Плодът, който плаче
Един суперплод разбуни в последно време духовете във конгреси и медии, а по него се палят от ден на ден хора, изповядващи здравословния метод на живот - асай бери (Açaí Berry), прочут у нас повече като акай бери.
Малките лилави плодчета доближават от Южноамериканския континент до нас основно като хранителни добавки, тъй като в прясно положение могат да се използват едвам до 24 часа след откъсването им. В родината му Бразилия го назовават „ извор на живот ”, защото съдържа висок % фибри, витамини А и С, желязо, калций, омега-3, -6 и -9 мастни киселини, протеини и антоцианини, сходни на тези в аленото вино. Този комплекс от потребни съставки и, несъмнено, споменаването му в ефир от Опра Уинфри като една от десетте най-полезни храни в света му завоюваха неимоверно доста почитатели.
Легендата споделя, че палмата, на която пораства акай бери, била открита от дъщерята на родов индиански водач.
В тези години по долината на Амазонка властвал гладът и с цел да се оправи с него, локалният водач наредил да бъде убивано всяко новородено. Злата орис застигнала и рожбата на щерка му Яса. Дни наред младата майка оплаквала изгубеното си дете, дочувайки детски рев от горските глъбини. Когато Яса разкрила източника на този рев – дърво, отрупано с голямо количество плод, – издъхнала от тъга. Ако племето било намерило тази храна по-рано, щяло да избегне съдбовното решение. В нейна чест остарелият водач нарекъл дървото Асай (Яса наобратно), което безусловно значи „ плодът, който плаче ”.
Днес в Бразилия още помнят тази история и с наслада употребяват акай във всякаква форма.
Най-често разказват усета му като композиция от къпини и ядки. Смятан е за един от най-мощните естествени антиоксиданти. Защо?
Както е известно, организмът ни се състои от атоми. Някои от тях си имат цялостна електронна обвивка към ядрото и са щастливи и спокойни, не се стремят да влязат в никаква химическа реакция. Други обаче са нестабилни и нещастни, тъй като им липсва един електрон. Това са свободните радикали. Те по всякакъв начин се пробват да получат недостигащия им електрон отнякъде и по тази причина влизат в химическа реакция с други частици. „ Отмъкват “ им електрон и се радват на постигнатото благополучие. На собствен ред обаче идващите се хвърлят в реакция и „ кражба “ на електрон и процесът продължава нататък като резултат на доминото.
