Единствената жива силистренка, посрещнала Българската армия в града преди 80

Единствената жива силистренка, посрещнала Българската войска в града преди 80 години, се оказа... румънка. Жената се разпозна на архивна фотография от 1 октомври 1940 година, предава " Булфото ".

Фотодокументът бе общително възложен от фонда на Регионалния исторически музей, където попада на фотография 102-годишната Женика Великова.

" Ей това съм аз, дружно с девойките посрещаме Българската армия на 1 октомври. Зад мен е мъжът ми ", споделя 102-годишната Женика Великова, която благодарение на щерка си Нина се позна на архивните фотоси отпреди 80 години.
Снимка: Булфото
" Дни преди войската да влезе в Силистра ни събраха млади дами и моми и споделиха какво да викаме. Аз не знаех и думичка български, едвам от два месеца бях омъжена и пристигнала със брачна половинка ми в града. Не бях изключително обезпокоена, че румънската власт се сменя с българска, даже бях малко радостна, че съм напуснала родния дом в Галац и съм с обичания човек, а и не ме знаеха каква съм. Виках " Ура! " - то и на румънски е същото. Като ме изпращаха татко, майка, сестри и плачеха, и се смееха. Като млада бях курназ, седмото дете в фамилията, първите шест не оцеляваха. Затова татко ми ме записал в съвета едвам на десетия ден ", споделя тя.

Родена през 1918 година в края на Първата международна война в град Галац, когато в цяла Европа вилнее " испанската инфлуенца ", румънката се залюбва с български моряк, родом от Алфатар и се преселва през лятото на 1940 година в Силистра.

На 1 октомври същата година в национална носия, само че без да знае думичка български, младата жена посреща Българската войска, освободила града от румънска окупация.
Снимка: Булфото
Първоначално в фамилията не я желали, никой не знаел румънски, тя не знаела български. " Но с самообладание и добрина нещата се оправиха... ", спомня си баба Женика.

Талисманът " на фамилията в родния Галац била дребната тя. Родените преди нея шестима братя и сестри не оцеляват и почиват доста дребни. Затова татко й изчакал 10 дни и чак тогава я записал като новородено бебе.

Така по документи Женика е родена на 29 ноември, само че чества със фамилията си на 19-ти. След нея се раждат още... 9 деца, шест от които доживяват до зрелост.

Днес в Галац живеят двете й сестри - на 91 и 98 години.

" Най-добре се живееше по царско време ", споделя баба Жени, както я назовават околните и съседите.

Всичко било на ниска цена, а и тя била млада. Днес дамата се радва на две дъщери, две внучки и един внук и 4-годишната правнучка Виктория.
Снимка: Булфото
" Коконата " от Галац, както я нарекли след сватбата, бързо усвоила новия метод на живот и до 85-та си годишнина постоянно копаела и работела по нивите и бостаните на село. Иначе по специалност била шивачка и се пенсионирала преди... 47 години в " Добруджанка ".

Рецептата си за дългоденствие столетницата не издава, тъй като не я знае.

Казва единствено, че без нескафе и дребна ментичка денят й не стартира.

" Много години ми даде Господ, само че ми взе очите. Главното е, че най-малко акъла ми остави ", споделя Женика Великова.