Не, не полудявате: 15 признака, че сте жертва на вредна манипулация
Единственият метод да опишете по какъв начин се чувствате е: минимизирани. Усещате се смазани и задушени. Непрекъснато се съмнявате в себе си, във вашите усеща, усещания, мемоари. Малка част от вас стартира да се чуди дали в действителност не сте луди.
Чувствате се невротични, прекомерно чувствителни и имате чувството за отчуждение.
Какво не е наред с вас?
Ако можете да се идентифицирате с това, което преди малко прочетохте, най-вероятно изпитвате сложна техника за операция върху себе си, позната като " газлайтинг " или " затъмняване " (Gaslighting). Тя подкопава цялото ви усещане за действителността и може би постепенно се промъква във вашите взаимоотношения, другарства, фамилен и професионален живот.
Макар да се чувствате луди, неуравновесени и ирационални, към момента има вяра.
Какво е газлайтинг?
Терминът идва от филмa " Gaslight " и неговите акомодации от 1940 година и 1944 година, в които се споделя за брачен партньор, систематично манипулиращ брачната половинка си, с цел да я накара да се почувства луда. Днес постоянно се употребява, с цел да опише държание, което всъщност е манипулативно.
Затъмняването (газлайтинг) е форма на прочувствено принуждение, което постепенно подкопава способността ви да вършиме преценки. По създание един " затъмнител " извърта отрицателните, нездравословни или разрушителни думи и дейности в своя изгода, отклонявайки виновността от злоупотребата си, като насочва пръста си към вас. Това постоянно ви кара да се чувствате " прекомерно чувствителни ", " параноични ", " душевен нестабилни ", " глупави ", " безпомощни " и провокира доста други чувства, които водят до това да се съмнявате в себе си.
Обикновено усвоявано от психопатични, социопатични и нарцистични персони, затъмняването има наклонност да ви яде постепенно от вътрешната страна, до момента в който не осъзнаете, че е останала единствено черупката на индивида, който сте били преди този момент.
3 образеца за затъмняване
Нека да разгледаме някои образци за този тип операция:
В фамилен сюжет: Бащата на Стоян е ядосан човек. Всеки ден той изпитва боязън да не " наклони салдото " на настроението на татко си, който постоянно избухва, наричайки го " копеле " и " ненужен дребен загубеняк ", наред с доста други мъчителни етикети. Всеки път, когато Стоян се опълчи на татко си, той му се присмива с думите да престане да бъде толкоз сензитивен.
Сценарий в връзките: Калина е омъжена от 5 години и има две дребни деца със брачна половинка си Иван. През последните няколко месеца тя се пробва да отвори дребен арт магазин, само че когато изиска помощ от мъжа си, настроението му се помрачава: " Не мога да допускам, че прекарваш толкоз доста време в този магазин, хайде, не те е грижа за мен, само че не те ли е грижа за децата ни? Би трябвало да си им майка! ", възкликва той. Калина е шокирана: " Но аз просто желаех да ми окажеш помощ с магазина! Не съм пренебрегвала никого! ". Тогава Иван поглежда Калина непосредствено в очите и изрича думите: " Виждаш ли! Сега го отричаш. Когато се ожених за теб, мислех, че ще бъдеш до фамилията си. Може би просто би трябвало да взема децата и да си отида! ". По-късно, когато Калина желае да приказва с Иван, по отношение на неговата опасност, той споделя: " Скъпа, знаеш, че преувеличаваш. Твърде доста се вманиачаваш в този магазин. Това ни кара да се усещаме мощно пренебрегнати и подценени, уповавам се да разбираш това. "
Сценарий на работа: Софи работи на даден пост от пет години. Сега тя има опция да бъде нараснала в компанията и да получава по-висока заплата. За задачата обаче тя би трябвало да премине през експериментален интервал, с цел да се дефинира дали е в положение да извършва новите си отговорности. Притеснена, Софи се среща с новия си шеф Калоян. Тя му симпатизира и извършва всички предоставени задания в точния момент. Въпреки това Калоян все по-често я моли за маловажни услуги и спомагателни отговорности. Софи се оправя добре, само че шефът й става все по-взискателен. Накрая, когато дилемите й се натрупват и това стартира да й предизвиква нетърпим стрес, тя му споделя, че е нужно да се концентрира върху работата си, а с дребните услуги може да помогне по-късно.
По-късно на оперативка Калоян показва Софи на всички с думите: " Въпреки че към момента не е в крайник с нашето движение, тя сигурно бързо ще се научи да въплъщава нашата работлива нравственос! ". Софи се усеща обществено унизена и стартира да се опасява за поста си. По-късно, когато пожелава да разбере за какво " не въплъщава работливата им нравственос ", Калоян отвръща: " Мисля, че не си ме схванала. Току-що споделих, че не си привикнала с темпото на работа, с цел да могат другите да ти спомагат. "
От този миг Софи се нагърбва с всички спомагателни условия и задания, без значение какъв брой работа има или какъв брой сразяващ е стресът от това.
