Парамедик изуми цяла България! Мирослав спаси човешки живот дни пред преди дипломирането си
Единствения в Пазарджишко и Пловдивско парамедик 4 степен получи късмет да приложи съвсем всички умения по специалността (и не само) на процедура малко преди да се дипломира. Съдбовна случайност го хвърля в епицентъра на огнен екшън, приключил с благополучен край – избавен човешки живот. На мъж, изваден от горяща къща на ръба на клиничната гибел и получил втори късмет с помощта на това, че в сериозния миг случайността изпраща на мястото подобаващия човек.
Драмата се разиграва на 24 декември в Црънча. Къщата на 48-годишния Атанас пламва, а стопанинът остава вътре, в началото – без шансове да бъде избавен. В този миг оттова минава с колата си Мирослав Георгиев, откакто преди малко е закарал брачната половинка си – уважаваната акушерка Йорданка Станоева, на работа в Областната болница.
„ Къщата беше обхваната от гъсти облаци пушек, споделя Мирослав. Веднага стопирах колата, взех каквито пожарогасители имах и потеглих. Отпред цареше невъобразима суматоха. Жена, явно изпаднала в шок от протичащото се, съумя единствено да ми каже, че вътре има човек, само че нямало по какъв начин да му оказват помощ. Действително, пушекът беше толкоз гъст, че беше прекомерно рисково човек да премине през него “.
Това обаче не отхвърля Георгиев. Той минава от задната страна на постройката. Забравил човешките си страхове, съумява да се покатери по стената до втория етаж, разрушава прозорците и влиза. Добира се до потърпевшия, който в този миг е едно черно опушено тяло, свито на топка и съвсем без витални функционалности. Вече не диша. А даже човек със междинна здравна просвета знае, че без О2 мозъкът умира за броени минути. Изнася го на открито и стартира да го реанимира. Освобождава дихателните пътища, на няколко пъти провокира независимо дишане или свестява колабиращия човек.
„ В този миг теорията, която изучавам към този момент две години, се наложи да приложа на процедура, спомня си Мирослав. Така потърпевшият пое избавителната си глътка въздух, отвори очи, последователно се стабилизира. След малко пристигнаха пожарна и кола за спешна помощ, сътрудниците от Спешна помощ го поеха и го откараха в болничното заведение. Но в случай че в тази обстановка на мое място беше неопитен човек, краят щеше да е съдбовен, при такива положения не всяка минута, а всяка секунда е решаваща “.
Не липсват и неприятни изненади. Огнеборцитесе оказват снабдени с бутилки на гърба, само че цялостни със сбит въздух вместо с О2.
„ Бях слисан, когато момчетата ми дадоха отговор, че могат да подадат единствено най-обикновен въздух, какъвто индивидът по този начин или другояче към този момент независимо вдишваше и нямаше потребност да му се подава от бутилка. Не се сдържах и ги попитах: „ А какво ще стане, в случай че някой от вас пострада и се нуждае от О2? “. Обясниха, че следователно разчитат на колите за спешна помощ, оттова употребили О2. Жалко е, само че в България няма задоволително угриженост даже за сигурността на огнеборците! “.
Дни след случая парамедикът отива да види по какъв начин е обгазеният мъж. От околните му научава, че все ощепоказва признаци на мощна интоксикация, отхвърля да се храни, нуждае се от лекуване.
„ Пушекът съдържа мощни отрови и е нужно много време, до момента в който организмът се почисти, изяснява Георгиев. Роднините му обаче споделиха, че нямал осигуровки и не можело да се лекува в болница “.
Разочарование за Мирослав било и да проумее, че хората, в това число тези от незабавния екип, не знаят задоволително за парамедиците и тяхната роля в сериозни обстановки. Лекарите въобще не се доверили на неговата анамнеза (основни данни за здравословното положение на пациента) и предпочели да снемат своя. И това ненапълно е обяснимо. След толкоз години на вятъра говорене по тематиката образование на такива експерти в публични образователни заведения няма. Двегодишна подготовка за най-високата четвърта степен предлага единствено един лицей, и то частен. За да учиш, се плащаш. А откакто не виждаме парамедици в практиката, е обикновено да не знаем задоволително за тях.
„ Все още се броим на пръсти парамедиците четвърта степен в цяла България, точно тъй като образованието е единствено в един частен лицей. Доколкото знам, страната образова, само че единствено до трета степен. То е за водачите на коли за спешна помощ, които учат най-важните неща и доста оказват помощ, само че имат по-ограничени функционалности. Докато четвъртта степен значи, че можеш да асистираш лекаря в Спешна помощ и да действаш независимо с използване на всички реанимационни способи – интубиране, дефибрилация, кардиопулмонална реанимация, правене на електрокардиограма, взимане на венозен път за слагане на системи и каквото е належащо за спасяването на живот. Ако би трябвало да изтъквам формалните документи, парамедиците с 4-та квалификационна степен при незабавно положение оказват независимо първа помощ и профилиран превоз. При неявяване на медицински експерт, парамедикът работи независимо и носи лична отговорност. Самостоятелно или благодарение на медицински експерт би трябвало да прави първична оценка на положението и да оказва помощ на потърпевшия на мястото на случая и по време на превозването му до лечебното заведение. Трябва да следи виталните функционалности на пациента по време на превозването и да му оказва помощ в границите на своите пълномощия “.
Доскоро Георгиев е бил бежанец и е обитавал в разнообразни страни. Там е видял по какъв начин на терен вървят единствено парамедиците. Лекарите стоят в болничното заведение, където са по-необходими. За незабавната долекарска помощ се разчита на особено подготвените асистенти, които ние, в България, към момента очевидно не познаваме. Тази система е добре създадена както в страните, посочени за образец – като Германия, по този начин и в по-скорошни членки на Европейски Съюз, с някои от които дружно се присъединихме, само че и в това отношение им дишаме прахта – Словакия, Румъния.
У нас освен няма образование по държавна поръчка за най-високата степен. В единствения частен лицей няма курс, няма група. Има самостоятелно образование на малко на брой, осмелили се да влагат средства в подготовката си по тази специалност. Повечето евентуално се блазнят от обстоятелството, че получават интернационално приет документ, който им дава опция да работят против изкушаващо положително възнаграждение в чужбина. Един образец – на нефтени платформи в Ирак може да им броят по 500 $ дневно. Най-голям апетит за такива фрагменти изпитва Англия. И надлежно оттова най-често провеждат тържища, посредством които притеглят наши експерти.
За Георгиев нещата са по-различни, въпреки към този момент да получава атрактивни оферти за добре платена работа на открито. Той желае да остане в България. Харесал специалността поради адреналина, негов непрекъснат сателит, откогато е пълновръстен и зрял човек. Занимавал се е с парашутизъм, разпален е по бойните изкуства. Парадоксът е, че от тях е научил по какъв начин най-бързо и с минимум старания да повали човек, а в този момент добавя със познания по какъв начин най-бързо и с най-подходящите съгласно случая животоспасяващи начини да изправи човек на крайници. Харесва му призванието да избавя, да оказва помощ. И си заплаща, с цел да учи нещо, което несъмнено е публично потребно, само че у нас няма да му носи кой знае какви доходи.
На въпроса дали са нужни повече парамедици в страната ни, Мирослав дава отговор: „ Фактите приказват сами. Реформата в Спешна помощ стартира с образование на такива експерти трета степен, то е наложително за водачите на коли за спешна помощ. Но при този дефицит на лекари единствено това не е задоволително “.
За триумфа на промяната обаче е значимо и хората да схванат същинската същина на парамедицината и да осъзнаят какъв брой е значима тя за обществото, да й се доверят, акцентира Георгиев.
Драмата се разиграва на 24 декември в Црънча. Къщата на 48-годишния Атанас пламва, а стопанинът остава вътре, в началото – без шансове да бъде избавен. В този миг оттова минава с колата си Мирослав Георгиев, откакто преди малко е закарал брачната половинка си – уважаваната акушерка Йорданка Станоева, на работа в Областната болница.
„ Къщата беше обхваната от гъсти облаци пушек, споделя Мирослав. Веднага стопирах колата, взех каквито пожарогасители имах и потеглих. Отпред цареше невъобразима суматоха. Жена, явно изпаднала в шок от протичащото се, съумя единствено да ми каже, че вътре има човек, само че нямало по какъв начин да му оказват помощ. Действително, пушекът беше толкоз гъст, че беше прекомерно рисково човек да премине през него “.
Това обаче не отхвърля Георгиев. Той минава от задната страна на постройката. Забравил човешките си страхове, съумява да се покатери по стената до втория етаж, разрушава прозорците и влиза. Добира се до потърпевшия, който в този миг е едно черно опушено тяло, свито на топка и съвсем без витални функционалности. Вече не диша. А даже човек със междинна здравна просвета знае, че без О2 мозъкът умира за броени минути. Изнася го на открито и стартира да го реанимира. Освобождава дихателните пътища, на няколко пъти провокира независимо дишане или свестява колабиращия човек.
„ В този миг теорията, която изучавам към този момент две години, се наложи да приложа на процедура, спомня си Мирослав. Така потърпевшият пое избавителната си глътка въздух, отвори очи, последователно се стабилизира. След малко пристигнаха пожарна и кола за спешна помощ, сътрудниците от Спешна помощ го поеха и го откараха в болничното заведение. Но в случай че в тази обстановка на мое място беше неопитен човек, краят щеше да е съдбовен, при такива положения не всяка минута, а всяка секунда е решаваща “.
Не липсват и неприятни изненади. Огнеборцитесе оказват снабдени с бутилки на гърба, само че цялостни със сбит въздух вместо с О2.
„ Бях слисан, когато момчетата ми дадоха отговор, че могат да подадат единствено най-обикновен въздух, какъвто индивидът по този начин или другояче към този момент независимо вдишваше и нямаше потребност да му се подава от бутилка. Не се сдържах и ги попитах: „ А какво ще стане, в случай че някой от вас пострада и се нуждае от О2? “. Обясниха, че следователно разчитат на колите за спешна помощ, оттова употребили О2. Жалко е, само че в България няма задоволително угриженост даже за сигурността на огнеборците! “.
Дни след случая парамедикът отива да види по какъв начин е обгазеният мъж. От околните му научава, че все ощепоказва признаци на мощна интоксикация, отхвърля да се храни, нуждае се от лекуване.
„ Пушекът съдържа мощни отрови и е нужно много време, до момента в който организмът се почисти, изяснява Георгиев. Роднините му обаче споделиха, че нямал осигуровки и не можело да се лекува в болница “.
Разочарование за Мирослав било и да проумее, че хората, в това число тези от незабавния екип, не знаят задоволително за парамедиците и тяхната роля в сериозни обстановки. Лекарите въобще не се доверили на неговата анамнеза (основни данни за здравословното положение на пациента) и предпочели да снемат своя. И това ненапълно е обяснимо. След толкоз години на вятъра говорене по тематиката образование на такива експерти в публични образователни заведения няма. Двегодишна подготовка за най-високата четвърта степен предлага единствено един лицей, и то частен. За да учиш, се плащаш. А откакто не виждаме парамедици в практиката, е обикновено да не знаем задоволително за тях.
„ Все още се броим на пръсти парамедиците четвърта степен в цяла България, точно тъй като образованието е единствено в един частен лицей. Доколкото знам, страната образова, само че единствено до трета степен. То е за водачите на коли за спешна помощ, които учат най-важните неща и доста оказват помощ, само че имат по-ограничени функционалности. Докато четвъртта степен значи, че можеш да асистираш лекаря в Спешна помощ и да действаш независимо с използване на всички реанимационни способи – интубиране, дефибрилация, кардиопулмонална реанимация, правене на електрокардиограма, взимане на венозен път за слагане на системи и каквото е належащо за спасяването на живот. Ако би трябвало да изтъквам формалните документи, парамедиците с 4-та квалификационна степен при незабавно положение оказват независимо първа помощ и профилиран превоз. При неявяване на медицински експерт, парамедикът работи независимо и носи лична отговорност. Самостоятелно или благодарение на медицински експерт би трябвало да прави първична оценка на положението и да оказва помощ на потърпевшия на мястото на случая и по време на превозването му до лечебното заведение. Трябва да следи виталните функционалности на пациента по време на превозването и да му оказва помощ в границите на своите пълномощия “.
Доскоро Георгиев е бил бежанец и е обитавал в разнообразни страни. Там е видял по какъв начин на терен вървят единствено парамедиците. Лекарите стоят в болничното заведение, където са по-необходими. За незабавната долекарска помощ се разчита на особено подготвените асистенти, които ние, в България, към момента очевидно не познаваме. Тази система е добре създадена както в страните, посочени за образец – като Германия, по този начин и в по-скорошни членки на Европейски Съюз, с някои от които дружно се присъединихме, само че и в това отношение им дишаме прахта – Словакия, Румъния.
У нас освен няма образование по държавна поръчка за най-високата степен. В единствения частен лицей няма курс, няма група. Има самостоятелно образование на малко на брой, осмелили се да влагат средства в подготовката си по тази специалност. Повечето евентуално се блазнят от обстоятелството, че получават интернационално приет документ, който им дава опция да работят против изкушаващо положително възнаграждение в чужбина. Един образец – на нефтени платформи в Ирак може да им броят по 500 $ дневно. Най-голям апетит за такива фрагменти изпитва Англия. И надлежно оттова най-често провеждат тържища, посредством които притеглят наши експерти.
За Георгиев нещата са по-различни, въпреки към този момент да получава атрактивни оферти за добре платена работа на открито. Той желае да остане в България. Харесал специалността поради адреналина, негов непрекъснат сателит, откогато е пълновръстен и зрял човек. Занимавал се е с парашутизъм, разпален е по бойните изкуства. Парадоксът е, че от тях е научил по какъв начин най-бързо и с минимум старания да повали човек, а в този момент добавя със познания по какъв начин най-бързо и с най-подходящите съгласно случая животоспасяващи начини да изправи човек на крайници. Харесва му призванието да избавя, да оказва помощ. И си заплаща, с цел да учи нещо, което несъмнено е публично потребно, само че у нас няма да му носи кой знае какви доходи.
На въпроса дали са нужни повече парамедици в страната ни, Мирослав дава отговор: „ Фактите приказват сами. Реформата в Спешна помощ стартира с образование на такива експерти трета степен, то е наложително за водачите на коли за спешна помощ. Но при този дефицит на лекари единствено това не е задоволително “.
За триумфа на промяната обаче е значимо и хората да схванат същинската същина на парамедицината и да осъзнаят какъв брой е значима тя за обществото, да й се доверят, акцентира Георгиев.
Източник: bnews.bg
КОМЕНТАРИ