брой неуместно съм постъпила и се пробвах да му се обадя…Той обаче към този момент не искаше да ме вижда и ми изясни, че има работа, след което затвори.

И тъкмо след 10 дни, братовчедка ми ни лук яла, ни лук мирисала, се обади да ми заяви какъв брой го обичала и по какъв начин желала да го избави и да му помогне (той имаше дребен проблем с алкохола и беше станал гарант, за това дължеше огромна сума пари..) Заобяснява ми по какъв начин не можела да живее без него и по какъв начин и той се влюбил в нея, само че звъннал на мен сякаш единствено с цел да ревизира дали още имам усеща. Щом схванал, че имам до себе си различен,много се зарадвал…

Стоях като гръмната и не знаех какво да кажа. Не имах вяра на думите й, само че бях шокирана. Излъгах я, че към този момент нямам нищо към него, с цел да запазя достолепието си и да не наподобявам жалка.

След няколко дни публично се събраха и месеци наред не спираха да парадират с това в обществените мрежи. Чувствах се хем предадена, хем засегната,хем себе си упреквах, че го бях отразяла, само че знаех, че нямаше да отиде при друго момиче толкоз елементарно, в случай че държеше на мен.

За жал той се оказа материалист, лакомец и нагаждач. И несъмнено нормално момиче като мен без състояние, жилища, богати родители и популярност…изглежда нямаше място в живота му. Не желаех към този момент даже да съм другарка с него.
Засичахме се по общи купони с тях и на мен ми идеше да умра. Многократно мислех за самоубийства и бях година в дълбока меланхолия. Всеки път, щом ги видех дружно и ми се смееха в лицето, като че ли ми напомняха, че наподобява ми е писано да пострадвам.

Опитах се да запазя положителни връзки с братовчедка ми, само че ми беше мъчно. А тя, като че ли за лично наслаждение, бъркаше в раната ми и ми говореше за него непрекъснато и даже беше уверена, че нищо няма да ги раздели и ще се оженят. А най-лошото беше, че той се отнасяше с мен като с човек второ качество и не пропускаше да ме наскърби и да ми подсети, че съм сама…дори стигна до там, че да ми пожелае да умра сама с 40 котки.

Реших да огранича контакт с тази по този начин наречена братовчедка и да си виждам живота. Виждаме се по-рядко, не й звънях….и лека-полека заживях още веднъж умерено и обикновено. Не желаех да остана в това тъпо състояние години наред.
И по този начин ориста се усмихна и на мен. Запознах се с огромната си и същинска обич в университета и след известно време се събрахме и заживяхме дружно. Той ме обичаше с цялото си сърце и се интересуваше от мен като персона, ценеше ме поради душата и сърцето ми, а не търсеше някаква персонална полза от връзката ни.

Докато ние се радвахме на любовта си, братовчедка ми и оня лека по лека разваляха по този начин наречената си обич. И защото от време на време въпреки всичко от възпитания се виждах с нея за по едно кафе, тя ми показа, че харесвала към този момент и различен човек, че нейния “любим” я дразнел…дори с смут разбрах,че няколко пъти му е изневерявала с някогашния си другар.

Типично за нея, не се учудвах към този момент и не ме засягаше. Опита се даже като за последно да ме употребява за заслон, с цел да прикрие, че ще се вижда с новото увлчение и тогава за мен чашата преля и й написах писмо за довиждане.

Малко преди този момент пък, тя ми показа, че с индивида, който се подигра с мен, се разделят вероятно. Реших, че и аз би трябвало да я изхвърля най-накрая от живота ми, а и бях схванала чудесна вест - чаках дете и желаех да имам спокойна бременност.
Писмото за довиждане разгневи моята доведена родственик и реши да го препрати на моя човек, като стартира да плете интриги и да се пробва да ни скара. Номера, несъмнено не мина, и той й заяви, че чакаме дете и не желае да бъде въвличан в такива истории.

Времето бързо се изниза и аз родих прелестно момиченце. Започнах работа от вкъщи си и с мъжа ми бяхме доста щастливи. Всичко стартира да се подрежда и аз към този момент не се усещах ничии заслон и кошче за душевни боклуци.

Когато детето стана на към 4 месеца, изпитах някаква неуместна носталгия към предишното и взех решение да се опитам да простя на съдбовната си братовчедка. Писах й и се сдобрихме. Но както се знае, една ваза като се счупи един път, нищо не е същото. Реших да й дам късмет и да си споделяме рационално. Разбрах за следващия й героизъм, и съвсем незабавно се замислих дали да не позволих неточност. Оказа се, че евентуално са се разделили с оня човек от моето минало, поради това,че е почнала да се занимава с негов другар и той доста я харесвал. Впоследствие се събрали…

Нищо ново под слънцето, пробвах се да пренебрегвам всичко това.
Идваше ни на посетители, радваше се на бебето.. споделих си: “Все отново може и да се е трансформирала, времето ще покаже”…

Бебето навърши 6 месеца и ние взехме решение с моя човек да се венчаем. Беше скромна, само че красива и откровена женитба, поканихме единствено кумовете и двама другари. Нея не я поканих, тъй като към този момент не я усещах близка по подобен метод. Може и да се е обидила, само че въпреки всичко тя ми аргументи доста неприятни неща, не можех всички да ги преглътна толкоз бързо.

Винаги съм вярвала, че тя ще се омъжи преди мен, тъй като непрекъснато в предишното повтаряше по какъв начин си показва сватбата, с каква рокля би могла да бъде…дори имаше безчувствената безочливост да изтърси още като беше с оня човек, че като двамата се оженят, аз може да съм им шаферка. Големи думи и проекти, само че живота се обърна. От подтиснато момиче, на което куп хора внушаваха, че ще почине единствено и няма да успее в нищо, аз се трансфорах в щастлива жена, майка и брачна половинка.
Изглежда и пепеляшките, и новобранците въпреки всичко намират хора, които да ги одобряват и ценят каквито са.

В последна сметка, братовчедка ми сама реши да напусне живота ми поради една преживелица, която я обиди. Но на фона на всичките нейни действия по отношение на мен през годините, тази преживелица е бял дерт и не считам да позволявам още веднъж старите неточности. Не искам щерка ми да поддържа връзка с хора като нея, които имат нрав на въртиопашки и интригантки.

А що се отнася до оня, който ме нарани и унижи и се събра с нея тогава…навярно към момента си е самичък. Или може би с няколко котки за компания.

От цялата тази история разбрах едно - кръвта вода не става, само че и водата кръв също…
Убедена съм,че в случай че това момиче беше моя кръв, в никакъв случай нямаше да постъпи така…”