,fit(768:433)&13:07:30)
Тайната на успешния тандем Пламена Миткова/Ивайло Русенов
Един сполучлив тандем в леката атлетика, който донесе доста наслада на България, гостува в предаването „ Код Спорт “ по RING. Пламена Миткова завоюва международната купа в дългия скок от шампионата до 20 години в Колумбия. А неин треньор е Ивайло Русенов, който през 1999 година остана на второ място в тройния скок на шампионата на планетата за същата възрастова група във Франция. Предлагаме акценти от диалога с двамата:
- Пламена, какво си намерения, когато скочи 6,66 м в Кали?
- Помислих си, че това е резултат, за който ще се приказва цяла година. Но единствено на смешка. След това, като го видях на таблото, се зарадвах, че шегата стана действителност.
- Безспорно най-голямото име, което тренира в Семеен кодекс „ Локомотив “ е това на Габриела Петрова. Тя оказва помощ ли ти със препоръки? Как упражнявате дружно?
- Даже преди да отпътува за международното, ми пожела триумф. Каза ми: „ Ти го можеш! Ние имаме вяра в теб! Направи си твоето! “ Като се върнах, тя също беше на летището да ме посрещне.
- Разбрахме, че имаш навика след всяко сполучливо съревнование да си купуваш пръстени. И в този момент са на ръката ти. Как стартира това твое занимание?
- Започна след Балканиадата в Турция, на която не се показах добре. Имахме на летището доста престой. Губихме време, разкарвахме се и взех решение да си купя пръстен. Казах си: „ Дано ми донесе шанс! “ Аз съм суеверна персона и до момента в който скачах в Колумбия на финала, след третия опит, най-хубавия, си помислих, че може да стане като традиция.
Треньорът Ивайло Русенов пък хвърли светлина върху компликациите, с които се сблъсква всеки ден в устрема си да се конкурира с най-хубавите в международен проект.
- Г-н Русенов, вие самият сте сребърен медалист от международен конгрес до 20 години. Кой беше по-сладкият триумф – този като играч или този като треньор?
- Като треньор, несъмнено! Винаги е по-сладко като треньор. Целта е ученикът да надмине учителя. Всеки треньор би се радвал на това нещо.
- Да поговорим за изискванията, в които работите и се подготвяте, дружно с вашите състезатели. Имате ли всичко належащо в залата на „ Локомотив “ (Пловдив), с цел да подготвяте състезатели за първокласен спорт?
- Преди две години направиха ремонт на пистата, ремонт на дограмата. Тогава имаше заричане от тогавашния кмет да ни създадат съблекални с тоалетни. Не знам трагично ли е, смешно ли е, и аз не знам по какъв начин да го нарека, само че в никакъв случай не сме имали в нашата зала. Оттогава към този момент 2,5 години откъм гърба има един недодялан градеж, по който нищо не се прави. Поради тази причина предходната зима поставихме и климатици, които не можем да използваме, тъй като таблото за тока трябваше да е в новите съблекални. Иначе самата писта е окей. Другото най-трагично нещо за цялостен Пловдив, за този огромен град е, че нямаме естествен стадион за подготовка. На стадион „ Пловдив “ не е настилка, не знам какво е към този момент покритието. То е на повече от 30 години. За нищо не става. Нашият клуб доста малко вървим на стадиона. Почти целогодишно се готвим в залата. И там нищо не се случва, и там никой нищо не споделя. Дано в най-скоро време хората, които дават отговор от общината ли, страната ли, не знам кой, да ни извърнат внимание, тъй като Пловдив заслужава естествен стадион за подготовка.
- Колко е мъчно да си треньор в България в днешно време и да изградиш един играч, в случай, че има толкоз доста изкушения настрана от спорта?
- Много е мъчно, тъй като един треньор дава отговор за всичко. Той е доктор, той е теляк, той е счетоводител, психолог, всичко. От тази страна е доста мъчно – ти не можеш да се съсредоточиш върху твоята си страна на работата и да си вършиш единствено твоето. Другото е, че доста от треньорите работят на по две или три места, което също ги разсейва. Колкото до децата, които ги разсейват, към този момент доста треньори би трябвало да схванат, че това потомство е напълно ново. Не е нито предното, нито нашето, нито по-предното потомство. Трябва всеки да си откри верния метод да стига до децата. Аз мисля, че съм си го намерил. Имам прелестна огромна група. Много съм благополучен, че децата ми упражняват и са стимулирани да вършат това, което обичат.
- Пламена, какво си намерения, когато скочи 6,66 м в Кали?
- Помислих си, че това е резултат, за който ще се приказва цяла година. Но единствено на смешка. След това, като го видях на таблото, се зарадвах, че шегата стана действителност.
- Безспорно най-голямото име, което тренира в Семеен кодекс „ Локомотив “ е това на Габриела Петрова. Тя оказва помощ ли ти със препоръки? Как упражнявате дружно?
- Даже преди да отпътува за международното, ми пожела триумф. Каза ми: „ Ти го можеш! Ние имаме вяра в теб! Направи си твоето! “ Като се върнах, тя също беше на летището да ме посрещне.
- Разбрахме, че имаш навика след всяко сполучливо съревнование да си купуваш пръстени. И в този момент са на ръката ти. Как стартира това твое занимание?
- Започна след Балканиадата в Турция, на която не се показах добре. Имахме на летището доста престой. Губихме време, разкарвахме се и взех решение да си купя пръстен. Казах си: „ Дано ми донесе шанс! “ Аз съм суеверна персона и до момента в който скачах в Колумбия на финала, след третия опит, най-хубавия, си помислих, че може да стане като традиция.
Треньорът Ивайло Русенов пък хвърли светлина върху компликациите, с които се сблъсква всеки ден в устрема си да се конкурира с най-хубавите в международен проект.
- Г-н Русенов, вие самият сте сребърен медалист от международен конгрес до 20 години. Кой беше по-сладкият триумф – този като играч или този като треньор?
- Като треньор, несъмнено! Винаги е по-сладко като треньор. Целта е ученикът да надмине учителя. Всеки треньор би се радвал на това нещо.
- Да поговорим за изискванията, в които работите и се подготвяте, дружно с вашите състезатели. Имате ли всичко належащо в залата на „ Локомотив “ (Пловдив), с цел да подготвяте състезатели за първокласен спорт?
- Преди две години направиха ремонт на пистата, ремонт на дограмата. Тогава имаше заричане от тогавашния кмет да ни създадат съблекални с тоалетни. Не знам трагично ли е, смешно ли е, и аз не знам по какъв начин да го нарека, само че в никакъв случай не сме имали в нашата зала. Оттогава към този момент 2,5 години откъм гърба има един недодялан градеж, по който нищо не се прави. Поради тази причина предходната зима поставихме и климатици, които не можем да използваме, тъй като таблото за тока трябваше да е в новите съблекални. Иначе самата писта е окей. Другото най-трагично нещо за цялостен Пловдив, за този огромен град е, че нямаме естествен стадион за подготовка. На стадион „ Пловдив “ не е настилка, не знам какво е към този момент покритието. То е на повече от 30 години. За нищо не става. Нашият клуб доста малко вървим на стадиона. Почти целогодишно се готвим в залата. И там нищо не се случва, и там никой нищо не споделя. Дано в най-скоро време хората, които дават отговор от общината ли, страната ли, не знам кой, да ни извърнат внимание, тъй като Пловдив заслужава естествен стадион за подготовка.
- Колко е мъчно да си треньор в България в днешно време и да изградиш един играч, в случай, че има толкоз доста изкушения настрана от спорта?
- Много е мъчно, тъй като един треньор дава отговор за всичко. Той е доктор, той е теляк, той е счетоводител, психолог, всичко. От тази страна е доста мъчно – ти не можеш да се съсредоточиш върху твоята си страна на работата и да си вършиш единствено твоето. Другото е, че доста от треньорите работят на по две или три места, което също ги разсейва. Колкото до децата, които ги разсейват, към този момент доста треньори би трябвало да схванат, че това потомство е напълно ново. Не е нито предното, нито нашето, нито по-предното потомство. Трябва всеки да си откри верния метод да стига до децата. Аз мисля, че съм си го намерил. Имам прелестна огромна група. Много съм благополучен, че децата ми упражняват и са стимулирани да вършат това, което обичат.
Източник: sportal.bg
КОМЕНТАРИ