Невероятно - икона… бие богомолци!
Единствената икона на Балканите, а може би и в света, която бие богомолци, се съхранява повече от век и половина в храма „ Св. Димитър ” в ивайловградското село Свирачи. Предполага се, че реликвата е от 1859 година, когато е съградена и черквата. Българите от Мала Азия са прогонени от турците при започване на ХХ в. и те се преселват в Ивайловградско. Там заварват гърци, които живеят в региона до 1913 година Именно от тях възприемат нетрадиционния бит да смъкват изображението на Божията майка от иконостаса, само че не за познатото литийно шествие. Храмът е гръцки, обичаят – също. Близо стогодишната Тонка Атанасова разказваше преди време пред репортера на „ ШОУ ”: „ Гърците си подвигнаха чукалата, само че ни завещаха традицията. Казаха ни да слагаме лика на Богородица на нейния празник в центъра на храма. За благодат и за здраве! ” А съвсем връстничката й - баба Иванка, си спомняше със смях: „ Иконата бъхташе най-вече хрисимия клисар Иванко, мир на праха му. Скромен донемай къде, тъй като къшеят самун беше най-голямото му благосъстояние. Неведоми са пътищата Господни! ” Богородица тупа праведните. И хората, които могат да се очистят от греховете си. Най-лошите не се удостояват с допира й. Изображението е внушително – 110 на 70 см. Направено е от черничево дърво. Иконата бие единствено на 15 август – Успение Богородично. Тогава пограничното село набъбва като морски курорт. Коли, рейсове и джипове задръстват сокаците. Отвсякъде се стичат хора за излекуване и помилван на греховете. Ритуалът е непонятен от здравия разсъдък, табу е и за църковните догми. Иконата смъква от иконостаса локалният духовник. По алена пътека светинята се придвижва до центъра на черквата. Духовникът пее псалми. Хиляди вощеници огряват на всички места. Екстазът в очакване на чудото превзема смирените миряни. Не се чува ни стон, ни вопъл.
Възрастен мъж сяда под купола върху трикрако дървено столче от памтивека. Попът поставя антиката на коленете му благодарение на клисаря. Дядката бере душа, само че поема вековното солидно дърво. Гърчи се в спазми, с цел да удържи тежкия товар. Изведнъж изображението на Божията майка олеква в ръцете му. То стартира да бие стареца, накланя се към тялото му и го блъска ту по главата, ту го цапардосва по раменете и гърба. Дървото кънти от ударите. Човечецът не споделя нито „ ох”, нито „ ах”. Стоически изтърпява всичко.
Попът съглежда млада младоженка с невръстно дете, клюмнало в скута й. Отрочето е като обрулен лист. Отчаяната майка сяда на столчето. Светата Дева внезапно „ заиграва” в ръцете й, а дамата е сащисана. Излиза от хипнотичното положение, щом дочува рева на свидната си рожба. Иконата тупва на земята и дамата стартира да гали синчето си. А то към този момент кипи от сила. От очите на свещеника потичат сълзи: „ Божията берекет се изсипа върху нещастницата. Край на тъгите й!”
Изображението на Девата протяга ръка и на праведници, и на грешници за да вкара всеки в правия път. Реликвата е от 1859 година, завещана от гръцки изселници
Иконата подценява с отвращение обаче добре облечен предприемач политик. С цялата си безочливост е пъхнал скритом на служителката две банкноти по 50 лева – да го пусне с преимущество. Гардовете му проправят път към иконата. Познато лице от трибуната на Народното събрание и крупните финансови среди, даже не си е свалил и тъмните очила – сакън, някой да не го познае, сяда върху столчето. Държи като последната си държанка Девата в ръце, тя обаче не се помръдва. Духовникът разяснява на уше, че тоя вид е с билет за пъкъла. Толкова доста грехове има, че и 100 манастира да построи, няма да изкупи стореното зло.
Величието се изсулва, като заобикаля камерите на репортерите. Един от охранителите му даже прибира рушвета. Каква безочливост единствено! На другия ден се разчува, че по противоположния път натриса чистак новия си джип „ Чероки” в мантинелата. Никой не се интересува оживял ли е или не.
Пресветата Дева удря единствено тези, чиято кръв и душа са чисти. Ликът й има чудодейна, необяснима сила. Именно тя движи ръцете на богомолците макар волята им. Други са на противоположното мнение: „ Бие единствено грешниците!” Трети имат вяра, че оказва помощ само на вярващи майки с деца. Близо 160 години към момента няма консенсус по проблема.
Баба Неделя от Свирачи разправя, че иконата не може да й посегне. Заявява на висок глас: „ Няма да седна в храма, в случай че ще отново турско или гръцко да стане!” Тайнствена мощ я принуждава да поеме в ръце свещения лик. След секунди забелва очи, тялото й се затриса и схваща какъв брой е неверна.
Желаещите да бъдат налагани от иконата са доста. Записват се авансово, само че мнозина не се вреждат. Преди време с реликвата вършат литийно шествие до село Бяла поляна. И тамошната икона стартира също да бие. Уплашени за „ патента” си, свираченци преустановяват църковния „ поход” до съседите си.
След празника домакини и посетители разпъват масали край селото. Даряват животни за свещената софра. Всички подхващат в хор песента „ Замъчи се Божията майка”. Ритуалът е сниман в документалния филм „ Търпението на камъка”, който обикаля света.
Възрастен мъж сяда под купола върху трикрако дървено столче от памтивека. Попът поставя антиката на коленете му благодарение на клисаря. Дядката бере душа, само че поема вековното солидно дърво. Гърчи се в спазми, с цел да удържи тежкия товар. Изведнъж изображението на Божията майка олеква в ръцете му. То стартира да бие стареца, накланя се към тялото му и го блъска ту по главата, ту го цапардосва по раменете и гърба. Дървото кънти от ударите. Човечецът не споделя нито „ ох”, нито „ ах”. Стоически изтърпява всичко.
Попът съглежда млада младоженка с невръстно дете, клюмнало в скута й. Отрочето е като обрулен лист. Отчаяната майка сяда на столчето. Светата Дева внезапно „ заиграва” в ръцете й, а дамата е сащисана. Излиза от хипнотичното положение, щом дочува рева на свидната си рожба. Иконата тупва на земята и дамата стартира да гали синчето си. А то към този момент кипи от сила. От очите на свещеника потичат сълзи: „ Божията берекет се изсипа върху нещастницата. Край на тъгите й!”
Изображението на Девата протяга ръка и на праведници, и на грешници за да вкара всеки в правия път. Реликвата е от 1859 година, завещана от гръцки изселници
Иконата подценява с отвращение обаче добре облечен предприемач политик. С цялата си безочливост е пъхнал скритом на служителката две банкноти по 50 лева – да го пусне с преимущество. Гардовете му проправят път към иконата. Познато лице от трибуната на Народното събрание и крупните финансови среди, даже не си е свалил и тъмните очила – сакън, някой да не го познае, сяда върху столчето. Държи като последната си държанка Девата в ръце, тя обаче не се помръдва. Духовникът разяснява на уше, че тоя вид е с билет за пъкъла. Толкова доста грехове има, че и 100 манастира да построи, няма да изкупи стореното зло.
Величието се изсулва, като заобикаля камерите на репортерите. Един от охранителите му даже прибира рушвета. Каква безочливост единствено! На другия ден се разчува, че по противоположния път натриса чистак новия си джип „ Чероки” в мантинелата. Никой не се интересува оживял ли е или не.
Пресветата Дева удря единствено тези, чиято кръв и душа са чисти. Ликът й има чудодейна, необяснима сила. Именно тя движи ръцете на богомолците макар волята им. Други са на противоположното мнение: „ Бие единствено грешниците!” Трети имат вяра, че оказва помощ само на вярващи майки с деца. Близо 160 години към момента няма консенсус по проблема.
Баба Неделя от Свирачи разправя, че иконата не може да й посегне. Заявява на висок глас: „ Няма да седна в храма, в случай че ще отново турско или гръцко да стане!” Тайнствена мощ я принуждава да поеме в ръце свещения лик. След секунди забелва очи, тялото й се затриса и схваща какъв брой е неверна.
Желаещите да бъдат налагани от иконата са доста. Записват се авансово, само че мнозина не се вреждат. Преди време с реликвата вършат литийно шествие до село Бяла поляна. И тамошната икона стартира също да бие. Уплашени за „ патента” си, свираченци преустановяват църковния „ поход” до съседите си.
След празника домакини и посетители разпъват масали край селото. Даряват животни за свещената софра. Всички подхващат в хор песента „ Замъчи се Божията майка”. Ритуалът е сниман в документалния филм „ Търпението на камъка”, който обикаля света.
Масивната светиня един път сама слиза от иконостаса
Местният поп преди години не извършил ритуала „ Държане в ръце иконата на Света Богородица”. Масивната светиня от черничево дърво обаче сама слиза от иконостаса. Изумените миряни я разкрили рано сутринта на пода вместо на нормалното й място. Малко след храмовия празник градушка опустошава реколтата на Свирачи.
Местните са очевидци по какъв начин чудотворната икона изпълнявала и стремежи. Единственото изискване било да се има вяра в Господа същински. Баба Мара разкрива: „ Достатъчно е три пъти да допреш носната си кърпичка до ръката на Богородица. Сетне я слагаш под възглавката и заспиваш с мисълта за пожеланото. И чудото става!”
В църквата „ Св. Димитър” идват девойки, които оставят под олтара булченски венци. Така си намират сателит в живота. Удрящата икона оказва помощ и на бездетни фамилии.
Георги АНДОНОВ, Кърджали-Ивайловград
Местните са очевидци по какъв начин чудотворната икона изпълнявала и стремежи. Единственото изискване било да се има вяра в Господа същински. Баба Мара разкрива: „ Достатъчно е три пъти да допреш носната си кърпичка до ръката на Богородица. Сетне я слагаш под възглавката и заспиваш с мисълта за пожеланото. И чудото става!”
В църквата „ Св. Димитър” идват девойки, които оставят под олтара булченски венци. Така си намират сателит в живота. Удрящата икона оказва помощ и на бездетни фамилии.
Георги АНДОНОВ, Кърджали-Ивайловград
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ