Къщата, в която ще живееш утрe
Един възрастен строител решил, че е пристигнало време да си почине от дългите години труд и споделил на своя шеф, че се отдръпва в пенсия. Началникът обаче го помолил да остане още малко и да построи една последна къща, като персонална услуга.
Тази молба по никакъв начин не се харесала на строителя, само че все пак се съгласил и почнал работа. Ала по всичко личало, че майсторът не влага сърце в градежа, не работи с предходното старание и предпочитание. Не изпипвал детайлите, употребявал по-лоши материали - виждало се, че прави всичко " през просото " и насилствено. Като резултат постройката станала много неугледна.
Когато градежът завършил, пристигнал началникът, отворил вратата на новата къща, обърнал се към строителя и му рекъл:
- Тази къща е за теб. Тя е моят подарък за най-хубавия ми служащ!
Майсторът мълчалив. И през разум не му била минавала сходна мисъл. Ядосал се на себе си: в случай че знаел, че строи личната си къща, щял да вложи доста повече старания в нея. Можел да я направи по-различна, по-хубава, по-стабилна...
Същото се случва и с нас. Всички ние градим личния си живот - всеки ден, всеки час, всеки момент. Но постоянно влагаме в него по-малко от това, на което сме способни. И след това шокирани и засрамени разбираме, че би трябвало да живеем в къщата, която сами сме си построили.
