Пловдивският Радой – Велко Парашиков оживя във FB
Един постинг на поетесата Станислава Станоева във фейсбук разсъни спомените за Велко Парашиков, чешита на Пловдив от 80-те години на ХХ век, с заложба на епиграмист не по-малка от тази на Радой, само че със орис надалеч от Ралиновата, уви.
Ето постът и част от мненията под него:
Не знам кой го помни, само че през днешния ден инцидентно срещнах Велко Парашиков – един от пловдивските зевзеци през 80-те години. Той беше сякаш лудичък, само че нижеше страхотни стихове и сатири, а репликите му бяха знакови и крилати.
„Всички чистачки са разузнавачки. Ако някоя от тях влачи метлата зад себе си, значи ти споделя „Следвай ме“. Ако завърти метлата на 45 градуса, значи са пуснали рагу на Събота пазара. Ако метне метлата на рамо, на Показния магазин са заредили портокали.“
Помня по какъв начин Велко влетяваше в „Кристал“ и рецитираше по масите, до момента в който не го почерпят бира. Сервитьорките го гонеха през вратата, той влизаше назад през прозореца, сядаше на пианото в дъното на кръчмата и засвирваше някаква музика, продължавайки да нервира личния състав. А ние, клиентите, се забавлявахме и се вслушвахме в думите му, в които имаше доста истина.
Станислава Станоева, фейсбук
Жоро Пеев разказваше цветно и широкоекранно (както той умее) една преживелица, която в резюме е такава. В жежко лято на площада пред пощата тече бирен фест. Изведнъж руква дъжд с гръмотевици и до момента в който мигнеш, се трансформира във водна стена. Хората се рязбягват кой-където може. В тоя момент отнякъде изплува Велко – влажен до кости, и рязвявайки две халби с недопита бира, крещи: Ибахме ви майката! Ние – Боговете!
Мария Карабойчева, фейсбук
„Циганите демократи ще ни бият със тукати.“
Диан Калинов, фейсбук
„Стига ми тая награда-Дуфев от круша да пада.“
Веселина Божилова, фейсбук
„На един шише, на различен запушалка – подобен е етапа“, това помня от Велко липсва ни и той и Кристал и оня нехаен живот с чингитата около нас от шесто.
Иван Шишков, фейсбук
„Над тъничката нишка на съня нощта размахва лунната секира… Летим в бездънната дълбочина… Безделници в бистрото пият бира…“
Яна Власева, фейсбук
Сега се подвизава в региона против стадион „Ботев“. Той там и живее. Кротнал се е. От съдедството му със стадиона се беше родил креативният тандем с Манджата, служащ по поддръжката на терена. Подписваха се: Велко Парашидов-Кламер и Атанас Мандаджиев-Телбод. Съчиняваха епиграми, пускахме им по някоя в „Искрата“. Два вестникарски реда епиграмата – четири за имената и псевдонимите.
Тодор Божилов, фейсбук
„За да останеш, с цел да си нужен, на шефа си плешив подавай гребен“. Не съм го виждала най-малко 20 години. Запознах се с него, когато в едно кафене пред кино „Космос“ внезапно изникна отнякъде, отнесе ми кюфтето и ми благодари.
Мария Карабойчева, фейсбук
Ето постът и част от мненията под него:
Не знам кой го помни, само че през днешния ден инцидентно срещнах Велко Парашиков – един от пловдивските зевзеци през 80-те години. Той беше сякаш лудичък, само че нижеше страхотни стихове и сатири, а репликите му бяха знакови и крилати.
„Всички чистачки са разузнавачки. Ако някоя от тях влачи метлата зад себе си, значи ти споделя „Следвай ме“. Ако завърти метлата на 45 градуса, значи са пуснали рагу на Събота пазара. Ако метне метлата на рамо, на Показния магазин са заредили портокали.“
Помня по какъв начин Велко влетяваше в „Кристал“ и рецитираше по масите, до момента в който не го почерпят бира. Сервитьорките го гонеха през вратата, той влизаше назад през прозореца, сядаше на пианото в дъното на кръчмата и засвирваше някаква музика, продължавайки да нервира личния състав. А ние, клиентите, се забавлявахме и се вслушвахме в думите му, в които имаше доста истина.
Станислава Станоева, фейсбук
Жоро Пеев разказваше цветно и широкоекранно (както той умее) една преживелица, която в резюме е такава. В жежко лято на площада пред пощата тече бирен фест. Изведнъж руква дъжд с гръмотевици и до момента в който мигнеш, се трансформира във водна стена. Хората се рязбягват кой-където може. В тоя момент отнякъде изплува Велко – влажен до кости, и рязвявайки две халби с недопита бира, крещи: Ибахме ви майката! Ние – Боговете!
Мария Карабойчева, фейсбук
„Циганите демократи ще ни бият със тукати.“
Диан Калинов, фейсбук
„Стига ми тая награда-Дуфев от круша да пада.“
Веселина Божилова, фейсбук
„На един шише, на различен запушалка – подобен е етапа“, това помня от Велко липсва ни и той и Кристал и оня нехаен живот с чингитата около нас от шесто.
Иван Шишков, фейсбук
„Над тъничката нишка на съня нощта размахва лунната секира… Летим в бездънната дълбочина… Безделници в бистрото пият бира…“
Яна Власева, фейсбук
Сега се подвизава в региона против стадион „Ботев“. Той там и живее. Кротнал се е. От съдедството му със стадиона се беше родил креативният тандем с Манджата, служащ по поддръжката на терена. Подписваха се: Велко Парашидов-Кламер и Атанас Мандаджиев-Телбод. Съчиняваха епиграми, пускахме им по някоя в „Искрата“. Два вестникарски реда епиграмата – четири за имената и псевдонимите.
Тодор Божилов, фейсбук
„За да останеш, с цел да си нужен, на шефа си плешив подавай гребен“. Не съм го виждала най-малко 20 години. Запознах се с него, когато в едно кафене пред кино „Космос“ внезапно изникна отнякъде, отнесе ми кюфтето и ми благодари.
Мария Карабойчева, фейсбук
Източник: plovdiv-online.com
КОМЕНТАРИ