Елена Поптодорова с уникални разкрития за времето, в което е била преводач на Тодор Живков
"Единият ми дядо имал книжарница в Сандански, а габровския е от създателите на трикотажната промишленост. Той беше разгласен за господар и грабител. Но с изключение на лишаване на имущество други репресии не е имало.
Може би нямаше и да вляза в университета тъй като се честваха 25 години от 9 септември. Имаше всевъзможни – работен фамилии, профсъюзи.
Бях с доста положителни оценки. На 4-ти лист влязох на общо учредения, бяхме три бройки, за палитра ". С тези думи стартира присъединяване си е предаването "Офанзива " с Любо Огнянов някогашният преводач на Тодор Живков и посланик Елена Поптодорова.
"Имаше комитет за културни връзки в чужбина.
Тогава имаше наложително систематизиране на висшистите. Още до момента в който бях 2 курс ми предложиха да бъда помощник на този комитет. Той се занимаваше не с идеологически сфери, по-меки като просвета, история, земеделие.
Придружавах делегации и превеждах. Бяха ме харесали поради превода ", показа тя.
"В един юлски ден ми звъннаха и споделиха, че от външно министерство нямат преводачи и африканска делегация идва, нямаха преводачи. Беше от Етиопия. Дойде самият Менгисту Хайле Мариам (ръководител на етиопската военна хунта).
Тъкмо бил изклал предходните и идва да се легитимира. По-късно разбрах това. Имаше белези от нож, доста въздържан и сбит. С доста под напрежение взор, пораждащ благоговение " спомня си тя.
"Той имаше среща с Тодор Живков. По едно време той спря и ме попита къде съм учила британски. Аз споделих, че тук, в България. Попита ме къде работя и таман да кажа и зам.министъра се намеси и сподели, че работя при тях.
После ме попита по какъв начин не съм се тормозила. Аз му споделих, че просто си правя работата. Живков сподели, че имат потребност от хора като мен и ме предложения на работа във Външно министерство ", сподели Поптодорова.
"Докато чаках да ме одобрят от външно, срещнах машинописката Стефка. Беше признателна на майка ми, която ѝ пособия. Тя ми оказа помощ. Стигнах до Андон Трайков и той публично ме назначи.
Аз бях единствения чиновник без достъп до секретното помещение. Попитах за какво, само че по този начин и не влязох в секретната секция. Имахме инструкции да обясняваме какво се случва при преименуването. Никой не посмя да изрече "доброволно сменяне на имената”, съобщи Поптодорова.
"Демокрацията е опция, не е банкова сметка. Тя ни даде огромен народен диалог какво вършим и за какво го вършим. Искаше ми се да беседваме за какво сме тук на това парче земя всички ние.
Не намерихме отговора след 30 години. Не беседваме по конфигурация, строим в разронен пиедестал. Снишените хора са повече, а дали и не се усилиха? Ако да си изправен носи опасности, болшинството българи ще вървят прегърбени ", разяснява Елена Поптодорова.
Може би нямаше и да вляза в университета тъй като се честваха 25 години от 9 септември. Имаше всевъзможни – работен фамилии, профсъюзи.
Бях с доста положителни оценки. На 4-ти лист влязох на общо учредения, бяхме три бройки, за палитра ". С тези думи стартира присъединяване си е предаването "Офанзива " с Любо Огнянов някогашният преводач на Тодор Живков и посланик Елена Поптодорова.
"Имаше комитет за културни връзки в чужбина.
Тогава имаше наложително систематизиране на висшистите. Още до момента в който бях 2 курс ми предложиха да бъда помощник на този комитет. Той се занимаваше не с идеологически сфери, по-меки като просвета, история, земеделие.
Придружавах делегации и превеждах. Бяха ме харесали поради превода ", показа тя.
"В един юлски ден ми звъннаха и споделиха, че от външно министерство нямат преводачи и африканска делегация идва, нямаха преводачи. Беше от Етиопия. Дойде самият Менгисту Хайле Мариам (ръководител на етиопската военна хунта).
Тъкмо бил изклал предходните и идва да се легитимира. По-късно разбрах това. Имаше белези от нож, доста въздържан и сбит. С доста под напрежение взор, пораждащ благоговение " спомня си тя.
"Той имаше среща с Тодор Живков. По едно време той спря и ме попита къде съм учила британски. Аз споделих, че тук, в България. Попита ме къде работя и таман да кажа и зам.министъра се намеси и сподели, че работя при тях.
После ме попита по какъв начин не съм се тормозила. Аз му споделих, че просто си правя работата. Живков сподели, че имат потребност от хора като мен и ме предложения на работа във Външно министерство ", сподели Поптодорова.
"Докато чаках да ме одобрят от външно, срещнах машинописката Стефка. Беше признателна на майка ми, която ѝ пособия. Тя ми оказа помощ. Стигнах до Андон Трайков и той публично ме назначи.
Аз бях единствения чиновник без достъп до секретното помещение. Попитах за какво, само че по този начин и не влязох в секретната секция. Имахме инструкции да обясняваме какво се случва при преименуването. Никой не посмя да изрече "доброволно сменяне на имената”, съобщи Поптодорова.
"Демокрацията е опция, не е банкова сметка. Тя ни даде огромен народен диалог какво вършим и за какво го вършим. Искаше ми се да беседваме за какво сме тук на това парче земя всички ние.
Не намерихме отговора след 30 години. Не беседваме по конфигурация, строим в разронен пиедестал. Снишените хора са повече, а дали и не се усилиха? Ако да си изправен носи опасности, болшинството българи ще вървят прегърбени ", разяснява Елена Поптодорова.
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ