Турция увеличава военното си присъствие в Черно море
Единствената граница сред Турция и Русия минава през Черно море, събитията от едната страна, рано или късно, провокират ответна реакция, отбелязва в просторен материал съветското издание „ Известия ”, представено от „ Фокус ”.
Укрепването на съветското наличие в Черно море не може да не безпокои турската страна. Като член на НАТО Турция се пробва да реализира задачите на организацията в района, само че като максимален комшия и значим търговски сътрудник на Русия се пробва да организира самостоятелна политика по отношение на своята северна съседка.
Деветата логистична база на турския флот ще бъде ситуирана наоколо до огромния черноморски град Трабзон. Предвижда се да бъдат разгърнати 400 военни и 200 цивилни чиновници за обслужване на фрегати и подводници. Въпреки че решението не е директно обвързвано с неотдавнашната украинска провокация в Керченския проток (б.р. базата е направена през 2014 г.), евентуално е повлияно от събитията в Крим. И
зграждането на обекта също така се вписва в логиката на развиването на турския флот, който се стреми да се трансформира във водеща морска мощност в границите на 15-20 години.
Акцентът на Турция върху развиването на личните си отбранителни качества в морските области се прави на фона на несполучливите дипломатически старания през последните години за основаване на механизъм за районно съдействие в Черно море. По този метод Организацията за черноморско икономическо съдействие, основана през 1999 година, не би могла да стане тласък за крайбрежните страни да преминат към по-тясно политическо съдействие. Процесът е възпрепятстван и от разширението на НАТО в Източна Европа, по време на което новите членки губят желанието си да вземат решение проблемите в Черно море посредством съвещания.
От друга страна, укрепването на съветското наличие в Черно море през последните години също принуждава Турция все по-често да мисли за модернизирането на своя флот и логистична инфраструктура. Нарастващият дял на Русия в модерните военноморски и ракетни оръжия и смяната на равновесието на силите в Черно море вършат Турция да търси опция да резервира процеса на разрастване в границите на предвидимостта.
Очевидно е, че погледа на Анкара е ориентиран основно към НАТО. В средата на 2016 година, в пика на руско-турската рецесия, опасенията на Турция за наличието на Русия бяха изразени от турския президент Реджеп Ердоган, който се обърна към генералния секретар на НАТО и съобщи: „ Черно море е съвсем езеро в Русия. Ако не действаме в този момент, историята няма да ни елементарни “.
Няколко фактора принуждават Анкара да не взе участие в тактиката на Алианса за задържане на Русия в района. Първо, икономическото съдействие с Русия става стратегическо и остава неполитизирано, за разлика от връзките на Турция с западните страни. Второ, присъединяване на Турция в спор с Русия от страна на НАТО може освен да трансформира турските територии в предпочитана цел на съветските нуклеарни сили, само че и да докара до редица спорове по границите на Турция на Балканите и Кавказ с непредсказуеми последствия за турската държавност.
Очевидно е, че Турция поддържа независима линия на държание по отношение на Русия, а западните страни са принудени да се преценяват с това. През последните 10 години Турция се трансформира в упорит състезател, ориентиран към разширение на въздействието в прилежащите райони, основно в Близкия изток. Динамичната външна политика в района изправя Анкара против ползите на западните сътрудници. В такива условия турската дипломация се стреми да употребява своите геополитически преимущества в договарянето със Запада, с цел да прокара тесните си национални ползи.
Въпросът за придобиването от Турция на съветските ракетни системи за въздушна защита С-400 е добър образец за това: турците са подготвени да употребяват съветския фактор като част от личните си връзки със западните съдружници. Да имаш подобен твърдоглав сътрудник е извънредно за Съединените щати. Освен това НАТО, отпред със Съединени американски щати разчита на присъединяване на Турция, което още повече усложнява двустранните връзки. Натискът върху политическото управление на Турция освен може да сложи под въпрос наличието на американски войски в района, само че и да включи в дневния ред ориста на стратегическите военни уреди на НАТО. По този метод отвод от Турция е неосъществим.
Решението на Анкара да построи логистична база покрай Трабзон има за цел да покаже на западните съдружници, че Турция няма желание да напуща Черно море. Напротив, присъединяване на страната във значими планове, като да вземем за пример „ Турски поток “, допуска по-голямо внимание на обстановката в района. Запазването на военния паритет в морето оказва директно въздействие върху политическата обстановка в така наречен Голямо Черноморие - Кавказ и Балканите.
Развитието на военния капацитет, част от който ще бъде новата логистична база на турския флот, има за цел запазването на водещите военноморски сили на Турция в НАТО. Това значи, че Русия ще би трябвало да развива връзки с Турция, която неведнъж показва своята позитивна роля за понижаване на антируските въодушевление в Алианса, на основата на взаимно почитание. Необходимо е Русия да покаже, че усилването на военното наличие не е ориентирано против виталните ползи на Турция, а е логически отговор на дейностите на НАТО в Черно море.
Укрепването на съветското наличие в Черно море не може да не безпокои турската страна. Като член на НАТО Турция се пробва да реализира задачите на организацията в района, само че като максимален комшия и значим търговски сътрудник на Русия се пробва да организира самостоятелна политика по отношение на своята северна съседка.
Деветата логистична база на турския флот ще бъде ситуирана наоколо до огромния черноморски град Трабзон. Предвижда се да бъдат разгърнати 400 военни и 200 цивилни чиновници за обслужване на фрегати и подводници. Въпреки че решението не е директно обвързвано с неотдавнашната украинска провокация в Керченския проток (б.р. базата е направена през 2014 г.), евентуално е повлияно от събитията в Крим. И
зграждането на обекта също така се вписва в логиката на развиването на турския флот, който се стреми да се трансформира във водеща морска мощност в границите на 15-20 години.
Акцентът на Турция върху развиването на личните си отбранителни качества в морските области се прави на фона на несполучливите дипломатически старания през последните години за основаване на механизъм за районно съдействие в Черно море. По този метод Организацията за черноморско икономическо съдействие, основана през 1999 година, не би могла да стане тласък за крайбрежните страни да преминат към по-тясно политическо съдействие. Процесът е възпрепятстван и от разширението на НАТО в Източна Европа, по време на което новите членки губят желанието си да вземат решение проблемите в Черно море посредством съвещания.
От друга страна, укрепването на съветското наличие в Черно море през последните години също принуждава Турция все по-често да мисли за модернизирането на своя флот и логистична инфраструктура. Нарастващият дял на Русия в модерните военноморски и ракетни оръжия и смяната на равновесието на силите в Черно море вършат Турция да търси опция да резервира процеса на разрастване в границите на предвидимостта.
Очевидно е, че погледа на Анкара е ориентиран основно към НАТО. В средата на 2016 година, в пика на руско-турската рецесия, опасенията на Турция за наличието на Русия бяха изразени от турския президент Реджеп Ердоган, който се обърна към генералния секретар на НАТО и съобщи: „ Черно море е съвсем езеро в Русия. Ако не действаме в този момент, историята няма да ни елементарни “.
Няколко фактора принуждават Анкара да не взе участие в тактиката на Алианса за задържане на Русия в района. Първо, икономическото съдействие с Русия става стратегическо и остава неполитизирано, за разлика от връзките на Турция с западните страни. Второ, присъединяване на Турция в спор с Русия от страна на НАТО може освен да трансформира турските територии в предпочитана цел на съветските нуклеарни сили, само че и да докара до редица спорове по границите на Турция на Балканите и Кавказ с непредсказуеми последствия за турската държавност.
Очевидно е, че Турция поддържа независима линия на държание по отношение на Русия, а западните страни са принудени да се преценяват с това. През последните 10 години Турция се трансформира в упорит състезател, ориентиран към разширение на въздействието в прилежащите райони, основно в Близкия изток. Динамичната външна политика в района изправя Анкара против ползите на западните сътрудници. В такива условия турската дипломация се стреми да употребява своите геополитически преимущества в договарянето със Запада, с цел да прокара тесните си национални ползи.
Въпросът за придобиването от Турция на съветските ракетни системи за въздушна защита С-400 е добър образец за това: турците са подготвени да употребяват съветския фактор като част от личните си връзки със западните съдружници. Да имаш подобен твърдоглав сътрудник е извънредно за Съединените щати. Освен това НАТО, отпред със Съединени американски щати разчита на присъединяване на Турция, което още повече усложнява двустранните връзки. Натискът върху политическото управление на Турция освен може да сложи под въпрос наличието на американски войски в района, само че и да включи в дневния ред ориста на стратегическите военни уреди на НАТО. По този метод отвод от Турция е неосъществим.
Решението на Анкара да построи логистична база покрай Трабзон има за цел да покаже на западните съдружници, че Турция няма желание да напуща Черно море. Напротив, присъединяване на страната във значими планове, като да вземем за пример „ Турски поток “, допуска по-голямо внимание на обстановката в района. Запазването на военния паритет в морето оказва директно въздействие върху политическата обстановка в така наречен Голямо Черноморие - Кавказ и Балканите.
Развитието на военния капацитет, част от който ще бъде новата логистична база на турския флот, има за цел запазването на водещите военноморски сили на Турция в НАТО. Това значи, че Русия ще би трябвало да развива връзки с Турция, която неведнъж показва своята позитивна роля за понижаване на антируските въодушевление в Алианса, на основата на взаимно почитание. Необходимо е Русия да покаже, че усилването на военното наличие не е ориентирано против виталните ползи на Турция, а е логически отговор на дейностите на НАТО в Черно море.
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ