Защо са ни проблемите?
Един фамозен влъхва имал доста възпитаници и почитатели. Веднъж той събрал най-изявените от тях и им споделил:
– Сега ще ви срещна с един проблем. Искам да ми кажете по какъв начин може да бъде позволен той.
Той сложил в средата на помещението една елементарна маса, а върху нея поставил изящна порцеланова ваза с изрисувани красиви цветя.
– Ето това е казусът. Очаквам вашите оферти.
Учениците се изненадали от задачата, само че се събрали към масата и почнали да оглеждат порцелановия съд. Той в действителност бил необикновено хубав и всички били пленени от фината направа и рисунката върху него. „ Какво значи всичко това? – недоумявали те. – Какво ли се крие зад тази задача?. След известно време един от учениците се доближил до масата, взел вазата в ръце и със мощ я разрушил в пода.
– Прекрасно! Единствено ти се оправи със задачата – споделил учителят.
– Но по какъв начин по този начин? Обяснете ни – учудено попитали другите възпитаници.
– Аз ви споделих ясно и тъкмо, че пред вас има проблем. И без значение какъв брой красиво и изкусително наподобява, той би трябвало да бъде решен. Проблемите съществуват, с цел да бъдат решавани. Те могат да наподобяват по всевъзможен метод: хубав и безценен предмет; обич, която към този момент е изгубила смисъл; път, който не води до средата и към този момент би трябвало да изоставиш, макар че ти носи комфорт и сигурност.
Има единствено един метод за решение на казуса и той е да се изправиш лице в лице против него и да го отстраниш. И в такива моменти ние не би трябвало да демонстрираме уязвимост, да съжаляваме, да се поддаваме на неговата външна прелест или да се връщаме към удобствата, които ни носи.
Помнете, че проблемите имат едно доста изключително качество, което въздейства на всеки човек – по някакъв метод ние обичаме да ги притежаваме, да ги проучваме, да се връщаме към тях и да ги разясняваме. Много постоянно сме склонни да съпоставяме своите с непознатите проблеми и беди и на база на това да преувеличаваме тяхната тежест и значителност вместо да търсим решение. А решението в множеството случаи е едно – да го отстраниш и да продължиш нататък. “
От книгата „ Винаги има вяра “
