Източна притча: Качество, а не количество
Един върховен китайски служител имал единствен наследник – неглупаво момче, само че нетърпеливо и нестарателно. Той в нищо не проявявал старание и знанията му били повърхностни. С каквото и да се захванел, той го изучавал до край, само че небрежно и не се задълбочавал в него.
Баща му, смутен от този факт, един ден отишъл при един влъхва, за съвет.
Мъдрецът предложил на бащата да изпрати сина си в школа по бойни изкуства, написал на едно листче нещо и го дал на бащата, който трябвало да съобщи бележката на сина си, когато приключи школата и се завърне вкъщи.
Тъй като парите не били проблем, бащата записал сина си в най-хубавата школа по бойни изкуства в страната.
Момчето почнало да тренира в школата, само че скоро му омръзнало да повтаря еднообразните придвижвания и споделил на своя преподавател:
- Учителю, какъв брой би трябвало да дублирам едно и също? Не е ли време да уча същинското бойно изкуство, с което се слави вашата школа?
Майсторът нищо не дал отговор, само че разрешил на момчето да повтаря придвижванията на старшите възпитаници и скоро юношата научил доста способи.
