Подготвена ли е комерсиалната космонавтика за трагедия като тази с Титан?
Един от починалите на подводницата “Титан ” е Хамиш Хардинг – комерсиален астронавт, летял в космоса с кораба “Ню Шепърд ” на Блу Ориджин предходната година. Photo credit: Blue Origin
Трагичната имплозия на подводницата “Титан ”, която докара до гибелта на петима души, докара до полемики и измежду галактическата общественост. Днес живеем в ера, в която всеки, разполагащ с пари, може да лети в космоса на борда на корабите на Върджин Галактик, Блу Ориджин и СпейсЕкс. Но подготвен ли е комерсиалният галактически бранш за покруса, сходна с тази на “Титан ”? Тук е правилно да се подчертае, че един от починалите на борда на “Титан ” е и комерсиален астронавт – Хамиш Хардинг, който предходната година хвърча в космоса на борда на кораба “Ню Шепърд ” на Блу Ориджин.
Материал по тематиката написа за СпейсНюз анализаторът Брендан Къри. Къри показва, че дълбоководните и галактическите екскурзии имат неоспорими сходства. И в двата случая приказваме за напълно нови инициативи. И в двата случая приказваме за кораби, които биват подлагани на необикновен стрес и са проектирани да бъдат оптимално безвредни – само че когато настъпи пагубна повреда, и в двата случая опциите за избавяне са лимитирани.
Общественото внимание към дълбоководните и галактическите повреди обаче е друго спрямо тези по време на парашутните скокове и планинското катерене. Във втория случай обществеността е привикнала. В първия приказваме за напълно нови инициативи, които подсигуряват необятно медийно отразяване щом нещо се обърка.
Къри припомня, че, както в случаите с злополуките на “Чалънджър ” и “Колумбия ”, по този начин и в тази ситуация с “Титан ”, хората, които участваха в експедициите и техните близки, знаеха за рисковете. Двама от пътешествениците на “Титан ” бяха татко и неговият 19-годишен наследник. Освен че имаха финансовата опция да си разрешат билетчетата за $250 000, те също по този начин бяха и летни туристи, търсейки завършения.
Друг противен аспект от тази трагична развръзка с “Титан ” бе фактът, че за издирването на подводницата бяха мобилизирани и държавните запаси на Съединени американски щати. В един миг ще бъде повдигната мъчителната полемика за прибирането на телата. Как може да бъде направено, в случай че въобще може? Ще е рационално ли по тази причина да се дават пари от джоба на данъкоплатците? А какво би станало, когато частен галактически транспортен съд заседне в околоземна орбита или на Луната? Ще се чака ли от Космическите сили на Съединени американски щати и НАСА да организират избавителни интервенции?
Има обаче и разлики сред дълбоководните и галактическите екскурзии. Никой от дълбоководните запалянковци не предлага да заселим дъното на океана. Обратно, всеки галактически запалянко жадува за бъдеще, в което елементарните хора имат дом отвън този свят.
Космическият специалист счита, че държавните регулатори, частните компании, осигурителите, юристите и законотворците деликатно би трябвало да следят какво ще се случи в дните и седмиците след нещастието с “Титан ” и да си вземат поука, с цел да могат да реагират съответно, когато галактическият туризъм неизбежно премине през сходна покруса.
Ако това не се случи и галактическата общественост умишлено отхвърля да се приготви за най-лошото, тези от нас, които в действителност желаеме да забележим агресия в космоса, ще може единствено себе си да упрекваме, задето ни липсва тъмно, само че въпреки всичко искрено въображение, желязна подготвеност, непоклатима резистентност и прогрес, който да ни обогати.