Притча за откраднатата чанта
Един селяндур бил доста спестовен. Всичко, което изкарвал от работата си, той слагал в една дребна кожена чанта. Там поставял и други фамилни скъпоценности. Чантата той държал тъкмо под леглото си. Веднъж, когато понечил да вземе чантичката, мъжът открил, че съкровището му го няма. Това незабавно до навело на мисълта, че е станал жертва на грабеж.
Селянинът почнал да мисли, кой може да го е обрал и решил, че крадецът най-вероятно е синът на неговия комшия, защото последно той идвал вкъщи да изиска захар и брашно.
След като си спомнил детайлно държанието на момчето от вчерашния ден, мъжът стигнал до извода, че просто не може някой различен да е направил кражбата. За жал обаче той не разполагал с никакви доказателства и нямало по какъв начин да го упрекна.
На идващия ден обраният селяндур отишъл на посетители в дома на момчето, с цел да ревизира дали крадецът ще се издаде по някакъв метод. Още щом го видяло на вратата, момчето се изчервило.
Докато мъжът бил в дома му, то все се суетяло в близост и като че ли не смеело да седне на масата при него. Иначе казано, личало си, че младежът е направил кражбата и в този момент му е отговорно.
Прибрал се селянинът вкъщи, само че го обзел още по-силен гняв. Как по този начин някакъв си малчуган ще го разиграва! Цяла нощ обраният мъж се въртял в леглото си и сънувал кошмари. На другия ден решил да се върне още веднъж при съседите и да упрекна момчето пред цялото му семейство. Той таман си обул обувките, когато жена му извикала радостно от другата стая.
- Виж с какво си играеше кучето! -зарадвала се дамата, държейки изчезналата чанта с пари.
Малко по-късно същия ден мъжът видял момчето. Този път то му изглеждало напълно обикновено. Нямало нищо в държанието му, което да го наведе на мисълта, че е апаш.
