Старите ютии на пловдивския художник Димитър Добрев разказват истории
Една настояща телевизионна реклама демонстрира по какъв начин млада дама може да се излежава, прелиствайки фешън списание и по едно и също време с това да глади с някакво суперумно модерно знамение. Как ли би изглеждала, в случай че в ръцете си държеше десеткилограмова чугунена ютия ?
Пловдивският художник Димитър Добрев колекционира остарели ютии. Защото му наподобяват на пластики. И е реалност, че даже в десеткилограмовото страшилище е вложен някакъв по-така подробност, който трансформира домакинския апарат в произведение на изкуството. Поне век и нещо по-късно, откогато е старомоден.
Всичко почнало в средата на 70-те , когато Димитър Добрев е живял и творил в Смолян. На един зид видял остаряла зарязана ютия. Харесала му, прибрал я, по този начин и по този начин щели да я изхвърлят. Тя събудила неговия интерес, харесал я, споделил с другари и един по един и те взели да му носят старите ютии от бабите и прабабите си . През 1994-та Димитър Добрев се прибира в родния Пловдив и продължава да търси и събира остарели ютии и по този начин до през днешния ден, когато в топлата му уютна къща в сърцето на Пловдив те към този момент са 250 . С наклонност за увеличение.
Историята на техническия напредък на човечеството може да се мери и посредством ютиите. Те са най- разнообразни и събрани по този начин, илюстрират устрема за рационализиране. Най- старите не инцидентно са тежки, те събират много плам, а преди да стартира да глади, човек би трябвало освен да я вдигне, ами и да я размаха няколко пъти насам- натам , с цел да се разпали жарта. Горе-долу един час устоя с едно зареждане. После стартират най- хитроумни промени. Най-старите ютии- чугунени, стоманени, стоманени, бронзови- нормално са били съпътстващо произвеждане на оръжейни фабрики. Когато преди време у нас стартира диверсификацията, Вазовските машиностроителни фабрики правеха маратонки. Е, англичаните и германците пък са правели ютии.
Идеята за ролята на парата в гладенето се заражда още в " желязната " епоха, когато те са работели с въглища, само че по- нататък техническата мисъл олекотява уреда и го зарежда със алкохол. Първата електрическа ютия е направена в Германия, а за разлика от всички последващи модели, липсва предпазител за контакта. Поне е лека. Техническият дизайн от времето на чадърите за слънце, корсетите и сламените шапки демонстрира същински художествени подвизи в изработването на подложките да вземем за пример, както и в елементи, които разчупват еднаквостта. Има ютии с лъвски глави, с грифони, с изображение на вълчицата, кърмеща Ромул и Рем, фирменото лого също е усърдно гравирано. Докато глади една жена, да може да се любува и естетически. Така са мислели тогава.
Ако пък прането е в такова количество, че няма доста време за естетски наслаждения или става дума за шивашко произвеждане с доста произведения, техническата мисъл е измислила така наречен конвейерна ютия. В тая посока има няколко едновремешни нововъведения. Купуваш си да вземем за пример не една, а 10 ютии , номерираш ги и ги слагаш по едно и също време върху печката. Само че дръжката е преносима и когато ютия №1 изстине, просто я демонтираш елементарно и я монтираш също по този начин елементарно, и може би без изгаряния, върху ютия №2. И по този начин нататък.
Колекционерът- художник Димитър Добрев има № 3 от такава една серия. Някои ютии пък са направени на напълно различен принцип- като отвориш едно капаче откъм гърба, оттова излиза железно тяло, което се нагрява настрана. Просто го слагаш вътре и то загрява повърхността. Нещо като акумулиращите печки преди време. В историята на ютиите може да се прочете сред редовете и историята на възпитанието на девойките. Някои модели имат и " дребни " - детски ютийки, с които момиченцата да гладят дрешките на куклите си. Само че, въпреки и дребни, и те са си напълно същински ютии и с тях детето се учи да работи от малко. И освен историята на възпитанието, а и на модата проличава. Руснаците са изобретили през 80-те години на предишния век една " Стрелка ", предопределена само за ръбове на панталони. Имаш среща, вместо да гладиш целия панталон, както си прав и облечен, минаваш ръба със " Стрелка " -та и се надяваш да не се изкриви нанякъде.
Като че наред с десеткилограмовата ютия, около която си мислиш за нерадостната орис на дребните слугинчета, най-вече страсти разсънват войнишките ютии . Има и офицерски и несъмнено тежат най-малко пет кг, тях несъмнено ги е мъкнал в раницата си ординарецът. Но и всеки редови боец, наред с бойното снаряжение, е носил на гърба си на фронта и войнишка ютия. Макар и по-малка и с по-олекотен дизайн, надали тежи по- малко от кг. Не може да не се замислиш за ролята на ютията в живота на човечеството, тя в действителност го съпровожда и в положителни, и в неприятни моменти. И демонстрира по какъв начин и баналното всекидневие след 100 и няколко години се трансформира в забавна тематика.
Автор: Веселина Божилова
Пловдивският художник Димитър Добрев колекционира остарели ютии. Защото му наподобяват на пластики. И е реалност, че даже в десеткилограмовото страшилище е вложен някакъв по-така подробност, който трансформира домакинския апарат в произведение на изкуството. Поне век и нещо по-късно, откогато е старомоден.
Всичко почнало в средата на 70-те , когато Димитър Добрев е живял и творил в Смолян. На един зид видял остаряла зарязана ютия. Харесала му, прибрал я, по този начин и по този начин щели да я изхвърлят. Тя събудила неговия интерес, харесал я, споделил с другари и един по един и те взели да му носят старите ютии от бабите и прабабите си . През 1994-та Димитър Добрев се прибира в родния Пловдив и продължава да търси и събира остарели ютии и по този начин до през днешния ден, когато в топлата му уютна къща в сърцето на Пловдив те към този момент са 250 . С наклонност за увеличение.
Историята на техническия напредък на човечеството може да се мери и посредством ютиите. Те са най- разнообразни и събрани по този начин, илюстрират устрема за рационализиране. Най- старите не инцидентно са тежки, те събират много плам, а преди да стартира да глади, човек би трябвало освен да я вдигне, ами и да я размаха няколко пъти насам- натам , с цел да се разпали жарта. Горе-долу един час устоя с едно зареждане. После стартират най- хитроумни промени. Най-старите ютии- чугунени, стоманени, стоманени, бронзови- нормално са били съпътстващо произвеждане на оръжейни фабрики. Когато преди време у нас стартира диверсификацията, Вазовските машиностроителни фабрики правеха маратонки. Е, англичаните и германците пък са правели ютии.
Идеята за ролята на парата в гладенето се заражда още в " желязната " епоха, когато те са работели с въглища, само че по- нататък техническата мисъл олекотява уреда и го зарежда със алкохол. Първата електрическа ютия е направена в Германия, а за разлика от всички последващи модели, липсва предпазител за контакта. Поне е лека. Техническият дизайн от времето на чадърите за слънце, корсетите и сламените шапки демонстрира същински художествени подвизи в изработването на подложките да вземем за пример, както и в елементи, които разчупват еднаквостта. Има ютии с лъвски глави, с грифони, с изображение на вълчицата, кърмеща Ромул и Рем, фирменото лого също е усърдно гравирано. Докато глади една жена, да може да се любува и естетически. Така са мислели тогава.
Ако пък прането е в такова количество, че няма доста време за естетски наслаждения или става дума за шивашко произвеждане с доста произведения, техническата мисъл е измислила така наречен конвейерна ютия. В тая посока има няколко едновремешни нововъведения. Купуваш си да вземем за пример не една, а 10 ютии , номерираш ги и ги слагаш по едно и също време върху печката. Само че дръжката е преносима и когато ютия №1 изстине, просто я демонтираш елементарно и я монтираш също по този начин елементарно, и може би без изгаряния, върху ютия №2. И по този начин нататък.
Колекционерът- художник Димитър Добрев има № 3 от такава една серия. Някои ютии пък са направени на напълно различен принцип- като отвориш едно капаче откъм гърба, оттова излиза железно тяло, което се нагрява настрана. Просто го слагаш вътре и то загрява повърхността. Нещо като акумулиращите печки преди време. В историята на ютиите може да се прочете сред редовете и историята на възпитанието на девойките. Някои модели имат и " дребни " - детски ютийки, с които момиченцата да гладят дрешките на куклите си. Само че, въпреки и дребни, и те са си напълно същински ютии и с тях детето се учи да работи от малко. И освен историята на възпитанието, а и на модата проличава. Руснаците са изобретили през 80-те години на предишния век една " Стрелка ", предопределена само за ръбове на панталони. Имаш среща, вместо да гладиш целия панталон, както си прав и облечен, минаваш ръба със " Стрелка " -та и се надяваш да не се изкриви нанякъде.
Като че наред с десеткилограмовата ютия, около която си мислиш за нерадостната орис на дребните слугинчета, най-вече страсти разсънват войнишките ютии . Има и офицерски и несъмнено тежат най-малко пет кг, тях несъмнено ги е мъкнал в раницата си ординарецът. Но и всеки редови боец, наред с бойното снаряжение, е носил на гърба си на фронта и войнишка ютия. Макар и по-малка и с по-олекотен дизайн, надали тежи по- малко от кг. Не може да не се замислиш за ролята на ютията в живота на човечеството, тя в действителност го съпровожда и в положителни, и в неприятни моменти. И демонстрира по какъв начин и баналното всекидневие след 100 и няколко години се трансформира в забавна тематика.
Автор: Веселина Божилова
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ