Един от важните документи, които парламентът трябва приеме е директивата

Един от значимите документи, които Народното събрание би трябвало одобри е директивата за възобновими енергийни източници (ВЕИ), защото тя урежда влагането на по-висок % биогорива. Първата част би трябвало да бъде транспонирана до месец юни 2025 година, а втората част – до края на годината. В взаимозависимост от това по какъв начин ще се транспортира ще стане ясно какво ще е отражението върху цените на горивата. Това разяснява в изявление за 3e-news.net ръководителят на Българската петрола и газова асоциация (БПГА). Той обръща внимание, че  страната ни изостава съдбовно с приемането на значими законодателни актове, а неналичието на постоянно държавно управление води до неработеща администрация. Господин Бенчев, кои ще бъдат факторите, които ще дефинират цените на петрола през идната година, а и по-късно? Бих се пошегувал - интернационалното състояние. Върнахме се във времената, в които геополитиката беше извънредно значима. Преживяваме  изключителни земетресения, без значение дали в Сирия, Украйна, Израел, Иран. Да, геополитиката се завърна. Това от една страна. От друга, зависи, какво ще направи Доналд Тръмп след 20 януари, когато стъпва във власт. С голямо значение е какво има поради във връзка с въвеждането на цени, които неизбежно ще се отразят на световната стопанска система. Една тарифна икономическа война нормално води до по-малък напредък. По-малък напредък на международната стопанска система значи по-малко търсене на горива. Не е за подценяване и обстановката в Китай и по какъв начин ще се развият събитията там. Икономиката на Китай не върви добре. Преди няколко дни китайското държавно управление разгласи пакет с стопански тласъци, което незабавно повлия на цената на горивата – петролът потегли нагоре с 2-3 $. Дали това ще е продължително или краткотрайно събитие, ще стане ясно още следващата година. На последващо място бих показал и каква ще бъде политиката на ОПЕК и в частност, дали ще бъдат прекъснати задържащите квоти. Защото, в случай че бъде позволено увеличение на добива в миг, когато стопанската система не върви, това сигурно ще срине цената на петрола. Много и спорни са факторите, които ще въздействат през идната година. Всичко може да се случи – от цена от 100 $ за барел до 30 $. Засега може единствено да следим и да гадаем. Смятам въпреки всичко, че в случай че се опитаме да сме рационални и консервативни в прогнозите, най-ясно на хоризонта се виждат стойности към 65-75 $ за барел. Пак споделям, това е при положение, че събитията се движат по едно относително съответно русло. За страдание, в последните години това не е тъкмо по този начин. В тази връзка, какво очаквате да е въздействието на тези фактори върху българския пазар на горива? Българският пазар на горива зависи от цената на петрола на международните тържища.  Трябва да имаме поради, че петролът не се преценява с това, дали някой има задоволително пари, с цел да си купува бензин и дизел. Нефтът е борсов артикул. За колкото успеем да го купим и преработим, за толкоз го и продаваме на нашия пазар. Друго, в този смисъл, не чакам. Засега няма хрумвания, популярност богу, за увеличение на акциза на горивата в България, тъй като това ще докара до една изкуствена инфлация, от която никой няма изгода. Все отново, желаеме да влезем в еврозоната при започване на 2026 година. Така че, уповавам се да няма промени в облагането на горивата. Да обобщим - Основният фактор, който ще бъде значим за българския пазар на горива, е цената на суровия нефт. Разбира се, вероятни са и други въздействия върху средата. Например - зависи по какъв начин Народното събрание ще си свърши работата по транспонирането на европейските наставления, както за биогоривата, по този начин и за енергийната успеваемост. Каква ще е ориста на други законодателни ограничения, останали “висящи ” от минали парламенти, които имат отношение към част от зеления преход и пакета „ Готови за 55 “. Всичко зависи от това дали и по какъв начин ще ги приемем. След като заговорихме по тематиката, кои са европейските условия, които би трябвало да бъдат въведени през идната година? Един от значимите документи е директивата за възобновими енергийни източници (ВЕИ). Първата част би трябвало да бъде транспонирана до месец юни 2025 година, а втората част – до края на годината. Директивата за ВЕИ постановява вложение на доста по-висок % биогорива. Сега страната в това отношение извършва до към 7-8 % биогорива в превоза, а в директивата се приказва за 19-20 на 100. Те не са обвързани непосредствено с ВЕИ-та, а са като % от намаляването на излъчванията въглероден двуокис. Тоест, процентът може да варира малко, само че е сред 19-20 %. Това е разликата – 7 % биогорива в този момент, 19 % може би след година. Трудно е да се каже по какъв начин ще бъде изпълнявано това условие. Дали ще е посредством електрическа сила, през електрическите автомобили или биогорива. Не е ясно.  Има ли опция за произвеждане на ново потомство биогорива тук, в България? По отношение на биодизела, да, има такава опция. Имаме народен производител, сертифициран по европейските  стратегии към Европейска комисия. По отношение на биоетанола обстановката е много по-сложна, тъй като (по информация от екоминистерството) има заинтригувани лица, които могат да създават дребна част от този артикул. В същото време, извънредно нужна е административна процедура за утвърждение от Брюксел на първични материали, а в това безвремие, сходен развой се случва все по-бавно и по-бавно. Дали някой ще влага, откакто една година чака позволение от Европейска комисия и Министерство на околната среда и водите, не мога да кажа. Основната част може да се прави през блендиране в рафинерията, само че това отново ще са първични материали, създадени в азиатски страни, които ще бъдат смесвани с горивата у нас.  Може ли да се предвижда по какъв начин това би се отразило на цените на горивата? Не мога да кажа, зависи най-вече от това по какъв начин ще бъде транспонирана директивата. Възможно е горивата да останат като обвързване за общо блендиране, по този начин, както в този момент всеки литър бензин има 9 % етанол и 7 % биодизел в дизела. Ако този ангажимент бъде трансфериран на операторите, което в един миг ще се случи, с цел да извършват тази цел, евентуално те (операторите) ще се опитат да създадат това по този начин, че да има минимално отражение върху цените на горивата, само че в случай, че не могат да изпълнят отговорностите си  заради нормативни или други спънки или  заложените отговорности са на практика неизпълними, то повишението може да бъде и по-сериозно. Всичко зависи от това, по какъв начин ще се транспонира тази инструкция. Тя е доста значима и е работа и на нас, и на Министерство на енергетиката, и на Народното събрание да се изготви законопроект, а ние би трябвало да участваме в правенето му, да разсъждаваме всички дружно, по какъв начин да не се случат някои шокове и нещата да са добре, както за стопанската система и хората, по този начин и за промишлеността. Съответно по-късно ще би трябвало и Народното събрание да го одобри. Как ще се случи това поради актуалната обстановка, а и по кое време е доста мъчно да се реши. Съответно не мога да кажа и по какъв начин тъкмо тази инструкция ще се отрази на цените на горивата. Другото значимо условие, което би трябвало да влезе в действие през 2025 година е системата за търговията с излъчвания в превоза и постройките.  Там действителното възнаграждение на излъчванията и закупуването ще стартира от края на 2026 година, само че следващата година системата би трябвало да стартира да работи, да се тества, да се изготвят отчети. Например - от операторите - какъв брой излъчвания изпускат, по какъв начин, може ли да има понижение и къде и след това да се тръгне гладко към влизане в действие на условията в края на 2026 година. Законопроектът е написан, само че виси някъде в пространството. Колкото по-дълго си виси в пространството, толкоз повече проблеми се натрупат. Най-вероятно действието му ще би трябвало да се отсрочи, защото министерството няма подготвеност. Изпълнителна организация “Околна среда ”, откъдето би трябвало да се издават разрешителни би трябвало да има специфична дирекция за това, да й бъде обезпечено финансиране … Въобще, има доста проблеми, които се натрупат поради бавенето на Народното събрание. Силно се надявам, че ограниченията няма да влязат внезапно и от един път в действие в края на 2026 година, когато би трябвало да стартира търговия с тези квоти. Тогава нещата може да станат доста проблематични. Оттам насетне по какъв начин ще се отразят тези квоти в цените, ще е очевидно след година и половина. Но повишение на цените сигурно ще има заради това обвързване, а с  какъв брой ще дефинира европейския пазар на квоти, който ще е сходен на този за въглищните централи, с всички минуси за потребителя от такова решение. Може би хубавото в цялата тази работа е, че директивата за схемата с излъчвания, която трябваше да стартира от 1.01.2025 година, не е транспонирана от 26 от общо 27-те страни в Европейски Съюз. Което ме навежда на мисълта, че всички държавни управления, както и икономическите оператори, разпореждат вяра част от тези мощно повишени условия, признати доста небрежно в пакета „ Готови за 55 “, да бъдат ревизирани от настоящия състав на Европейската комисия. Наскоро ми попадна публикация, че и Европейската национална партия не гледа с положително око на възбраната на моторите с вътрешно горене от 2035 година Също по този начин, има и известна злост от страна на новия състав на Европейския парламент към новия емисионен стандарт Евро 7. Дали ще има реакция, ще забележим, само че съгласно мен преразглеждане на критериите би било известна стъпка в вярната посока. Ние вървим изрично към по-зелено бъдеще в превоза, само че стъпките, с които се движим, са доста бързи. Така че, уповавам се да има някакво отсрочване. Не става въпрос за връщане обратно. Голяма част от европейските стопански оператори вложиха големи пари в системи за понижаване на замърсяването, системи за СО2 излъчвания и в случай че се върнем обратно, ще са пропилени големи капиталови средства, а това ще утежни още повече конкурентоспособността на европейската стопанска система.  В Китай, да вземем за пример, няма толкоз високи “зелени ” условия. В Съединени американски щати може и да има сходни на европейските, само че там те се субсидират от страната през данъчни облекчения. Всъщност, единствените, които не се усещат добре в тази обстановка, са европейските производители и европейската промишленост. Затова и непрестанно дублирам, че Европа е единственият огромен геостратегически район, който губи индустриални мощности във връзка с рафинериите. Нито Китай, нито Съединени американски щати, нито Африка даже, губят рафинерии. В Европа сме изгубили 30 рафинерии за 10 години. Имаше 110 рафинерии през 2015 година, а сега са 79. Всичко това се дължи на обстоятелството, че те стават неконкурентоспособни. Това беше целенасочена политика на някои европейски страни – да не създават избрани артикули и да ги купуват от страни, с които сега сме в спор. Стигна се до такава степен, че някои страни не могат да обезпечат личната си потребност от нефтопродукти. Това не важи за България, популярност Богу! Наблюдава ли се отражение на електрическите транспортни средства върху цените на горивата?  Имах усещане, че в страната ни има 8-9 хиляди електрическия автомобил, а те в действителност към този момент са 17 хиляди. Това не е голямо количество, само че растежът евентуално е в стотици проценти. Все отново, те са още доста дребна част -  към половин % от целия автопарк. Поне за момента, електрическите автомобили не могат да окажат кой знае какво въздействие на пазара като цяло. Разбира се, петролните компании работят, с цел да има зарядни станции по бензиностанциите и то освен в градовете, а и по автомагистралите. И в Европа електрическите автомобили са по-малко, в сравнение с беше планувано. Дори и в мощно развити страни като Германия обстановката във връзка с електромобилността не е такава, каквато се предвиждаше. Електромобилът има един главен минус и това е пробегът. Докато няма метод да се изминава приближи пробега до този на колите с вътрешно горене, тези коли няма да бъдат конкурентоспособни. Екологичните тематики няма да ги жегвам, тъй като също са доста противоречиви. Имате ли към този момент задоволително данни, които обрисуват картината на потреблението на горива през 2024 година?  Данните би трябвало да станат ясни тези дни, само че жестоко мога да кажа, че 2024 година се обрисува съвсем като миналата година. Това е напълно обикновено. Икономиката е с най-малък растеж, макар че не сме в криза. Обикновено потреблението на горива е обвързвано с икономическия растеж. Тоест, в случай че стопанската система пораства, допуска се, че ще пораства и потреблението на горива. Ние сме отворена, пазарно насочена стопанска система с поток към Европейския съюз. Производството е ориентирано към Европейски Съюз и в случай че износът се усили, за което се надявам, допускам, че ще се усили и търсенето на горива. Основно, при горивата се разчита на растежа на тежкотоварния превоз и бизнеса, а не толкоз на семействата. Тук е мястото да отбележа, че авиотранспортът е също бранш, в който ще има промени от 1 януари поради  навлизането на устойчивите авиационни горива (SAF). Авиотарнспортът към момента не е стигнал равнищата отпреди Covid, само че това също е бранш, от който ще може да се чака някакъв напредък. Последните години, в това число актуалната 2024 година бяха доста комплицирани, тъй като се работи доста мъчно в бранш, в който няма изясненост и предвидимост. Когато няма ясна държавна политика, когато няма политическо ръководство, с което да се работи по някакви насоки за развиването на идващите най-малко 2-3 години, се получава по този начин, че огромна част от фирмите остават в застой. Те просто не могат да възнамеряват развиването и капиталовите си стратегии. Давам образец с електронните фискални бележки, предложение, признато от Народното събрание през август, само че от този момент до момента в застой, тъй като няма промени в Наредба 18, тъй че да може на процедура да се ползва. Шест месеца страната не прави нищо. Компании, които издават електронни бележки в цяла Европа, в това число и в Сърбия, към момента не могат да вършат това в България. Дори и по тематики, по които се реализира единодушие с администрацията, просто не се работи, тъй като няма кой да даде насоката и няма кой да наблюдава процеса от приемането на закона да използването му в нормативната база и реализацията по-късно. Това в последна сметка е в ущърб на клиента. С тези електронни бележки да вземем за пример, концепцията, която фирмите имат, е да се дават лични отстъпки на потребителите, да се улеснят заплащанията по обектите, да има още и най-разнообразни усъвършенствания. Но това не се случва. Отделно в такива смутни времена процъфтява и сивият бранш. Измамите и точенето на налози си съществува Виждаме големи разлики в цените на бензиностанциите. В някакви рамки това е целесъобразно и е плод на мощно конкурентния ни пазар, само че има и големи ценови разлики, за които не може да има законово пояснение. Става въпрос за разлика в цената на литър гориво от 30 – 35 стотинки. Очевидно нещо не е както би трябвало и е належащо страната благодарение на промишлеността и други организации да взема решение сходни проблеми. Без да имаме функциониращо държавно управление, работещ парламент и постоянна страна, за жалост нещата ще стават все по-трудни. БПГА към този момент има 25-годишен опит. Какви достижения може да отчетете като петролна и газова асоциация за този много дълъг интервал, какви са провокациите, пред които сте изправени в този момент? За 25 години се случиха доста неща. Ще го кажа малко по-глобално. При основаването на петролната асоциация главната концепция е била тя да се пребори с държавния монопол и да има свободен пазар. Много постоянно, когато си приказваме с сътрудници от други енергийни сектори, било то електричество, било то природен газ, те споделят следното: вие сте огромни късметлии, тъй като успяхте да постигнете свободен пазар.  Гордеем се с това - имаме свободен и конкурентен пазар, който работи доста добре. Освен това, този пазар дава отговор на всички европейски условия, което постоянно е било измежду целите на асоциацията – всички нормативни актове и стандарти на Европейска комисия са транспонирани в българското законодателство. С течение на времето БПГА се трансформира в поръчител за свободен пазар и качествени европейски артикули. Между другото, доста съм горделив, че нашите обекти за търговия на дребно са измежду най-хубавите, които съм виждал в Европа. На Балканите сигурно. На доста малко места с изключение на в България може да видите хора, които идват, зареждат ви колата, измиват ви стъклата, бензиностанциите са чисти, приятни. Изградени са на нужните за града места, съобразени с нуждата на автомагистралите. Това сме постигнали за 25 години – прекрасен, постоянен, конкурентен пазар.  Какво ни чака оттук нататък? Да подготвим прехода към някакъв идващ вид запас, който ще зарежда силата в превоза. Това е бъдещето, без значение дали ще е след 5,10 или 15 години. Колкото по-плавно се случи този преход от един вид гориво към друго, толкоз по-добре. Въпреки че, моето персонално мнение е, че използването на петрола няма да спре през идващите 20-30 до 50 години. Наш приоритет е и по този начин да работим с държавното управление и европейските институции, че огромните трансформации да са плавни и без пазарни шокове, а европейското законодателство да бъде транспонирано вярно в националното.