Ник Кейв използва страданието като основа на изкуството
Един взор на дивия Бог на атеиста
Ник Кейв е създател без аналог в музикалната промишленост. Австралийският реализатор има извънреден глас, кадърен да придвижи някои от най-истинските човешки усеща в лириките си. Те постоянно са обвързани с горест, болежка и тъга. Съдейки по житейския му път, Кейв несъмнено може да споделя доста за тъмната страна на живота си, което кара почитателите да дешифрират творчеството му и да откриват скритите препратки в някои персонални нещастия. Кейв пусна своя следващ албум и споделя за някои от мрачните си прекарвания пред GQ.
В комбинацията сред диалози за тъгата, насладата и Бог, артистът разкрива и тайната за превъзмогване на всички тествания, на които е бил подложен, а те не са малко. Ник Кейв губи татко си на 19-годишна възраст и изпада в меланхолия. В същият интервал Кейв има задоволително проблеми с управляващите, а когато идва тази покруса, изпълнителят се изключва от света и бяга допустимо най-далече.
Само 2 години по-късно идват и опиатите. Хероинът става пръв другар на Ник, до момента в който живее в Берлин. Първите му албуми са правени под въздействието на опиатите, а мрачното и даже отблъскващо чувство в лириките се оформя като запазена марка. През 2015 година Кейв губи сина си Артър. Младежът употребявал LSD в планините на Брайтън, Англия. Артър губи равновесие по време на преход и пада върху скали, като по-късно умира от раните си. През 2016 година Ник Кейв пуска следващия си тежък албум, снима документален филм и споделя за болката, загубата и всичко, което оформя неговия черен ореол в музикалната промишленост.
7 години по-късно губи и по-големия си наследник. Джетро Кейв страда от психологични проблеми и не се поддава на лекуване. Семейството се пробва да му помогне по всевъзможен метод, само че без триумф. 31-годишният мъж е приет в болница и малко по-късно умира. Ник Кейв и неговата брачна половинка не разясняват случая и не престават напред, само че болката е там и още веднъж може да се види в отражението на идващите албуми. Кейв остава с двама сина - Ърл и Люк Кейв.
Ник Кейв, Ърл Кейв, Сузи Кейв.
Изпълнителят минава и през доста други дребни и огромни нещастия, в това число разпад на връзки, непрестанното безпокойствие, че може да изгуби гласа и гения си, оформящи всичко належащо за една огромна и грандиозна злополука. И в този момент, откакто албумът " Wild God " към този момент е на пазара, музикалният безбожник споделя за процеса, тематиките и персоналното ентусиазъм.
Кейв признава, че най-отчайващите моменти са тези, в които стартира да написа лирики. Процесът най-често се случва вкъщи, когато Кейв е самичък. След 18 албума, изпълнителят признава, че се сблъсква с някои по-мрачни настроения и възприятието за неуспех наднича от ъгъла. Преобладава отрицателният признак на неуспеха, дружно с други терзания. Лечението на това креативно заболяване е музиката и осъществяванията на новите песни в студиото. Кейв отхвърля да върви в офис и да работи там, след загубата на синовете си, осъзнава, че работата не е и в никакъв случай няма да бъде най-важното в живота му.
" Скръбта е опция. Принуждава ни да погледнем нещата, които обичаме, пред лицето на евентуалната им загуба и да разберем тяхната стойност. " - Ник Кейв
Певецът посещава черква от известно време и несъмнено е единственият реализатор, който не може да се назова християнин. Една от обичаните му смешки, а такива не прави постоянно, е точно неговата обичана черква за атеисти. Кейв не е намерил Бог, само че се усеща добре, когато участва на работа. Църковният хор го успокоява и в ъгъла на окото си, усеща, че всичко има смисъл.
Ник Кейв на присъединяване на Independent Music Awards.
Снимка: Getty Images
След връщането си назад в естествения ежедневен живот, това чувство избледнява и изпълнителят се поддава на рационалните фабрични настройки на живота. Църквата е виновна за едно ново възприятие, което Кейв стартира да изпитва и изследва. Тя му дава опция да усеща страхливо облекчение и да се издигне над купищата претърпяно страдалчество. Това чувство е водещо сега, въпреки и Ник да признава, че не е трагичен, а е развил един по-особен взор към живота.
След всички нещастия, Кейв има единствено църквата и има вяра, че това е последното място, където човек може да потъне в страданието си, да бъде себе си и да се опита да излезе на повърхността.
Трябва да разберем, че Ник неведнъж приказва за своите усеща и тествания. Не търси страдание и знае, че няма да го откри, нито от почитателите, нито от света. Изворът на разтуха се ражда в самия измъчен. В книгата " Съдба, вяра и страдалчество ", Кейв споделя, че е имал чувството, че неговата болежка не просто придобива нова форма, тя получава свое лично тяло и се отделя от създателя прекомерно мъчително - като че ли извира от върха на пръстите му, генерирайки високо напрежение.
Ник Кейв по време на осъществяване на Коачела.
Снимка: Getty Images
За първи път има това възприятие, когато синът му Артър умира. Сблъсъкът идва като нещо ново и непознато. Кейв го разказва като заливащи талази на обезсърчение. Другото въплъщение е обръщането от вътрешната страна на открито. Кратките мигове на облекчение отстъпват пред странното и фантомно възприятие, че всичката притаена горест се пробва да се захване за това, което бащата е изгубил, наблягайки още по-силно оня горчив усет в устата, оставяйки чувството за уязвимост и неуспех да препускат през съзнанието.
" Какво се случва, когато осъзнаеш, че животът, който имаш, е по едно и също време повече и по-малко, в сравнение с си си представял? Неочакваното благосъстояние от него и непоносимата горест - всичко това е вътре. " - Ник Кейв
Загубата на Артър води до изключването на изпълнителя от външния свят и дълбаене още по-навътре в възприятията, страстите и даже в болката. Кейв има потребност от време, преди да отвори вратата и да се раздели с тази страст. Самият той не си спомня какъв брой време е битувал с болката и нещастието на личния си живот.
Много постоянно признава, че първата стъпка не е погледът във вътрешността, а погледът на открито към света. Съпругата на Кейв - Сузи, прекарва месеци, без да излиза от стаята си, без да желае да продължи напред. Тя не среща поддръжката на своя сътрудник, Кейв страда по един по-различен метод. Семейството се разминава по коридорите и дефинира своя олтар на отчаянието в разнообразни кътчета от вкъщи. Ник избира кухненската маса, до момента в който очите му блуждаят във времето и пространството, а Сузи се барикадира в спалнята и от време на време се бори със личното си тяло, с цел да се качи по стълбите.
Лечението на тази болежка е намерено по един чудноват и чужд метод. След възприемането на обстановката, Ник стартира да се разхожда по плажната линия. Зимата е пристигнала и откакто доста неща нямат смисъл, изпълнителят скача в ледената вода. Това не е опит за самоубийство, а скок в непознатото. Така се ражда и едно необичайно изобретение - никой не може да бъде печален или благополучен, когато скочи измежду ледените талази, те лекуват. Кейв си предписва такава терапия, когато умира първият му наследник, а след това я практикува във всеки комфортен миг. През 2021 година Ник губи и Анита Лейн, певица и текстописец от групата " Bad Seed ".
Ник Кейв в Кьолн по време на среща с почитатели.
Снимка: Getty Images
Музикантите от " Bad Seeds " вземат участие в новия албум, а Анита има особено място в една от песните. Ник записва телефонен диалог, с цел да може да включи Анита в документален филм, сниман по време на дългото ѝ боледуване. Записът остава пропуснат и файлът е открит напълно инцидентно след време. Кейв го носи в студиото и желае гласът на Анита да бъде включен в някоя от песните. Предстои за почитателите да схванат какво е нейното последно обръщение.
Покрай музиката, изпълнителят има още едно занимание, датиращо от 2018 година Проектът носи името " The Red Hand Files " и съставлява уеб страница, основан, с цел да може всички почитатели да задават своите въпроси. Ник удостоверява, че няма да има модератор, всеки може да пита за всичко. Няма да има сътрудници, които да дават отговор, изпълнителят ще седи зад всеки идващ отговор. И от време на време може да се открие един изтънчен и стилизиран отговор, различен път има малко " да ", " не " и даже " Майната ти! ".
В някои доста редки случаи, Кейв слага емоджи на коала - никой не може да спори с коала. Идеята зад този план се ражда в един сложен миг, когато Кейв погребва дребния си наследник, до момента в който пощата му се залива с писма, изразяващи съболезнования. С времето и работата на платформата, Кейв признава, че е посочил своята човешка страна.
Ник Кейв и Уорън Елис.
Снимка: Getty Images
Никой не го вижда като странна персона, наподобяваща повече на върколак, в сравнение с същински човек. Най-истинското и от време на време тъжно разобличаване е, че Кейв открива своята житейска истина - човешкото създание е основано, с цел да губи. Непознатата, душаща и шокираща болежка, не е нещо ново. Тя е описвана милиони пъти от най-различни писатели и всеки ще премине през нея - никой не е съумял да пропусне този миг. И има нещо позитивно в мрачните мисли на този създател - тя е гориво за неговото творчество.
" Страданието постоянно е коренът на творението. От болката, която понасяме, можем да извикаме красиви неща и да изразим себе си по способи, които надвишават всекидневието и елементарното. " - Ник Кейв
Тежките персонални нещастия стават проводник на страстта, с нейна помощ болката се трансформира в изкуство и разрешава да се роди нещо същинско, което почитателите на Кейв не стопират да правят оценка през годините дейна кариера. Ник постоянно приказва за болката, не тъй като превива тил от нея, а тъй като не желае да остане непозната. Не се тормози и от гибелта, изключително откакто я среща безчет пъти в живота си.
Самият реализатор се майтапи, че тя може да бъде най-вярната му спътница. В едно изявление, Кейв признава, че желае да посрещне своята гибел, обърнал очи към живота, игнорирайки края. Не желае доста, само че в случай че има финален момент на благополучие, би избрал да гледа своята брачна половинка, а по-късно чака, че животът просто ще го поеме и върне обратно. Дори и в този сюжет, един от най-мрачните реализатори избира живота, може би идващ подобен, в случай че го има. А в случай че има право на предпочитание, Кейв споделя, че ще избере същата жена, с която да прекара живота си.
Ник Кейв е създател без аналог в музикалната промишленост. Австралийският реализатор има извънреден глас, кадърен да придвижи някои от най-истинските човешки усеща в лириките си. Те постоянно са обвързани с горест, болежка и тъга. Съдейки по житейския му път, Кейв несъмнено може да споделя доста за тъмната страна на живота си, което кара почитателите да дешифрират творчеството му и да откриват скритите препратки в някои персонални нещастия. Кейв пусна своя следващ албум и споделя за някои от мрачните си прекарвания пред GQ.
В комбинацията сред диалози за тъгата, насладата и Бог, артистът разкрива и тайната за превъзмогване на всички тествания, на които е бил подложен, а те не са малко. Ник Кейв губи татко си на 19-годишна възраст и изпада в меланхолия. В същият интервал Кейв има задоволително проблеми с управляващите, а когато идва тази покруса, изпълнителят се изключва от света и бяга допустимо най-далече.
Само 2 години по-късно идват и опиатите. Хероинът става пръв другар на Ник, до момента в който живее в Берлин. Първите му албуми са правени под въздействието на опиатите, а мрачното и даже отблъскващо чувство в лириките се оформя като запазена марка. През 2015 година Кейв губи сина си Артър. Младежът употребявал LSD в планините на Брайтън, Англия. Артър губи равновесие по време на преход и пада върху скали, като по-късно умира от раните си. През 2016 година Ник Кейв пуска следващия си тежък албум, снима документален филм и споделя за болката, загубата и всичко, което оформя неговия черен ореол в музикалната промишленост.
7 години по-късно губи и по-големия си наследник. Джетро Кейв страда от психологични проблеми и не се поддава на лекуване. Семейството се пробва да му помогне по всевъзможен метод, само че без триумф. 31-годишният мъж е приет в болница и малко по-късно умира. Ник Кейв и неговата брачна половинка не разясняват случая и не престават напред, само че болката е там и още веднъж може да се види в отражението на идващите албуми. Кейв остава с двама сина - Ърл и Люк Кейв.
Ник Кейв, Ърл Кейв, Сузи Кейв.
Изпълнителят минава и през доста други дребни и огромни нещастия, в това число разпад на връзки, непрестанното безпокойствие, че може да изгуби гласа и гения си, оформящи всичко належащо за една огромна и грандиозна злополука. И в този момент, откакто албумът " Wild God " към този момент е на пазара, музикалният безбожник споделя за процеса, тематиките и персоналното ентусиазъм.
Кейв признава, че най-отчайващите моменти са тези, в които стартира да написа лирики. Процесът най-често се случва вкъщи, когато Кейв е самичък. След 18 албума, изпълнителят признава, че се сблъсква с някои по-мрачни настроения и възприятието за неуспех наднича от ъгъла. Преобладава отрицателният признак на неуспеха, дружно с други терзания. Лечението на това креативно заболяване е музиката и осъществяванията на новите песни в студиото. Кейв отхвърля да върви в офис и да работи там, след загубата на синовете си, осъзнава, че работата не е и в никакъв случай няма да бъде най-важното в живота му.
" Скръбта е опция. Принуждава ни да погледнем нещата, които обичаме, пред лицето на евентуалната им загуба и да разберем тяхната стойност. " - Ник Кейв
Певецът посещава черква от известно време и несъмнено е единственият реализатор, който не може да се назова християнин. Една от обичаните му смешки, а такива не прави постоянно, е точно неговата обичана черква за атеисти. Кейв не е намерил Бог, само че се усеща добре, когато участва на работа. Църковният хор го успокоява и в ъгъла на окото си, усеща, че всичко има смисъл.
Ник Кейв на присъединяване на Independent Music Awards.
Снимка: Getty Images
След връщането си назад в естествения ежедневен живот, това чувство избледнява и изпълнителят се поддава на рационалните фабрични настройки на живота. Църквата е виновна за едно ново възприятие, което Кейв стартира да изпитва и изследва. Тя му дава опция да усеща страхливо облекчение и да се издигне над купищата претърпяно страдалчество. Това чувство е водещо сега, въпреки и Ник да признава, че не е трагичен, а е развил един по-особен взор към живота.
След всички нещастия, Кейв има единствено църквата и има вяра, че това е последното място, където човек може да потъне в страданието си, да бъде себе си и да се опита да излезе на повърхността.
Трябва да разберем, че Ник неведнъж приказва за своите усеща и тествания. Не търси страдание и знае, че няма да го откри, нито от почитателите, нито от света. Изворът на разтуха се ражда в самия измъчен. В книгата " Съдба, вяра и страдалчество ", Кейв споделя, че е имал чувството, че неговата болежка не просто придобива нова форма, тя получава свое лично тяло и се отделя от създателя прекомерно мъчително - като че ли извира от върха на пръстите му, генерирайки високо напрежение.
Ник Кейв по време на осъществяване на Коачела.
Снимка: Getty Images
За първи път има това възприятие, когато синът му Артър умира. Сблъсъкът идва като нещо ново и непознато. Кейв го разказва като заливащи талази на обезсърчение. Другото въплъщение е обръщането от вътрешната страна на открито. Кратките мигове на облекчение отстъпват пред странното и фантомно възприятие, че всичката притаена горест се пробва да се захване за това, което бащата е изгубил, наблягайки още по-силно оня горчив усет в устата, оставяйки чувството за уязвимост и неуспех да препускат през съзнанието.
" Какво се случва, когато осъзнаеш, че животът, който имаш, е по едно и също време повече и по-малко, в сравнение с си си представял? Неочакваното благосъстояние от него и непоносимата горест - всичко това е вътре. " - Ник Кейв
Загубата на Артър води до изключването на изпълнителя от външния свят и дълбаене още по-навътре в възприятията, страстите и даже в болката. Кейв има потребност от време, преди да отвори вратата и да се раздели с тази страст. Самият той не си спомня какъв брой време е битувал с болката и нещастието на личния си живот.
Много постоянно признава, че първата стъпка не е погледът във вътрешността, а погледът на открито към света. Съпругата на Кейв - Сузи, прекарва месеци, без да излиза от стаята си, без да желае да продължи напред. Тя не среща поддръжката на своя сътрудник, Кейв страда по един по-различен метод. Семейството се разминава по коридорите и дефинира своя олтар на отчаянието в разнообразни кътчета от вкъщи. Ник избира кухненската маса, до момента в който очите му блуждаят във времето и пространството, а Сузи се барикадира в спалнята и от време на време се бори със личното си тяло, с цел да се качи по стълбите.
Лечението на тази болежка е намерено по един чудноват и чужд метод. След възприемането на обстановката, Ник стартира да се разхожда по плажната линия. Зимата е пристигнала и откакто доста неща нямат смисъл, изпълнителят скача в ледената вода. Това не е опит за самоубийство, а скок в непознатото. Така се ражда и едно необичайно изобретение - никой не може да бъде печален или благополучен, когато скочи измежду ледените талази, те лекуват. Кейв си предписва такава терапия, когато умира първият му наследник, а след това я практикува във всеки комфортен миг. През 2021 година Ник губи и Анита Лейн, певица и текстописец от групата " Bad Seed ".
Ник Кейв в Кьолн по време на среща с почитатели.
Снимка: Getty Images
Музикантите от " Bad Seeds " вземат участие в новия албум, а Анита има особено място в една от песните. Ник записва телефонен диалог, с цел да може да включи Анита в документален филм, сниман по време на дългото ѝ боледуване. Записът остава пропуснат и файлът е открит напълно инцидентно след време. Кейв го носи в студиото и желае гласът на Анита да бъде включен в някоя от песните. Предстои за почитателите да схванат какво е нейното последно обръщение.
Покрай музиката, изпълнителят има още едно занимание, датиращо от 2018 година Проектът носи името " The Red Hand Files " и съставлява уеб страница, основан, с цел да може всички почитатели да задават своите въпроси. Ник удостоверява, че няма да има модератор, всеки може да пита за всичко. Няма да има сътрудници, които да дават отговор, изпълнителят ще седи зад всеки идващ отговор. И от време на време може да се открие един изтънчен и стилизиран отговор, различен път има малко " да ", " не " и даже " Майната ти! ".
В някои доста редки случаи, Кейв слага емоджи на коала - никой не може да спори с коала. Идеята зад този план се ражда в един сложен миг, когато Кейв погребва дребния си наследник, до момента в който пощата му се залива с писма, изразяващи съболезнования. С времето и работата на платформата, Кейв признава, че е посочил своята човешка страна.
Ник Кейв и Уорън Елис.
Снимка: Getty Images
Никой не го вижда като странна персона, наподобяваща повече на върколак, в сравнение с същински човек. Най-истинското и от време на време тъжно разобличаване е, че Кейв открива своята житейска истина - човешкото създание е основано, с цел да губи. Непознатата, душаща и шокираща болежка, не е нещо ново. Тя е описвана милиони пъти от най-различни писатели и всеки ще премине през нея - никой не е съумял да пропусне този миг. И има нещо позитивно в мрачните мисли на този създател - тя е гориво за неговото творчество.
" Страданието постоянно е коренът на творението. От болката, която понасяме, можем да извикаме красиви неща и да изразим себе си по способи, които надвишават всекидневието и елементарното. " - Ник Кейв
Тежките персонални нещастия стават проводник на страстта, с нейна помощ болката се трансформира в изкуство и разрешава да се роди нещо същинско, което почитателите на Кейв не стопират да правят оценка през годините дейна кариера. Ник постоянно приказва за болката, не тъй като превива тил от нея, а тъй като не желае да остане непозната. Не се тормози и от гибелта, изключително откакто я среща безчет пъти в живота си.
Самият реализатор се майтапи, че тя може да бъде най-вярната му спътница. В едно изявление, Кейв признава, че желае да посрещне своята гибел, обърнал очи към живота, игнорирайки края. Не желае доста, само че в случай че има финален момент на благополучие, би избрал да гледа своята брачна половинка, а по-късно чака, че животът просто ще го поеме и върне обратно. Дори и в този сюжет, един от най-мрачните реализатори избира живота, може би идващ подобен, в случай че го има. А в случай че има право на предпочитание, Кейв споделя, че ще избере същата жена, с която да прекара живота си.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ