Един пожар и десетки човешки съдби. Четири семейства избират да

Един пожар и десетки човешки ориси. Четири фамилии избират да приказват в името на околните си. Една повреда повдига завесата на подозренията за нередности в домове за възрастни хора във варненско, за протичащото се оттатък забележимото и оттатък пламъците.

На 22 ноември предходната година домът за възрастни хора в село Рояк избухва в пламъци. Разследването за пожара към момента не е завършило, само че главната версия, по която се работи, е късо съединяване в подпокривното пространство на последния, трети етаж. Към момента на случая жителите в постройката са 59 - девет от тях губят живота си в огнената буря, а 48 са откарани в общинска база в прилежащото село Аспарухово, още същата вечер.

„ Обявихме отчасти бедствено състояние, което ни дава право да настаним гратис хората за нощувка. Ние сме дали легловата база, с обслужването и обгрижването на хората, тъй като някои от тях бяха в много тежко физическо и психическо положение, се занимаваше компанията и техния обслужващ личен състав “, изясни Георги Георгиев, кмет на община Дългопол.

Фирмата е " Билмакс " ЕООД. Справка в Търговския указател демонстрира промяна на собствеността през юли 2021 година. Новите притежатели са Милена и Володимир Мазурик. Актив на сдружението е старческият дом в село Рояк.

През годините постройката е употребена като учебно заведение и заведение за хранене. От началото на 2016 година тя стартира да действа като Дом за възрастни хора. А последният ремонт на третия етаж е от 2019 година.

В телефонен диалог предходният притежател Билянт Мустафов изяснява, че се е наложило да продаде компанията и нейната активност, с цел да погаси остарели заеми. По думите на новата шефка личният състав е непокътнат.

По-голямата част от околните на пострадалите схващат за пожара и новата администрация от новините. Пак оттова научават и че роднините им са преместени на нов адрес, до момента в който тече възобновяване на опожарената постройка.

67-годишният татко на Мариам, с диагноза Алцхаймер, е измежду преместените в Аспарухово. На 1 януари, рано сутринта, тя получава позвъняване от вкъщи. Разбира, че татко й е умрял.

„ Говореше в минало време за баща, усетих, че нещо е станало. Тя сподели, че са влезнали в 3 ч. в стаята му и са го намерили на леглото и е умрял в съня си. Аз й споделих, че нямам доверие на тази версия “, описа Мариам Мхитарян, щерка на умрелия мъж.

Мариам и брачният партньор й незабавно потеглят към село Аспарухово.

„ Когато се качих в стаята, татко ми лежеше на леглото, беше целият в синини, на главата си имаше рана, към 5-7 см. откъм гърба на тила. За тези синини и рани ние нямахме никаква информация, от вкъщи в никакъв случай не са звъннали да ни предупредят, че се наранява или е падал и има по-сериозни пострадвания, които могат да костват живота му “, добави Мариам Мхитарян.


Първоначално фамилията не алармира полицията, само че прави фотоси на синините.

„ Като дъщери се чувствахме отговорни, че сме го закарали в дома, въпреки че ние го закарахме там, с цел да получи здравна помощ, която му беше нужна 24 часа. Домът е частен, той се заплаща, таксите не са доста ниски “, изясни Мариам Мхитарян.

Месечната такса е 650 лв.. За да потвърдят добра грижа, от старческия дом й изпращат видео с татко й, дни преди съдбовния край.

„ Да, вижда се, че татко ми пляска, само че целият към очите е в синини. Отпред на челото има драскотина много дълга. И при започване на видеото се чува по какъв начин санитарят споделя: " Недей да снимаш в непосредствен проект, тъй като ще му се видят очите ", означи Мариам Мхитарян.


„ Аз, в случай че знаех, че е в това положение, щях да извикам доктор, да отида на място и да направя каквото е нужно, само че аз такова позвъняване не съм имала. По контракт имаме това право – първи да научим за промени в положението му ", добави Мириам.

На 5 януари Мариам подава тъжба в Окръжната прокуратура във Варна, а по случая е формирано досъдебно произвеждане. Вече има и резултати от аутопсията.

„ Баща ми е имал рани и по тялото, освен на главата. Смъртта не е естествена, както написа в известието, а е провокирана от ударите, които е получил по главата. Имал е кръвоизлив и в резултат на това е умрял. Не мога да упреквам никого какво тъкмо се е случило, само че те ми описаха, че имало някакво сдърпване със санитарите, че той не е разрешавал последните дни да се грижат за него “, сподели още Мириам.

От управлението на дома отхвърлиха да имат виновност за случилото се.

„ Вътре в самата стая е проявявал експанзия – чупил е долап. Знам и за случай, в който беше агресирал против индивида, с който е в стаята. Аз персонално не съм знаела дали той има някакви синини или пострадвания, само че е безусловно допустимо, той да се е самонаранил по някакъв метод. Това би трябвало да го преценяват институциите, които се занимават със случая. Смея да настоявам, че този човек е бил обгрижван по този начин, както би трябвало, никога не може да се приказва за принуждение по отношение на него “, съобщи Милена Мазурик – шеф на старческия дом в с. Рояк.

„ Винаги беше проблем да отидем на рандеву, с цел да го забележим. Аз чувствам, че той е бил заключен, тъй като те не са го пускали на открито, никой не го е разхождал. Хосписът има Facebook страница, гледах фотоси оттова, на Бъдни вечер и Коледа всички са в стола и са снимани, татко ми го няма там. И си мисля, че той просто е бил заключен. А когато него го заключат в една стая, той ставаше доста по-агресивен, в сравнение с по принцип. Когато се държиш добре с него не е нападателен. Но това отново е в резултат на немарливостта на личния състав. Те би трябвало да познават пациента, той не би трябвало да остава самичък “, разяснява Мариам Мхитарян.

Разследването на смъртния случай продължава, а околните на умрелия са безапелационни, че ще съдят дома в Рояк.

„ Всички вероятни хипотези на причиняване на тази фактически неестествена гибел са предмет на следствие от прокуратурата. В взаимозависимост от другите благоприятни условия би могло да се касае за друг тип закононарушение, а би могло да се касае и за непрестъпно стичане на събитията “, изясни Радослав Лазаров, представител на Окръжната прокуратура във Варна.

Проверка на bTV открива, че и други пострадали фамилии приготвят групов иск против дома в Рояк.

След пожара майката на Хрисимира също е настанена в Аспарухово. В началото на януари схваща за следващо преместване. Причината – ремонтът на постройката в Рояк ще продължи по-дълго и ще коства по-скъпо от плануваното. Затова компанията прекратява активност и пренасочва хората към други обществени домове.


Хотелът в село Аспарухово, където бяха настанени оживелите след пожара, към този момент не работи.

„ Ние нямаме средства сега. Средствата ще се набират последователно, уповавам се. Финансовите дарения са минимални във връзка с това, което към този момент е вложено в ремонта. До момента са вложени към 100 000 в ремонта, като допускам, че още толкоз ще отидат “, сподели Милена Мазурик.

В помощ на потърпевшите след огнената буря, доброволци от цялата страна, изпращат облекла и финансови дарения в размер на 30 000 лв.. Според околните обаче те не доближават до хората, за които са планувани.

„ Най-фрапиращото беше, че ни дадоха едно чувалче с облекла, което беше цялостно с парцали, от толкоз доста облекла и дарения, майка ми беше призната с облекла, които й бяха дребни, обувките й бяха дребни. Нямаше даже потник. Брахме огромен позор в другия дом. Да я пуснеш без потник и с една огромна синина на ръката. Никой не ми изясни. Виждам, че е остаряла синина. Дори не ми хрумна да й оглеждам тялото, не съм допускала, че мога да взема майка ми със синина. Дори нямаше нужните медикаменти в нейната кутия. Обикновено поради пандемията се гледахме през оградата “, изясни Хрисимира Милкова, щерка на жена от старческия дом.

Освен недоволства по отношение на грижите, роднините имат подозрение и за принуждение. След Аспарухово огромна част от хората са преместени в дом " Свети Георги " в Девня, където е настанена и лелята на Живко.

„ Тя ми показа " Много пердах ядохме ". Аз я питах " Лельо, къде ядохте пердах, в Девня ли? " Тя ми сподели " Не, не, в Аспарухово и преди този момент в Рояк. " Каза ми " Мен постоянно ме упрекват в крадла ", а аз си мисля, че някой очевидно е влизал и е крадял, тъй като в един миг хубавите облекла ги нямаше. След пожара ние занесохме цялостен комплект облекла – якета, обувки, ботуши, с които тя да се усеща добре. Видяхме и доста дарения във фоайето, само че тя беше с едни дрипи на гърба си “, означи Живко Желязков, племенник на жена от старческия дом.


От управлението в Рояк дадоха обещание даренията да бъдат разпределени в новите домовете, където са преместени хората.

„ Няма по какъв начин да приказваме, че хората са били измъчвани или каквото и да било, ние сме се старали доколкото е допустимо хората да бъдат обгрижени. Това, че е изчезнало нещо, ето ги нещата, никой не ги е взел, само че те са неизползваеми. Дори да предположим, че нещо е правено зад тила ми по какъв метод аз мога да видя дали това е било по този начин или не “, разяснява Милена Мазурик, шеф на старческия дом в с. Рояк.


Проблеми не липсват и в дома в Девня.

„ Безконтролно придвижване на хора, те в по-голямата част са с деменция, Алцхаймер. Имат потребност непрекъснато от човек до себе си, постоянно не могат да намерят даже стаята си. Единственият вход - излаз е през асансьор. Всеки втори пуши, всички облекла са общи. Като в сиропиталище, не проличава да си плащаш за услуги “, сподели Хрисимира Милкова.

Живко също споделя горчивия си опит след следващото преместване. Отивайки на рандеву на вуйна си в Девня, той е шокиран от изискванията там.

„ Това, което видяхме, за мен беше потресаващо. Изнесоха една голяма тенджера, като котел, качиха я на една количка и започнаха да сипват в едни чинии, които наподобяват на войнишки – железни. Взимаха чинията и я слагаха до леглото. По думите посред им, разбрах, че в стаята са настанени 5 индивида, което ме накара да се почудя какво става. В предварителния диалог ми споделиха най-вече двама-трима в стая. Видях кревати, компактно подредени едно до друго. И на едно от тези кревати беше вуйна ми. Толкова беше огромен шокът, че ние въобще не й се обадихме “, описа Живко Желязков.

- По какъв брой индивида са в стая?
- Различно. Има стаи с по двама, с по трима и четирима.

- Има ли стаи за петима?
- Има една стая за петима, да. Това са лежащо заболели, след мозъчни инсулти, които са неподвижни, не могат да се обслужват сами.

- А редно ли е тя да се употребява по време на пандемия?
- Много неща не е редно да се случват, само че се случват. Тук приказваме за човечност. Ако ние не бяхме приели тези хора и да поразширим мъничко потенциала на стаите, тези хора безусловно оставаха на улицата, изясни Мария Митева, основна сестра в Дома за възрастни хора в Девня.

Оплаквания от вкъщи има и Ивелина, чиято баба сама пожелава да бъде преместена след късия си престой в Девня.

„ Стояли са на студа, никой не е знаел кой какъв е, медикаментите на кого са. Нямало е топла вода първоначално. Тя ми сподели, че храната е била просто… и кучетата не биха я яли, с опрощение. Все едно да ти сложат в супата вътрешности от кокошка, не месото, а червата. Тя ми сподели, че не се усеща добре, че не се грижат добре за тях. Имало случаи на обири. Бяхме й взели нови облекла още от Аспарухово. Тя сподели, че виждала по какъв начин на другите дами, личният състав прибирал хубавите неща и им оставяли парцалите “, показа Ивелина Карова, внучка на жена от старческия дом.

- Не мисля, че някой от личния състав би взел дреха на домуващ. Имаше хора, които дойдоха съвсем без багаж, с по една найлонова торбичка, имаше и такива с по 4-5 сака багаж. Всеки друго.

- А имало ли е недоволство за храната?
- Не може да се угоди на всеки, един желае риба, различен не желае, един желае месо различен не желае. Но бих споделила, че храната и като количество е задоволително и като качество е доста добра, изясни Мария Митева.

Системните нарушавания се удостоверяват и от Агенцията за качество на обществените услуги, които правят 2 инспекции след пожара в село Рояк. Те установяват липса на обезпечена налична среда за трудноподвижните лица; остаряла и амортизирана материална база; неосигурена задоволителна жилищна повърхност за всеки потребител; недобро положение на оборудването; занижен надзор на водената документи и съществуване на лекарствени лекарства с изминал период на валидност.

Лекарства отвън период са открити и преди пожара, на 11 ноември, при друга инспекция по сигнал, осъществена от РЗИ – Варна. В нея написа, че в дома няма обзаведен и оборудван здравен кабинет, няма назначен и рехабилитатор.

Инспектори влизат и в Девня, където е открита липса на експерти с нужната подготовка, които да дават обществена услуга, целяща развиване на физическото, психическото и здравословно положение на потребителите. Като резултат на двата дома са наложени наложителни наставления и 30-дневен период за тяхното премахване.

„ Тези сигнали са извънредно тревожни и в последно време зачестиха. Установяват нарушаванията и те са съществени. По-голямата част от тези домове се оказва, че даже нямат лиценз за осъществяване на такава обществена активност. Не става въпрос за единични случаи. Мисля си дори, че става въпрос за корупционни практики, тъй като няма по какъв начин да откриеш подобен дом без съдействието на локалната власт и регионалната администрация “, сподели Георги Гьоков, министър на труда и обществената политика.

Материалите от инспекциите се предават на прокуратурата. А след тях следва да разберем дали Темида е сляпа и ще има ли по-засилен надзор в домовете за възрастни хора в страната. Защото оттатък забележимото постоянно остават всички проблеми, за които е по-лесно да мълчим, а би трябвало да приказваме.