Сала беше пионка в мръсен и посрамващ футбола трансфер
Един sms със лист с имената на Емилиано Сала и куп други играчи пристигна в телефона на механически шеф на клуб от Премиър Лийг тъкмо преди Рождество Христово. Януарският трансферен прозорец приближаваше, клубовете ставаха все по-отчаяни, а Уили МакКей бе ангажиран да помпа акциите на своите артикули.
В неговото меню от френски оферти участваха Адриан Тамезе – камерунският халф на Ница, Максуел Корне – котдивоарският нападател на Лион, и Сала, който от Кардиф Сити чакаха до тогава към този момент да е станал техен състезател.
В sms-а имало някои тънки елементи, вкарани за известието да не остане подценено. Уотфорд към този момент се опитвал да купи Тамезе, споменавал някак апропо МакКей. Както се оказа по-късно, този състезател си остана в своя клуб. Както и Корне.
Получателят, чийто клуб лежи в долната третина на таблицата за краткотрайно класиране на Премиър Лийг, върнал общоприетия си отговор – молба да му бъде пратена информацията на имейла, макар че не проявявал интерес. „ Сала беше ни пробутван на всички – споделя той. – Имахме някои съгледвачески отчети за него, каквито имат и множеството клубове, на основата на мачове от 2017 година насам. Те бяха положителни, само че момчето не беше и покрай върха на нашия лист.”
И въпреки всичко въпросният клуб се озова измежду свързваните обществено със Сала. Това бе към този момент МакКей, настоящ в цялостния си обсег. Неговият модус операнди бе изложен на показ предходната седмица, когато той изненадващо разкри пред френския вестник „ Екип” пратен до Сала имейл, в който споделя по какъв начин е разпространявал съзнателно дезинформации за предпочитание на Уест Хам и Евертън да купят футболиста, с цел да повиши интереса към него: „ Говорихме с всичките клубове, в това число манчестърските, Челси, Ливърпул. Мислим, че може да се озовеш в някой от тези клубове… Ние вършим прехвърляния!... Дидие Дрогба.” Легендарният някогашен нападател на Челси побърза да отговори на това: „ Дръжте ме настрани от тези неистини!”.
Малцина брокери на трансферния пазар са по този начин неумолими в продажбите си като 59-годишния МакКей – преди време един от околните съратници на Хари Реднап. „ Той е като куче с кокал”, споделя за него един механически шеф. Друг забъркан в покупките на много от топ клубовете в Премиър Лийг източник разказва по какъв начин леко се ядосал на МакКей, задето го заливал с позвънявания привидно все от около басейна в тогавашния си дом в Монако.
Някои не могат да живеят с него, но множеството клубове не могат да живеят без него – или тъй като са патологически неспособни да изградят умна вътрешна трансферна конструкция, или тъй като просто се нуждаят от многото му връзки, с цел да им уреди решението на наболял проблем. Източници от Франция още ахват от това по какъв начин вземащият по 70 000 паунда седмично Джоуи Бартън, осъден за 12 мача и недопринасящ с нищо за Куинс Парк Рейнджърс, съумя да премине чартърен в Марсилия през 2012 година единствено тъй като МакКей бе задействал връзките си.
Имаше обаче нещо изключително зловредно в продажбата на Сала, и то освен поради развръзката на случая. Макар че нямаше нарушени каквито и да било футболни правила, всеки искаше парче от тортата. И най-вече Валдемар Кита – притежателят на Нант. Неговият клуб бе закотвен в долната половина на Лига 1 както нормално и босът бързаше да осребри актива си в лицето на състезател, който вкарваше голове и чийто контракт изтичаше единствено след 18 месеца. Кита даде картбланш на компанията на МакКей да откри покупател против 10% от изкараната трансферна сума.
Агентът на аржентинеца – Меиса Ндиай, също щеше да получи дял. Той към този момент бе пратил състезател в Кардиф – Сол Бамба, но някак си въпреки всичко МакКей задвижи нещата. Ндиай упорства, че като някогашен сътрудник на Сала е трябвало да се намеси да отбрани ползите на своя клиент, когато е станало ясно желанието на Нант да го продаде на Кардиф. Той споделя, че не е имал връзка с другите забъркани в договорката четирима сътрудници и се е опитвал от самото начало да откри точния нов клуб за футболиста. Затова и отклонил евентуално позлатяващо го предложение от Китай.
Друг сътрудник – Бабе Драме, който разгласи в Инстаграм, че той и синът на МакКей – Марк, са осъществили прехвърлянето на Сала в Кардиф, също се облажи. (МакКей младши е записаният сътрудник, тъй като татко му избра да не се явява на наложените от УЕФА изпити.) Бакари Саного, непосредствен до Кита и сътрудник на Муса Сисоко от Тотнъм и други играчи, също взе комисиона от договорката, при все това аргументите за това остават неразбираеми.
Сала си нямал и визия какви упорити и комплицирани врътки се вършат за местенето му от клуба и наподобява, че не е имал никаква роля в протичащото се, като се има поради първичното му отвращение въобще да сменя Нант за Кардиф. Той от ден на ден се вписвал във френския метод на живот и футбола на страната, откакто напуснал родината си Аржентина едвам 15-годишен, с цел да иде в обвързана с Бордо футболна академия. В началото му било мъчно да си проправи път във Франция, но в Нант почнал да намира себе си.
Той обожавал Каркфу – кокетния град на североизток от Нант, където се усетил вкъщи си. Там можел да пуска каишката на своето куче избавител Нала в полетата на фермата зад неговата къща. Обичал да се разхожда измежду дребните лозя през пътя, където вършат виното Мюскаде, и да пресича поточетата, вливащи се в река Ердр и където хората ловели щука. Купувал си телешко Миланезе от локалните месари дваж седмично, цигари от локалните тютюнопроизводители. Фюлантинът бил обичаното му лакомство от пекарната. Местният бръснал Жан-Филип Русел, който посещавал всяка трета седмица за подкастряне, му станал другар.
И въпреки всичко на стадиона на Нант „ Стад дьо ла Божоар” най-добре се виждала непретенциозно разцъфтяващата му убеденост. Когато дошъл от Бордо в клуба през юли 2015 година, той бил спокоен и затворен в себе си, с неособено добър френски език, въпреки че предишния сезон към този момент добил задоволителна убеденост да се явява на конференции преди мач. Не обичал обаче интервютата – не усещал, че има доста какво да каже, макар че точно него много постоянно търсели локалните публицисти. Те се усмихвали на испанския акцент и нюанси на френския му – да вземем за пример „ tranquille” (б.пр. „ спокоен”) постоянно излизало като „ tranquillo”. В тези срещи го имало оня сексапил на предходния свят. Емилиано непроменяемо поздравявал репортерите при посрещането и изпращането им: „ Bonjour tout le monde!” („ Добър ден на всички!”), „ Salut les mecs!” („ Здрасти, пичове!”). Не са мнозина футболистите в елита, отнасящи се обикновено и земно с хората от пресата.
Феновете обичаха Сала поради искреността му. Той не бе международна класа и в никакъв случай нямаше да е състезател на Манчестър Сити или Ливърпул, както му бе заречен МакКей. Поемането му на топката бе несръчно от време на време, а стилът му на бягане – неособено грациозен с наведена до рамената глава. Той беше висок и слаб първоначално, макар че след това се разви.
Имаше обаче усет към гола. Привържениците знаеха, че му трябват най-вече две положения, с цел да се разпише, като непокътнатата му марка бяха безстрашните опити да вкара с глава. Песента им за него обобщаваше отдадеността му на терена: „ Emiliano Sala, c'est un Argentin qui ne lâche rien”' („ Емилиано Сала – аржентинецът, който нивга се не предава”).
Затвореността му не му пречеше да усеща, че на 28-те си години времето му да реализира висшата си цел във футбола – присъединяване в евротурнирите, изтича. Шансът му като че ли пристигна предишното лято, когато класиралият се за Шампионската лига Галатасарай предложи да го вземе чартърен с алтернатива за откупуване. Кита обаче отхвърли даже да седне на масата за договаряния. Това разочарова Сала, макар че притежателят не скри възприятията си: „ Винаги сме желали да го задържим. За страдание към него има хора, които не всеки път го поучават изключително добре. Би било хубаво, в случай че слуша и нас по малко. Ние не желаеме да го нараним. Искаме да го ценим.”
И той го оцени… по не един метод. На 21 ноември м.г. МакКей получи картбланш да откри покупател на Сала, който остави зад тила си лятното отчаяние и вкара 12 гола в 15 мача – достижение, изравнено единствено от френския суперталант от Пари Сен Жермен Килиан Мбапе. Аржентинецът като че ли бе приел това, че единственият метод за него да доближи огромната сцена, е посредством клуб от Премиър Лийг, който да заплати обилно на Нант и да му послужи за трамплин към по-горно равнище. Дори и при завръщането си от Кардиф за сбогуването си с приятелите в Каркфу той оставил чувството, че не е изцяло сигурен дали желае да напусне Франция. На един от тях Емилиано споделил с горест: „ Футболът е бизнес.” Споменал, че един от първите му мачове ще е против Арсенал.
Сянката на МакКей и фамилията ненадейно се разпростряла върху неговия свят. Десет дни след упоменатия към този момент имейл Сала бе в Кардиф да подпише контракт за три години и половина, който увеличавал заплатата му от 50 000 евро месечно на 50 000 паунда седмично. Въпреки че обаче много хора мигновено забогатели, нито новият, нито предходният клуб на Сала изглеждали подготвени за гладко приземяване в оня съдбоносен уикенд на 19/20 януари.
Аржентинецът обезверено желал да се сбогува с приятелите си в Каркфу, но поради съществуването на по-малко от 48 часа за задачата остро се нуждаел и от частен аероплан, който да го откара до Нант и след това назад до уелската столица. В своя имейл към играча МакКей старши му заречен, че от Кардиф са подготвени „ да ти дават разполагаем аероплан тази вечер или на следващия ден да вземе теб и който поискаш да вземеш със себе си”. След подписването обаче на Емилиано му било казано, че клубът му предлага елементарен полет до Нант. Той си помислил, че по половин ден в път в едната посока няма да му остави задоволително време да се елементарни с мястото, където се усетил същински вкъщи си.
В 19:45 часа в петък, 18 януари, той бил на кръстопът в хотелска стая, още нерешителен по какъв начин да се върне. Пуснал известия на синовете на МакКей. Един от тях на име Джак – авариен нападател на Кардиф и минал предходната седмица в скромния Честърфийлд, му дал отговор, че " Уили ще провежда всичко ". Сала попитал за цената. „ Нула – отвърнал му Джак, – стига единствено да ми окажеш помощ да въвеждам голове.” Аржентинецът дал отговор: „ Ха-ха-ха, на драго сърце.” Това, несъмнено, към този момент в никакъв случай няма да стане.
Някои фундаментални въпроси по отношение на самолета си остават без отговор и през днешния ден – най-много кой е притежателят и кой е отговорникът за поддръжката му. В търсене на отговори нашият вестник стигна до тъмните пространства на Southern Aircraft Consultancy (SAC) Inc – компания, поела регистрацията на самолета през 2011 година за друга на име Cool Flourish, която може и към момента да е същинският притежател и просто с тази интервенция да пази своята еднаквост по финансови или на сигурност аргументи.
SAC е ситуирана в Иършам Хол, покрай градчето Бънгей на 20 благи южно от Норич. Там, в тухлена постройка, приютила също компания за кухненски интериор, бизнес за булчински облекла и изложбена зала за фина борова покъщнина, се крие тайната за оногова, който търси отговори на своите въпроси. Фейт Ал-Егаили, един от съсобствениците на SAC не разкрива нищо: „ Помолиха ни да не приказваме с пресата. Нямаме коментар. Нямаме нищо общо със самолета, като изключим обстоятелството, че сме го записали за Cool Flourish.”
Въпросите към собствеността няма да намалеят, откакто от Кардиф Сити в стеснен кръг са изразили яда си от това по какъв метод рекордната им покупка е превозена през Английския канал, както и от финансовата им загуба от към 14 млн. паунда даже и след приемането на заплащания от застрахователите. Смята се, че те ще са към 16 млн. паунда, само че общата цена на договорката за Сала, в това число бонусите и отчисленията за сътрудниците, може да доближи до 30 милиона.
Цветя бяха положени на „ Кардиф Сити Стейдиъм” в събота в памет на играча, който почитателите по този начин и не можаха да видят на терена, макар че футболът ще преодолее и това. „ Трябва да се вземем в ръце след този уикенд – сподели мениджърът на тима Нийл Уорнък. – Трябва да намерим формулата за това да натрупаме точки.”
Непогрешима атмосфера на обезсърчение е налегнала това място. А на всички места където отчаянието проникне, неизбежно ще пролазят медиаторите и брокерите във футбола, с цел да приготвят идващия си sms със лист с евентуални трансферни удари.
Йън Хърбърт, „ Дейли Мейл”
В неговото меню от френски оферти участваха Адриан Тамезе – камерунският халф на Ница, Максуел Корне – котдивоарският нападател на Лион, и Сала, който от Кардиф Сити чакаха до тогава към този момент да е станал техен състезател.
В sms-а имало някои тънки елементи, вкарани за известието да не остане подценено. Уотфорд към този момент се опитвал да купи Тамезе, споменавал някак апропо МакКей. Както се оказа по-късно, този състезател си остана в своя клуб. Както и Корне.
Получателят, чийто клуб лежи в долната третина на таблицата за краткотрайно класиране на Премиър Лийг, върнал общоприетия си отговор – молба да му бъде пратена информацията на имейла, макар че не проявявал интерес. „ Сала беше ни пробутван на всички – споделя той. – Имахме някои съгледвачески отчети за него, каквито имат и множеството клубове, на основата на мачове от 2017 година насам. Те бяха положителни, само че момчето не беше и покрай върха на нашия лист.”
И въпреки всичко въпросният клуб се озова измежду свързваните обществено със Сала. Това бе към този момент МакКей, настоящ в цялостния си обсег. Неговият модус операнди бе изложен на показ предходната седмица, когато той изненадващо разкри пред френския вестник „ Екип” пратен до Сала имейл, в който споделя по какъв начин е разпространявал съзнателно дезинформации за предпочитание на Уест Хам и Евертън да купят футболиста, с цел да повиши интереса към него: „ Говорихме с всичките клубове, в това число манчестърските, Челси, Ливърпул. Мислим, че може да се озовеш в някой от тези клубове… Ние вършим прехвърляния!... Дидие Дрогба.” Легендарният някогашен нападател на Челси побърза да отговори на това: „ Дръжте ме настрани от тези неистини!”.
Малцина брокери на трансферния пазар са по този начин неумолими в продажбите си като 59-годишния МакКей – преди време един от околните съратници на Хари Реднап. „ Той е като куче с кокал”, споделя за него един механически шеф. Друг забъркан в покупките на много от топ клубовете в Премиър Лийг източник разказва по какъв начин леко се ядосал на МакКей, задето го заливал с позвънявания привидно все от около басейна в тогавашния си дом в Монако.
Някои не могат да живеят с него, но множеството клубове не могат да живеят без него – или тъй като са патологически неспособни да изградят умна вътрешна трансферна конструкция, или тъй като просто се нуждаят от многото му връзки, с цел да им уреди решението на наболял проблем. Източници от Франция още ахват от това по какъв начин вземащият по 70 000 паунда седмично Джоуи Бартън, осъден за 12 мача и недопринасящ с нищо за Куинс Парк Рейнджърс, съумя да премине чартърен в Марсилия през 2012 година единствено тъй като МакКей бе задействал връзките си.
Имаше обаче нещо изключително зловредно в продажбата на Сала, и то освен поради развръзката на случая. Макар че нямаше нарушени каквито и да било футболни правила, всеки искаше парче от тортата. И най-вече Валдемар Кита – притежателят на Нант. Неговият клуб бе закотвен в долната половина на Лига 1 както нормално и босът бързаше да осребри актива си в лицето на състезател, който вкарваше голове и чийто контракт изтичаше единствено след 18 месеца. Кита даде картбланш на компанията на МакКей да откри покупател против 10% от изкараната трансферна сума.
Агентът на аржентинеца – Меиса Ндиай, също щеше да получи дял. Той към този момент бе пратил състезател в Кардиф – Сол Бамба, но някак си въпреки всичко МакКей задвижи нещата. Ндиай упорства, че като някогашен сътрудник на Сала е трябвало да се намеси да отбрани ползите на своя клиент, когато е станало ясно желанието на Нант да го продаде на Кардиф. Той споделя, че не е имал връзка с другите забъркани в договорката четирима сътрудници и се е опитвал от самото начало да откри точния нов клуб за футболиста. Затова и отклонил евентуално позлатяващо го предложение от Китай.
Друг сътрудник – Бабе Драме, който разгласи в Инстаграм, че той и синът на МакКей – Марк, са осъществили прехвърлянето на Сала в Кардиф, също се облажи. (МакКей младши е записаният сътрудник, тъй като татко му избра да не се явява на наложените от УЕФА изпити.) Бакари Саного, непосредствен до Кита и сътрудник на Муса Сисоко от Тотнъм и други играчи, също взе комисиона от договорката, при все това аргументите за това остават неразбираеми.
Сала си нямал и визия какви упорити и комплицирани врътки се вършат за местенето му от клуба и наподобява, че не е имал никаква роля в протичащото се, като се има поради първичното му отвращение въобще да сменя Нант за Кардиф. Той от ден на ден се вписвал във френския метод на живот и футбола на страната, откакто напуснал родината си Аржентина едвам 15-годишен, с цел да иде в обвързана с Бордо футболна академия. В началото му било мъчно да си проправи път във Франция, но в Нант почнал да намира себе си.
Той обожавал Каркфу – кокетния град на североизток от Нант, където се усетил вкъщи си. Там можел да пуска каишката на своето куче избавител Нала в полетата на фермата зад неговата къща. Обичал да се разхожда измежду дребните лозя през пътя, където вършат виното Мюскаде, и да пресича поточетата, вливащи се в река Ердр и където хората ловели щука. Купувал си телешко Миланезе от локалните месари дваж седмично, цигари от локалните тютюнопроизводители. Фюлантинът бил обичаното му лакомство от пекарната. Местният бръснал Жан-Филип Русел, който посещавал всяка трета седмица за подкастряне, му станал другар.
И въпреки всичко на стадиона на Нант „ Стад дьо ла Божоар” най-добре се виждала непретенциозно разцъфтяващата му убеденост. Когато дошъл от Бордо в клуба през юли 2015 година, той бил спокоен и затворен в себе си, с неособено добър френски език, въпреки че предишния сезон към този момент добил задоволителна убеденост да се явява на конференции преди мач. Не обичал обаче интервютата – не усещал, че има доста какво да каже, макар че точно него много постоянно търсели локалните публицисти. Те се усмихвали на испанския акцент и нюанси на френския му – да вземем за пример „ tranquille” (б.пр. „ спокоен”) постоянно излизало като „ tranquillo”. В тези срещи го имало оня сексапил на предходния свят. Емилиано непроменяемо поздравявал репортерите при посрещането и изпращането им: „ Bonjour tout le monde!” („ Добър ден на всички!”), „ Salut les mecs!” („ Здрасти, пичове!”). Не са мнозина футболистите в елита, отнасящи се обикновено и земно с хората от пресата.
Феновете обичаха Сала поради искреността му. Той не бе международна класа и в никакъв случай нямаше да е състезател на Манчестър Сити или Ливърпул, както му бе заречен МакКей. Поемането му на топката бе несръчно от време на време, а стилът му на бягане – неособено грациозен с наведена до рамената глава. Той беше висок и слаб първоначално, макар че след това се разви.
Имаше обаче усет към гола. Привържениците знаеха, че му трябват най-вече две положения, с цел да се разпише, като непокътнатата му марка бяха безстрашните опити да вкара с глава. Песента им за него обобщаваше отдадеността му на терена: „ Emiliano Sala, c'est un Argentin qui ne lâche rien”' („ Емилиано Сала – аржентинецът, който нивга се не предава”).
Затвореността му не му пречеше да усеща, че на 28-те си години времето му да реализира висшата си цел във футбола – присъединяване в евротурнирите, изтича. Шансът му като че ли пристигна предишното лято, когато класиралият се за Шампионската лига Галатасарай предложи да го вземе чартърен с алтернатива за откупуване. Кита обаче отхвърли даже да седне на масата за договаряния. Това разочарова Сала, макар че притежателят не скри възприятията си: „ Винаги сме желали да го задържим. За страдание към него има хора, които не всеки път го поучават изключително добре. Би било хубаво, в случай че слуша и нас по малко. Ние не желаеме да го нараним. Искаме да го ценим.”
И той го оцени… по не един метод. На 21 ноември м.г. МакКей получи картбланш да откри покупател на Сала, който остави зад тила си лятното отчаяние и вкара 12 гола в 15 мача – достижение, изравнено единствено от френския суперталант от Пари Сен Жермен Килиан Мбапе. Аржентинецът като че ли бе приел това, че единственият метод за него да доближи огромната сцена, е посредством клуб от Премиър Лийг, който да заплати обилно на Нант и да му послужи за трамплин към по-горно равнище. Дори и при завръщането си от Кардиф за сбогуването си с приятелите в Каркфу той оставил чувството, че не е изцяло сигурен дали желае да напусне Франция. На един от тях Емилиано споделил с горест: „ Футболът е бизнес.” Споменал, че един от първите му мачове ще е против Арсенал.
Сянката на МакКей и фамилията ненадейно се разпростряла върху неговия свят. Десет дни след упоменатия към този момент имейл Сала бе в Кардиф да подпише контракт за три години и половина, който увеличавал заплатата му от 50 000 евро месечно на 50 000 паунда седмично. Въпреки че обаче много хора мигновено забогатели, нито новият, нито предходният клуб на Сала изглеждали подготвени за гладко приземяване в оня съдбоносен уикенд на 19/20 януари.
Аржентинецът обезверено желал да се сбогува с приятелите си в Каркфу, но поради съществуването на по-малко от 48 часа за задачата остро се нуждаел и от частен аероплан, който да го откара до Нант и след това назад до уелската столица. В своя имейл към играча МакКей старши му заречен, че от Кардиф са подготвени „ да ти дават разполагаем аероплан тази вечер или на следващия ден да вземе теб и който поискаш да вземеш със себе си”. След подписването обаче на Емилиано му било казано, че клубът му предлага елементарен полет до Нант. Той си помислил, че по половин ден в път в едната посока няма да му остави задоволително време да се елементарни с мястото, където се усетил същински вкъщи си.
В 19:45 часа в петък, 18 януари, той бил на кръстопът в хотелска стая, още нерешителен по какъв начин да се върне. Пуснал известия на синовете на МакКей. Един от тях на име Джак – авариен нападател на Кардиф и минал предходната седмица в скромния Честърфийлд, му дал отговор, че " Уили ще провежда всичко ". Сала попитал за цената. „ Нула – отвърнал му Джак, – стига единствено да ми окажеш помощ да въвеждам голове.” Аржентинецът дал отговор: „ Ха-ха-ха, на драго сърце.” Това, несъмнено, към този момент в никакъв случай няма да стане.
Някои фундаментални въпроси по отношение на самолета си остават без отговор и през днешния ден – най-много кой е притежателят и кой е отговорникът за поддръжката му. В търсене на отговори нашият вестник стигна до тъмните пространства на Southern Aircraft Consultancy (SAC) Inc – компания, поела регистрацията на самолета през 2011 година за друга на име Cool Flourish, която може и към момента да е същинският притежател и просто с тази интервенция да пази своята еднаквост по финансови или на сигурност аргументи.
SAC е ситуирана в Иършам Хол, покрай градчето Бънгей на 20 благи южно от Норич. Там, в тухлена постройка, приютила също компания за кухненски интериор, бизнес за булчински облекла и изложбена зала за фина борова покъщнина, се крие тайната за оногова, който търси отговори на своите въпроси. Фейт Ал-Егаили, един от съсобствениците на SAC не разкрива нищо: „ Помолиха ни да не приказваме с пресата. Нямаме коментар. Нямаме нищо общо със самолета, като изключим обстоятелството, че сме го записали за Cool Flourish.”
Въпросите към собствеността няма да намалеят, откакто от Кардиф Сити в стеснен кръг са изразили яда си от това по какъв метод рекордната им покупка е превозена през Английския канал, както и от финансовата им загуба от към 14 млн. паунда даже и след приемането на заплащания от застрахователите. Смята се, че те ще са към 16 млн. паунда, само че общата цена на договорката за Сала, в това число бонусите и отчисленията за сътрудниците, може да доближи до 30 милиона.
Цветя бяха положени на „ Кардиф Сити Стейдиъм” в събота в памет на играча, който почитателите по този начин и не можаха да видят на терена, макар че футболът ще преодолее и това. „ Трябва да се вземем в ръце след този уикенд – сподели мениджърът на тима Нийл Уорнък. – Трябва да намерим формулата за това да натрупаме точки.”
Непогрешима атмосфера на обезсърчение е налегнала това място. А на всички места където отчаянието проникне, неизбежно ще пролазят медиаторите и брокерите във футбола, с цел да приготвят идващия си sms със лист с евентуални трансферни удари.
Йън Хърбърт, „ Дейли Мейл”
Източник: sportal.bg
КОМЕНТАРИ