Баткунски манастир Св. Петър и Павел – в близост до град Пазарджик
Единственият родопски манастир в Пазарджишка област, той ще Ви впечатли още щом го зърнете.
Разположен е в северните скатове на рида Каркадия от Баташката планина, в полите на Западните Родопи. Отстои на 12 км югозападно от гр. Пазарджик, недалече от с. Паталеница и на 3 км от с. Баткун. Поради тази причина манастирът е прочут още като Баткунски.
В църквата „ Св. Димитър ” в с. Паталеница била открита мраморна плочка с гръцки надпис, съгласно който се предполагало, че манастирът е зародил през Средните епохи и по – тъкмо през ХІ-ХІІ в. Има едно мнение, че светата обител е била издигната върху основите на остарял езически храм. При разкопки в региона пък били открити остарели римски монети. В непосредственост до манастира се намират и останките на античния град Баткунион.
Днес манастирът ще Ви впечатли с извънредно поддържаното пространство към него, с иконите, със зеленината.
Вижте снимки…
Във времето преди Освобождението, обителта давала заслон на доста хайдушки войводи, измежду които били Тодор Банчев, Бейко Гощанов и други техни приятели. Всички те постоянно били посрещани гостоприемнo от тогавашния свещеник на манастира – йеромонах Герасим. През 1872 година когато Васил Левски правел обиколка из Пазарджишко, посетил и манастира и основал революционен комитет с представители от селата Паталеница, Баткун, Црънча, Елидере ( през днешния ден Ветрендол ) и Ямурчово ( през днешния ден Мокрище). Самият Пазарджишки шеф Али бей също посещавал и уважавал манастира, тъй като там той намерил изцерение от заболяванията си.
В интервала на комунистичния режим една от постройките на манастира била преустроена в клиника за душевно заболели и дълъг интервал била употребена за такива цели. Днес манастирът съставлява комплекс от една каменна черква, жилищни постройки, където са монашеските килии и икономически постройки. Към обителта има и огромно Църковно-земеделско стопанство. Църквата на манастира е по своята същина еднокорабна, едноабсидна и безкуполна, със характерен строеж на стените, облицована с бигор. Размерите й са дължина – 12 м. и широчина – 6 м. До западната й фасада е долепена огромна камбанария. Има антре, където се съхраняват скъпи икони като „ Апостолски събор ”, „ Св. Георги на кон ”, и „ Св. Харалампий.
Иконостасът на храма е резбован и датира най – евентуално от 1809 година, което се схваща от датировката на една от иконостасните икони – храмовата икона на „ Св.св. Петър и Павел ”. Той съставлява майсторски изпълнена възрожденска творба. Особено красиви са растителните и животинските орнаменти на царските двери. Предполага се, че иконите са направени от Христо Димитров, който основал Самоковската школа. В манастира през 1867 година е работил и известният възрожденски зограф Станислав Доспевки. Той изписал четири огромни икони – на Св. Богородица, на Иисус Христос, на Св.св. Козма и Дамян и неръкотворния облик на Господ Иисус Христос. Изрисувал също и два портрета, един на игумена, йеромонах Герасим и един на сестра му – баба Лула. Тези два портрета съставляват скъпи мостри на българската възрожденска живопис.Зографът украсил със фрески и стаята, в която обитавал и тези фрески съществуват и до през днешния ден.
Друга рядка забележителност на манастира е остарялата лоза. Игуменът, Архимандрит Василий, живял в обителта повече от 30 години и умрял през 1977 година, свидетелствал, че остарели лозари, посредством задълбочени проучвания открили, че лозата била над 500 години и била най-старата на Балканския полуостров. Размерите й били невероятни. Най-фрапираща била дебелината на стъблото й. То имало обиколка 1,10 м. Преди години короната била 70-80 пъти по-голяма в сравнение с е в този момент и е покривала целият двор на манастира. Но през 1978 година мощна стихия счупила скелето и съборила лозата на земята. Счупил се и най-големият и плодовит клон. Така размерите на тази столетница доста намаляли. Сега в дънера на остарялата лоза са се развили две нови стъбла, които интензивно плодоносят. Лозата ражда черно грозде, с твърди зърна и то се употребява най-вече за подготвяне на вино. Заради всичко това остарялата лоза е оповестена за естествена забележителност.
Днес св. обител е настояща и отворена за гости. Манастирът е мъжки, към братството се числят Константийски епископ Яков, който е и свещеник на манастира и йеромонах Йоаким. Храмовият празник е на 29 юни, когато се празнува паметта на светите първовърховни апостоли Петър и Павел.
Източник: Уикипедия
