Един от символите на София - Лъвов мост, е построен

Един от знаците на София - Лъвов мост, е издигнат 1889 – 1890 година като монумент на четирима българи, обесени на 15 ноември 1877 година за разпространяване на една дребна брошура - „ Народна песнопойка ” със остарели хайдушки песни. Четиримата книжари Никола Крушкин-Чолака, Киро Геошев, Стоян Табаков и Георги Стоицев-Абаджията са упрекнати в разпространяване на бунтовна литература. Присъдата, както казахме, била гибел посредством обесване. След Освобождението възрожденецът Христо Г. Данов, родоначалникът на книгоиздаването, предлага на мястото на тогавашния Шарен мост да се построи монумент на обесените книжари. Така поражда Лъвов мост, а четирите лъва символизират четиримата български книжари. Проектът, изпълнен от компанията „ Братя Прошек “, коства 260 000 златни лв.. 
Историята напомня и проф. Бончо Асенов – създател на редица книги и учител по национална сигурност, който изпраща отворено писмо до кмета на София Васил Терзиев, до министъра на културата Мариан Бачев и до Цветанка Минчева, основен изпълнителен шеф и ръководител на Управителния съвет на УниКредит Булбанк. В писмото проф. Асенов споделя, че единствено един от четиримата родолюбиви българи няма своя паметна плоча в столицата – Киро Геошев – Кафеджи. И предлага такава да бъде сложена на мястото, където младият българин е намерил гибелта си. Днес на това място се издига постройката на УниКредит Булбанк. 

Епицентър.бг разгласява текста на откритото писмо, което създателят даде на редакцията. 

Уважаеми господин Терзиев,
Уважаеми господин Бачев,
Уважаема г-жо Минчева,

Убеден съм, че всички знаете историята на четиримата софийски книжари, обесени от турците на 15 ноември 1877 година поради тяхната революционна активност. Това са Георги Стоичков – Абаджията, Киро Геошев – Кафеджѝ, Никола Крушкин – Чолака и Стоян Табаков. И съм уверен, че знаете, че след Освобождението, по концепция на Христо Г. Данов, Софийската община построява през 1889 – 1890 година, на мястото на Шарения мост, днешния Лъвов мост с четирите лъва, символизиращи обесените софийски книжари. 

Четиримата книжари не са забравени. За техния героизъм и трагична орис, а също за историята на Лъвов мост са написани книги, споменавани са постоянно в медиите, основани са документални филми. На трима от тях са сложени паметни плочи наоколо до местата, където са били книжарниците им.

На Лъвов мост е сложена плоча в памет на Георги Абаджията със следния текст: „ Тук бе обесен на 15 ноември 1877 година ГЕОРГИ АБАДЖИЯТА – герой за освобождението на народа от турско иго “.

На ул. „ Веслец “ № 5 е сложена паметна плоча на Стоян Табаков със следния текст: „ Тук бе обесен на 15.ХI.1877 година книжарят СТОЯН НЕДЕЛЧЕВ ТАБАКОВ – герой за освобождението на народа от турско иго “.

На ъгъла на ул. „ Алабин “ и бул. „ Витоша “ е сложена паметна плоча на Никола Крушкин със следния текст: „ Тук бе обесен на 15.11.1877 година Никола Чолака /Никола Стефанов Крушкин/ – герой за освобождението на народа от турското иго “. Има и негов монумент в с. Бистрица, Софийско, където е роден. 

Единствено в памет на Киро Геошев не е подложен подобен знак в София. Знае се, че той е обесен над олтара на вградената в земята средновековна православна черква „ Св. Спас “. 

Няма да описвам детайлности за Геошев – писано е задоволително за неговата активност. Аз го загатвам в резюме в книгата си „ Перник и Пернишка област – кой кой е “ (2024), тъй като неговото отечество е с. Ярджиловци, Пернишка област. Няма данни по кое време тъкмо е роден, само че се знае, че е бил относително млад при обесването му – на към 30 години. Бил е известен търговец книжар, пропагандатор на родолюбива литература и е имал бакалски дюкян кафене до Солни пазар в центъра на София. Там са провеждани срещи на Софийския революционен комитет. При изтезанието Киро Геошев пее песента „ Вятър ечи, Балкан стене “. 

След Освобождението върху вградената в земята черква „ Св. Спас “ е издигната нова огромна черква, която обаче е била отчасти разрушена при англо-американските бомбардировки през 1944 година и се е употребила по-късно като параклис. При градежа на постройката на Външнотърговската банка (сега УниКредит Булбанк) през 80-те години параклиса е отстранен, само че останките на остарялата черква са непокътнати и в този момент се намират в северната част на сутерена на постройката на пл. „ Света Неделя “ № 7. Те са в положително консервирано положение, зад една желязна решетка с аспект от бул. „ Тодор Александров “ и от вътрешното помещение на банката, без достъп до тях. Със специфична табела от страната на булеварда е оповестено, че църквата е монумент на културата. 

Предлагам да изразим нашата респект и поклонение към този страдалец на българщината, като се сложи паметна плоча до остарялата черква „ Св. Спас “, сходна на тези на другите трима книжари. До табелата с обяснителната записка, че е монумент на културата има уместно място да се сложи на стената на банката паметна плоча, отдадена на Киро Кафеджи със следното наличие: „ Тук, над олтара на църквата „ Св. Спас “, е обесен на 11.ХI.1877 година книжарят КИРО ГЕОШЕВ – КАФЕДЖИ – герой за освобождението на българския народ от турско иго “. И мисля, че това родолюбиво дело може да се направи с финансовата поддръжка на Булбанк, след приемане на съответното позволение от упълномощените за това държавни и общински институции. Крайно време е да се осъществи  и неведнъж разработвания план за социализация и експониране на църквата в комбиниране с намиращата се до нея крепостна стена и обезпечи публичен достъп до тях. Писмото ми е намерено, с цел да получа поддръжката и на обществеността в реализирането на тези хрумвания.

Вярвам, че предлагането за паметна плоча на Киро Геошев ще се осъществя преди 150-годишнината от гибелта на четиримата софийски книжари през 2027 година