Един разговор между Путин и президента на Казахстан обобщава всичко.

" Един диалог сред Путин и президента на Казахстан обобщава всичко. Последният се пробва да убеди Путин, че основаването на американски бази на негова територия няма да съставлява опасност за Русия, която би могла да се разбере със Съединени американски щати. С леко тъжна усмивка Путин дава отговор: " Точно това споделяше Саддам Хюсейн! ". Когато забраняваш Достоевски, разрушението е обезпечено. Няма победител, разсъждава френско-руският публицист Андрей Макин пред " Фигаро ". От 2020 година той е член на Френската академия. През 1995 година завоюва премиите " Гонкур " и " Медичи " за романа си " Френското наследство ". Роден е в Сибир. Публикувал е петнайсетина романа, преведени на 40 езика, измежду които " Музиката на един живот ", " Човешката обич ", " Алхипелагът на един различен живот " и други, издадени и в България. Интервюто е оповестено в, а преводът е на Галя Дачкова.

- Какво мислите за тази война като публицист от съветски генезис?
- За мен тя беше немислима. Представям си лицата на моите украински писатели в Москва, които виждах на първо място като другари, не като украинци. Лицата на техните деца и внуци, които са в този враждебен казан. Съжалявам за украинците, които умират под бомбите, както и за младите съветски бойци, които вземат участие в тази братоубийствена война. Съдбата на народа, който страда, е по-важна за мен от тази на елитите. Както споделяше Пол Валери " войната са хората, които не се познават и се избиват един различен за богатството на хора, които се познават и не се избиват ".

- Част от медиите ви дефинират като пропутински публицист. Такъв ли сте?
- Една журналистка от Агенция Франс Прес ми залепи този етикет преди двайсетина години. Беше тъкмо след напускането на Борис Елцин, чиято равносметка беше пагубна за Русия. Обясних ѝ, че Елцин, които е в непрекъснато нетрезво положение, с отговорност за атомния бутон, е същинска заплаха. И че са надявам Русия да стане малко по-рационална и прагматична в бъдеще. Но тя написа в заглавие: " Макин пази прагматизма на Путин ". Тъй като това беше телеграма на Агенция Франс Прес, бързо го пуснаха на всички места. И когато влязох във Френската академия, един огромен седмичник, чието име ще премълча, на собствен ред написа: " Макин, един путинист в Академията "... Това приказва доста за света от неистини, в който живеем.

- Вие осъждате съветската инвазия...
- Моето опълчване на тази война, на всички войни, не би трябвало да се трансформира в нещо като мантра, в документ за гражданско схващане за интелектуалците, които желаят да си създадат реклама, стремейки се да влязат в морализаторския мейнстрийм. Повтаряйки очевидното, те не оферират безусловно нищо и се придържат към манихейска визия, която пречи на всеки спор и схващане за тази покруса. Може да изобличават решението на Владимир Путин, да плюят по Русия, само че това нищо няма да реши, няма да помогне на украинците.

За да може да спре тази война, би трябвало да се схванат предишните дейности, които я направиха допустима. Войната в Донбас продължава от осем години и лиши живота на 13 хиляди души и още толкоз ранени, в това число деца. Съжалявам за политическото и медийно безмълвие, което я заобикаля, за безразличието към мъртвите, когато са рускоговорящи. Да се каже това не значи да се оправдава политиката на Владимир Путин. Точно както задаването на въпроси за войнолюбивата роля на Съединени американски щати, присъстващи на всички равнища на украинското ръководство преди и по време на " Революцията на Майдана ", не значи освобождение от отговорност на ръководителя на Кремъл. И най-после, би трябвало да имаме поради прецедента, основан от бомбардировките на Белград и разрушаването на Сърбия от НАТО през 1999 година, без да е получено утвърждението на Съвета за сигурност на Организация на обединените нации. Русия претърпя това като оскърбление и образец, който би трябвало да се помни. Войната в Косово беляза съветската национална памет и нейните водачи.

Когато Владимир Путин споделя, че Русия е застрашена, това не е " предлог ": с право или не, руснаците в действителност се усещат под блокада и това произтича от тази история, както и от военните интервенции в Афганистан, Ирак и Либия. Един диалог сред Путин и президента на Казахстан обобщава всичко. Последният се пробва да убеди Путин, че основаването на американски бази на негова територия няма да съставлява опасност за Русия, която би могла да се разбере със Съединени американски щати. С леко тъжна усмивка Путин дава отговор: " Точно това споделяше Саддам Хюсейн! ".

Пак дублирам, по никакъв метод не легитимирам войната, само че не е значимо какво мисля аз, какво мислим ние. Всички ние в Европа сме срещу тази война. Но би трябвало да разберем какво мисли Путин и най-много какво мислят руснаците, или най-малко огромна част от тях.

Снимка: БТА/АР

- Представяте войната на Путин като разследване от западната политика. Но не е ли подстрекавал постоянно за реванш против Запада?
- Видях Владимир Путин през 2001 година, малко след първото му избиране. Това беше различен човек с съвсем свенлив глас. Той търсеше разбирането на демократичните страни. Изобщо нямам доверие, че към този момент е имал мислено империалистически план, както настояват през днешния ден. Виждам го по-скоро като човек, който противодейства, в сравнение с като идеолог. По това време задачата на съветското държавно управление беше да се подреди до западния свят. Идиотщина е да се счита, че руснаците изпитват носталгия по ГУЛАГ или Политбюро. Може би имат носталгия към икономическата сигурност, към неналичието на безработица. Към съгласие сред народите също: в Московския университет никой не правеше разлика сред съветските, украинските студенти или тези от другите руски републики...

Имаше дълъг меден месец сред Русия и Европа, сред Путин и Европа, преди съветският президент да заеме позата на излъгания ухажор. През 2001 година Путин беше първият държавен глава, който предложи помощ на Джордж У. Буш след атентатите на 11 септември. Тогава посредством своите бази в Централна Азия Русия улесни американските интервенции в този район. Но през 2002 година Съединени американски щати излязоха от контракта ПРО, който ограничаваше инсталирането на противоракетни щитове. Русия стачкува против това решение, което съгласно нея може единствено да възобнови конкуренцията във въоръжаването. През 2003 година американците оповестиха метаморфоза на силите в посока към Източна Европа.

Путин се втвърди от 2004 година, когато някогашните социалистически страни се причислиха към НАТО, преди даже да са влезнали в Европейския съюз, като че ли човек би трябвало да стане антируски надъхан, с цел да бъдеш европеец. Той разбра, че Европа е превърната във васал от Съединени американски щати. После настъпи същински преломен миг през 2007 година, когато той произнесе тирада в Мюнхен, обвинявайки американците, че резервират структури на НАТО, които към този момент нямат съображение за битие, и че желаят еднополюсен свят. Впрочем през 2021 година, когато пристигна на власт, Джо Байдън не сподели нещо по-различно, заявявайки, че " Америка още веднъж ще ръководи света ".

- Вие сякаш стоварвате виновността и на Запада, и на руснаците. Но в тази война Русия е агресорът...
- Не им разтоварвам виновността. Но скърбя, че против съветската агитация има европейска агитация. Напротив, тъкмо в този момент Европа би трябвало да прояви своето разграничение, да наложи една плуралистична публицистика, която отваря дебата. Когато бях дете в руска Русия и имаше единствено " Правда ", мечтаех за Франция поради свободата на изложение, свободата на пресата, опцията да се прочетат разнообразни отзиви в разнообразни вестници. Войната нанася заплашителен удар на свободата на изложение: в Русия, което напълно не е изненадващо, само че и на Запад. Казват, че " първата жертва на войната постоянно е истината ". Точно по този начин е, само че не бих желал това да е по този начин в Европа, във Франция.

От моя позиция, затварянето на телевизионния канал РТ от Урсула фон дер Лайен, неизбраната председателка на Европейската комисия, е неточност, която неизбежно ще бъде възприета от публичното мнение като цензура. Как да не се възмутителен от свалянето на " Болшой " от програмата на Кралската опера в Лондон, от анулацията на курс, отдаден на Достоевски в Милано? Как можеш да претендираш, че защитаваш демокрацията, като цензурираш телевизионни канали, актьори, книги? Това е най-хубавият метод за европейците да подхранят съветския шовинизъм, да реализират тъкмо противоположния на стремежи резултат. Напротив, би трябвало да се отворят към Русия, изключително посредством руснаците, които живеят в Европа и които явно са проевропейски настроени. Както с право споделя Достоевски: " всеки камък в тази Европа ни е безценен ".

- Все отново съветската агитация наподобява безумна, когато Путин приказва за " денацификация "...
- Батальонът " Азов ", който завладя град Мариупол от сепаратистите през 2014 година и който от този момент е включен в постоянната войска, обявява намерено своята неонацистка идеология и носи каски и значки със признака Секретен сътрудник и пречупен кръст. Очевидно това наличие остава маргинало и украинската страна не е нацистка, и не уважава абсолютно Степан Бандера. Но западните публицисти трябваше да проверяват съществено това въздействие и Европа да осъди съществуването на нацистки емблеми на нейна територия. Трябва да разберете, че това разсънва у руснаците загатна за Втората международна война и за украинските бойни обединения, последователи на Хитлер, и в техните очи това прави достоверна пропагандата на Кремъл.

- Извън дебата за аргументите и отговорността на всеки един за войната, какво мислите за европейския отговор?
- Брюно Льо Мер (френският финансов министър - бел. ред.) беше подложен на критика за това, че приказва за тотална война, само че той имаше заслугата да каже истината и да разкрие желанията си, надалеч от лицемерието на тези, които изпращат оръжия и наемници и имат намерение да съсипят съветската стопанска система, само че настояват, че не са във война. В реалност, става въпрос точно за рухването на Русия, за обедняването на нейния народ. Трябва да се каже ясно: Западът е във война против Русия.

Въпреки това, в случай че има някакъв позитивен аспект за възможната демократизация на Русия, то това е, че ще бъде унищожена олигархичната структура, която е същински израстък от 90-те години на ХХ век. Призовавам западните водачи да лишават имуществото на хищните олигарси, да конфискуват милиардите откраднати и вложени в Лондон рубли и вместо да ги блокират, както вършат през днешния ден, да ги дадат на бедните в Европа и Русия.

Снимка: БТА/AP

- Какво друго може да се направи?
- За да спрат военните дейности, с цел да дадем бъдеще на Украйна, ние постоянно си мислим, че би трябвало да продължим напред; в противен случай, от време на време е належащо да отстъпим. Трябва да кажем: " сбъркахме ". През 1992 година, след рухването на Берлинската стена, се озовахме на кръстопът. Сбъркахме пътя. Тогава в действителност си мислех, че повече няма да има блокове, че НАТО ще бъде необуздано, тъй като Америка към този момент няма врагове, че ще създадем един огромен кротичък континент. Но също по този начин предчувствах, че това ще избухне, тъй като към този момент имаше напрежение: в Кавказ, в Нагорни Карабах в Армения... По това време написах писмо на Франсоа Митеран.

- Какво беше наличието на това писмо?
- Не знам дали го е получил, само че говорех за построяването на една Европа, която няма нищо с бюрократичното страшилище, показано през днешния ден от госпожа Фон дер Лайен. Мечтаех за една Европа, която почита идентичностите, като Mitteleuropa (Централна Европа - бел. ред.) на Цвайг и Рилке. В последна сметка, една по-силна Европа, тъй като е по-гъвкава, към която биха могли да се причислят Украйна, балтийските страни и за какво не Беларус. Но Европа без оръжия, без военни блокове, една Европа, формирана от мирни храмове. Двамата гаранти на тази Европа щяха да бъдат Франция и Русия, две нуклеарни сили, ситуирани в двата края на Европа, законно натоварени от Организация на обединените нации да пазят тази целокупност.

- Реалистично ли е това?
- Mitteleuropa не е химера, тя е съществувала. Искам да имам вяра и да разработя тази концепция. Преди няколко години се срещнах с Жак Ширак, след това с Доминик дьо Вилпен, които споделяха тази визия за една Европа от Париж до Санкт Петербург. На американците взеха решение иначе. Това щеше за значи краят на НАТО, краят на милитаризацията на Европа, която, подкрепена от Русия и нейните благосъстояния, щеше да стане прекомерно мощна и самостоятелна. Надявам се въпреки всичко, че един нов президент ще одобри тази концепция. Европа е " Титаник ", който потъва, и ние се борим за нея.

Тази обстановка е толкоз трагична, толкоз безредна, че би трябвало да се предложи коренно решение, т.е. да се върнем на кръстопътя от 1992 година и да признаем, че не е трябвало да възобновяваме конкуренцията във въоръжаването, а да поемем тази демократична и мирна посока, която би могла да включи и Русия. Това щеше да надделее над крайните трендове в Русия. Щеше да предотврати политическия и стопански провал, който визира цялата планета. Щеше да бъде заслужен излаз за всички и щеше да разреши построяването на Европа на мира, интелектуалците, културата. Нашият континент е живо богатство, би трябвало да го пазим. Уви, избират тъкмо противоположното на това предложение: да забранят Достоевски и да водят война. Разрушението е обезпечено, тъй като няма да има победител.