Защо не трябва да живеем за хорското мнение
Един от безконечните конфликти на позиции е на тематика дали и доколко би трябвало да съобразяваме думите и дейностите си с това по какъв начин ще реагират хората към нас. На единия полюс са тези, които считат, че щом не живеем като аскети вдън гори тилилейски, значи би трябвало постоянно да имаме едно мислено.
" Какво ще кажат хората? " да е водещ лайтмотив. А в цялостен контрастност са тези, които считат, че животът си е наш и можем да си го живеем както си желаеме - непознатото мнение не е наш проблем. В търсене на златната среда ще наклоним везните към концепцията за живот оттатък оковите на предразсъдъците.
Когато килограмите нямат значение за любовта
И какво следва от това
Разбира се, в случай че от вътрешната страна ни идва да кръстосваме центъра на града, облечени като Розовата пантера или различен анимационен воин, можем да изпитаме известни вътрешни запаси дали е добре да го сторим . Но в множеството житейски обстановки не сме длъжни да плащаме налог публично мнение.
С манията по обществените мрежи в последните години, въздействието на това какво мислят останалите за нашия живот става все по-решаващо . Затова и някои се стремят да изградят една илюзорна визия за себе си в интернет, единствено и единствено другите да цъкат с език да им завиждат.
Но дали удовлетворението, което носи тази реакция, не е също толкоз подправено, колкото и профилът във Фейсбук?
Да желаеме непрекъснато да се харесаме на всички и да треперим да не сгафим, води до непрекъснат стрес. А той - до обособяване на кортизол в организма. С две думи - като нищо можем да се поболеем за едното " отлично " .
И освен да се поболеем, а и да не успеем в живота. Ако постоянно се вслушваме и следваме сляпо непознатото мнение, ще сложим илюзорни граници на мирогледа си . Но това не са нашите граници, тези, в които желаеме да вървим и да растем.
Докато мислим първо по какъв начин ще реагират другите, се лишаваме от опцията да живеем и да се любуваме на момента - едно доста скъпо качество, което с годините също оставяме някак на назад във времето. Не е нужно и всичко, което желаеме да създадем тъкмо в този момент, да бъде като това, което ще ни подсигурява лайкове.
Често непознатото мнение и нашата неустойчивост към него оказват негативно въздействие върху интимните взаимоотношения . Това, че най-хубавата ни другарка е разочарована от мъжете и ни увещава да зарежем половинката си, тъй като " не се научи, че мястото на чорапите не е на пода ", не значи, че би трябвало да следваме сляпо съвета й.
По-скоро би трябвало да се замислим дали тя просто не страда, че няма на кого да събира чорапите. И както от време на време слушаме първо сърцето, а не разсъдъка , в който постоянно има място за оценката на обществото, по този начин и не би трябвало напълно да изключваме мисловния развой, тъй като току-виж някой ни даде в действителност добър съвет. Но той е подобен, в случай че съответствува с нашите визии, стремежи и фантазии. А не с неговите.
" Какво ще кажат хората? " да е водещ лайтмотив. А в цялостен контрастност са тези, които считат, че животът си е наш и можем да си го живеем както си желаеме - непознатото мнение не е наш проблем. В търсене на златната среда ще наклоним везните към концепцията за живот оттатък оковите на предразсъдъците.
Когато килограмите нямат значение за любовта
И какво следва от това
Разбира се, в случай че от вътрешната страна ни идва да кръстосваме центъра на града, облечени като Розовата пантера или различен анимационен воин, можем да изпитаме известни вътрешни запаси дали е добре да го сторим . Но в множеството житейски обстановки не сме длъжни да плащаме налог публично мнение.
С манията по обществените мрежи в последните години, въздействието на това какво мислят останалите за нашия живот става все по-решаващо . Затова и някои се стремят да изградят една илюзорна визия за себе си в интернет, единствено и единствено другите да цъкат с език да им завиждат.
Но дали удовлетворението, което носи тази реакция, не е също толкоз подправено, колкото и профилът във Фейсбук?
Да желаеме непрекъснато да се харесаме на всички и да треперим да не сгафим, води до непрекъснат стрес. А той - до обособяване на кортизол в организма. С две думи - като нищо можем да се поболеем за едното " отлично " .
И освен да се поболеем, а и да не успеем в живота. Ако постоянно се вслушваме и следваме сляпо непознатото мнение, ще сложим илюзорни граници на мирогледа си . Но това не са нашите граници, тези, в които желаеме да вървим и да растем.
Докато мислим първо по какъв начин ще реагират другите, се лишаваме от опцията да живеем и да се любуваме на момента - едно доста скъпо качество, което с годините също оставяме някак на назад във времето. Не е нужно и всичко, което желаеме да създадем тъкмо в този момент, да бъде като това, което ще ни подсигурява лайкове.
Често непознатото мнение и нашата неустойчивост към него оказват негативно въздействие върху интимните взаимоотношения . Това, че най-хубавата ни другарка е разочарована от мъжете и ни увещава да зарежем половинката си, тъй като " не се научи, че мястото на чорапите не е на пода ", не значи, че би трябвало да следваме сляпо съвета й.
По-скоро би трябвало да се замислим дали тя просто не страда, че няма на кого да събира чорапите. И както от време на време слушаме първо сърцето, а не разсъдъка , в който постоянно има място за оценката на обществото, по този начин и не би трябвало напълно да изключваме мисловния развой, тъй като току-виж някой ни даде в действителност добър съвет. Но той е подобен, в случай че съответствува с нашите визии, стремежи и фантазии. А не с неговите.
Източник: lifestyle.bg
КОМЕНТАРИ