Един професор от Украйна преподава на студентите си от окопите.

Един професор от Украйна преподава на студентите си от окопите. Снимката на проф. Федир Шандор обиколи международните медии преди половин година, а първото изявление с него направи репортерът на bTV Антоан Златков.

Професорът от Ужгородския университет държи по едно и също време оръжие и книга. Води лекции на студентите си и води война за свободата на родината си. В момента той е на пост на границата с Русия. Равносметката на проф. Шандор, година откакто войната избухна.

– Преди повече от половин година направихме изявление с вас. Тогава вие преподавахте лекции от окопите. Продължавате ли да преподавате и през днешния ден, макар че сте на фронта?

– Разбира се, че не преставам да преподавам. През лятото студентите бяха във почивка. През есента още веднъж започнах да преподавам, а в този момент през февруари стартира и новият учебен срок. Разбрахме се с управлението да продължим да преподаваме на студентите, тъй като това е по-важно от тази война, която е сред две цивилизации- образованата и необразованата, по тази причина и не преставам да върша, това което върша. Както написа Хемингуей – „ с войната се привиква “, а аз върша това което върша към този момент 27 години. Така, че това е моят нов метод да преподавам от фронта.

– Вече измина 1 година откогато стартира войната в Украйна. Каква за вас беше тази година и по какъв начин тя промени вашия живот?

– В моят живот това, което се промени е, че станах по-дисциплиниран, тъй като в армията всичко е дисциплинираност. Тази година, която измина напълно промени Украйна. Ние станахме украинци и ние не владеем юга изтока и запада, а това което имаме е единствено Украйна. Хората схващат, за какво би трябвало да приказват езика си, да правят оценка историята и културата си и по тази причина няма никакво разделяне в това отношение. Смятам, че същото е било и в България по време на робството. Сега в Украйна към този момент има единна нация, единна просвета и единна история. Не би трябвало да се обясняваш, не би трябвало да се конфронтираш, войната сложи всичко на мястото си. Ние станахме по-силни намерихме нови съидейници включително и България, която ни обезпечи оръжие. Украйна стана европейска страна, т.е. стана себе си, което е доста значимо.

– Кой беше най-трудният миг от тази минала към този момент една година?

– Труден миг е това, че трябваше да трансформира метода си на живот, моите креативен моменти в преподаването завършиха. Дисциплината. Другото нещо, което се промени е оръжието, с него би трябвало да си доста деликатен, да боравиш деликатно, тъй като стрелбата не се случва някъде там надалеч, а тя се случва към мен и също по този начин има и минни полета. Но в действителност най-трудният миг е когато трябваше да придвижвам с ръцете си мъртвите тела на деца. Да, това беше в действителност най-тежкият миг за мен, тъй като ти до преди 10 минути си разговарял с тях, а в този момент просто ги няма. И по-късно да се обадиш на техните фамилии и да им кажеш. На мен ми се постановяваше да оповестявам, новините в ролята си на пълководец и да споделям: „ За страдание вашият наследник или вашият мъж към този момент ги няма “. Това в действителност беше доста тежък и сложен миг, тъй като губих другари.

– Проф. Шандор в такива моменти по какъв начин успявате да се съхраните, да не загубите религия и какво ви дава мощ да продължите?

– Най-основното по време на война е да слушаш нареждания. Внимателно да ги следваш. И да изпълняваш командите. Не би трябвало да правиш непотребни придвижвания, тъй като фактически е доста рисково. Основното, когато си на война е да съхраниш себе си. Дава ми мощ това, че желая победа. Дават ми мощ хората към мен, фамилията ми, приятелите ми. И фактът, че сега щом си поддържаме връзка с вас, в последна сметка значи, че аз на някого съм необходим. Ето това значи, че след войната аз ви поканвам на кафе в подножието на Карпатите. Там кафето е доста хубаво, а пък вие имате доста хубаво розово масло.

– Продължавате ли да вярвате, че " образованият човек по-трудно убива "?

– Образованият човек убива с думи, с просвета, той убива с дипломация. Ако ти воюваш с необразовани, с варвари то за жалост е нужно образованите да си оказват помощ с оръжие. За да поставиш тази варварска паплач на място и да разбере, че цивилизацията, културата и обикновените човешки права са по-важни от нечие болно въображение, построено въз основа на история, която към този момент не съществува. Европейската цивилизация еднопосочно ще победи варварския свят. И по-късно тя ще разшири своите граници, откакто войната завърши. Бих споделил ще ги разшири до Урал и ние чакаме голяма победа в интерес на цивилизацията и културата над варварството и лудостта.

– Проф. Шандор в каква Украйна желаете да се разсъните на следващия ден?

– В добра! В мирна! Всъщност преди всичко в мирена, по-късно добра! Победата не си коства, в случай че след войната всички стартират да вършат това, което правеха преди войната. Искам да се събудя в мирна страна, точно от мира ще зависят и европейските страни. Унгария, Румъния, България. От това ще зависи културното и развиване. Украйна ще стартира да се развива непрекъснато и на 100%. Искам да се събудя в Украйна, която да прави оценка себе си. Ако обичаш себе си, ще обичаш и всички към себе си.