В „Лувъра“ ще бъде направен тенденциозен прочит на наследството ни
Един от водещите откриватели в областта на средновековното и възрожденското ни изкуство – доцент Емануел Мутафов, излезе с сериозна обява на уеб страницата на Института за проучване на изкуствата на Българската академия на науките, откакто още предходната година от Министерството на културата тържествено оповестиха, че в „ Лувъра “ ще се покаже третата българска галерия „ Изкуство и култури в България XVI – XVIII век “.
Доц. Мутафов показва недоволството си от некоректното отношение на Шарлот Мори , избрана от страна на „ Лувъра “ за куратор на изложбата. Тя е експерт османист, а изложбата с българските артефакти съгласно информация на Мутафов ще се покаже в отдела „ Ислямско изкуство “, в едно от подземията на „ Лувъра “.
Идеята на Мори е изложбата да е отдадена на „ взаимоотношението “ сред ислямското и християнското изкуство по българските земи, като определените от нея артефакти имат за цел да потвърдят тезата, че в някои от детайлите си българските икони и църковна утвар от XVI – XVIII век са повлияни от ислямското изкуство по това време.
Според доцент Мутафов, който е имал опция да се срещне с Шарлот Мори при визитата ѝ в София през лятото на 2019 година, нейният асортимент е преднамерен.
Мори желае да потвърди, че живелите по българските земи в интервала XV – XVIII век мюсюлмански създатели са повлияли посредством изкуството си на религиозния живот на православните християни.
„ За това Мори желае в изложбата да направи паралели в украсата на корани и напрестолни евангелия, което с изключение на осквернение е и надълбоко неправилно от научна позиция , тъй като ислямът е аниконична (необразна) вяра, която тъкмо през обсъждания интервал е нападателна към християните в Османската империя “, показва ученият.
Той отбелязва още, че „ сходна идея за галерия, представяща България в Лувъра, не може да бъде идея на актуалната българска страна с нейните културни и научни институции, които са толерантни и плуралистични, само че в границите на историческата обективност и научната деонтология “.
В коментара си доцент Емануел Мутафов обръща внимание, че концепцията на Шарлот Мори да търси „ взаимоотношения “ сред ислямското и християнското изкуство в интервала XVI – XVIII век не е новаторска и че българският откривател Лиляна Станкова има дисертация таман върху тази тематика. Станкова обаче изрично потвърждава, че османското въздействие върху българското християнско изкуство е мощно лимитирано и спорадично изключително що се отнася до богослужебните книги, тяхната декорация и иконографски решения.
Доц. Мутафов показва недоволството си от некоректното отношение на Шарлот Мори , избрана от страна на „ Лувъра “ за куратор на изложбата. Тя е експерт османист, а изложбата с българските артефакти съгласно информация на Мутафов ще се покаже в отдела „ Ислямско изкуство “, в едно от подземията на „ Лувъра “.
Идеята на Мори е изложбата да е отдадена на „ взаимоотношението “ сред ислямското и християнското изкуство по българските земи, като определените от нея артефакти имат за цел да потвърдят тезата, че в някои от детайлите си българските икони и църковна утвар от XVI – XVIII век са повлияни от ислямското изкуство по това време.
Според доцент Мутафов, който е имал опция да се срещне с Шарлот Мори при визитата ѝ в София през лятото на 2019 година, нейният асортимент е преднамерен.
Мори желае да потвърди, че живелите по българските земи в интервала XV – XVIII век мюсюлмански създатели са повлияли посредством изкуството си на религиозния живот на православните християни.
„ За това Мори желае в изложбата да направи паралели в украсата на корани и напрестолни евангелия, което с изключение на осквернение е и надълбоко неправилно от научна позиция , тъй като ислямът е аниконична (необразна) вяра, която тъкмо през обсъждания интервал е нападателна към християните в Османската империя “, показва ученият.
Той отбелязва още, че „ сходна идея за галерия, представяща България в Лувъра, не може да бъде идея на актуалната българска страна с нейните културни и научни институции, които са толерантни и плуралистични, само че в границите на историческата обективност и научната деонтология “.
В коментара си доцент Емануел Мутафов обръща внимание, че концепцията на Шарлот Мори да търси „ взаимоотношения “ сред ислямското и християнското изкуство в интервала XVI – XVIII век не е новаторска и че българският откривател Лиляна Станкова има дисертация таман върху тази тематика. Станкова обаче изрично потвърждава, че османското въздействие върху българското християнско изкуство е мощно лимитирано и спорадично изключително що се отнася до богослужебните книги, тяхната декорация и иконографски решения.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ