Ало, ало, не те чувам...Тук има ли запетайка?
" Ало, ало, не те слушам...Тук има ли запетайка? ", е шепот, който постоянно може да се чуе по време на изпит. Методите за преписване непрестанно се усъвършенстват и техническите средства за тази цел започнаха да наподобяват на арсенала на Джеймс Бонд. Сигурно всеки от нас се е опитвал да прецака системата и да си " помогне " при явяването на изпит. Царските пищови няма да ги разясня, тъй като са класика в жанра. Нали помните? Това са тъй наречените " патрондаши " - ушит от плат колан с джобчета, който се поставя на кръста под облеклата и се напълва с пищови.
Всичко помним - напиши на лист и го постави под крайници си,
изпиши формулата сред пръстите или на бедрата си, а може и по продължението на ръката до лакътя си. Слагаш си блуза с дълъг ръкав и...готово. Има и разновидности момчетата да си натикан пищова под вратовръзката. Или да си го залепиш за подметката на обувката. Стандартен метод на преписване е да си напишеш текста или формулите на свита на хармоника хартия. Слагаш я сред пръстите и в случай че имаш късмет-преписваш. Само, че учителите към този момент ги знаят тези номера, и може да те гепят още преди да си почнал на преписваш.
Съвременните възпитаници са доста по-изобретателни и пък и технологиите се усъвършенстват. Както и методите на преписване. Взимаш един по-дебеличък химикал, на който да си проличава написаното. След това благодарение на пергел, издраскваш на него дадената формула, теорема или къс подсещаш текст. След като " насочиш " химикалката към слънцето, написаното от теб ще се вижда. Или пък изпълваш с малък шрифт инфото на тънка хартиена лентичка и я навиваш към писалката.
Новите модели часовници са един от най-хитрите способи
да си подскажеш по време на изпит, тъй като работят на правилото на електронна книга. Качваш файловете, които след това се пресъздават на екрана на часовника. Ако видиш, че квесторът се доближава, натискаш копчето и часовникът изключва.
Една от най-модерните джаджи за преписване са бръмбари или микрослушалки, свързани към телефон. Те биват магнитни и тапички. В тях се слагат дребни акумулатори и си слушаш, слушаш диктовката на някой по-умен другар или родственик отвън помещението. Той дори може да си споделя къде да сложиш запетайка, тире или препинателен знак. Вече се появиха и компании, чиято професионална активност е да обслужват преписвачите. Е, с формулките е по-сложно, изключително, в случай че не си слушал в час или пък се позабравил латинските букви...Но отново ще напишеш нещо, даже да е леееко неверно. По-добре нещо от нищо,нали?
Можеш постоянно да си закупиш мини слушалки от интернет,
където оферират богат подбор от машинарийките. По-големи, по-малки или съвсем незабележими. Каквито ти душа, портфейлът или усетът ти изберат. Има толкоз дребни, колкото зърно от леща, които са безусловно дребни, че би трябвало да се вадят от ухото с пинсети. Пък и не са скъпи. Има-няма 50-60 евро...
По-напредналите в технологиите възпитаници пък преписват посредством камери, предаващи в действително време. Обикновено те се употребяват за решение на проби и се комбинират с микрослушалка. Чрез тях преписващият демонстрира тестванията на човек извън и по-късно получава готовите отговори. Камерките може да бъдат маскирани в копчета, копчета, брошки, пръстени или обеци.
Доста подценяван, само че сполучлив способ е да употребявате обкръжаващата ви среда. Бележки, формули отговори, написани на чина, на седалката, на облегалката на стол, в случай че сте покрай стена и така нататък Проблемът е, че не постоянно имате опция за предварителна подготовка и не постоянно се знае къде тъкмо ще седите. От друга страна никой не обръща внимание на статичните предмети, тъй като те постоянно са там, а и даже някой да забележи, че има нещо написано постоянно може да пробвате да отречете, че това не е ваше дело. Използва се молив, тъй като в случай че се наложи, може просто да изтриете написаното. Ако сте драскали по чина и някой доближава към вас, просто покривате написаното с листовете, а през останалото време просто наподобява, че единствено си четете от тях, до момента в който в действителност назубряте нужната ви информация.
Една съседка-зрелостничка, ме изненада с не толкоз известен метод за преписване, за който не бях чувала.
Взимаш кабърче и един кръговиден по-твърд лист
Пишеш си всичко на него, след това го забиваш под чина и въртиш листчето. Единствения минус е, че в случай че схванат какво тъкмо вършиме, няма по какъв начин да се покриете. Но даже да ви заподозрат би трябвало да погледнат изпод, с цел да го видят.
Класически вид е и подсказването. Ако задачата е тест, може и с пръсти. Но в тази ситуация е нужна остра зоркост, тъй като шепненето и въртенето постоянно са съмнително.
Друг шпионски вид е разберете от кое място се взимат въпросите за контролното или за матурата или дали има някакъв модел, който може да следвате. Много постоянно преподаватели взаимстват въпроси от някой учебник или брошура с проби. Така, че единствено би трябвало да го откриете и да назубрите отговорите. Ако сте задоволително интелигентен тази информация може да се получи посредством индиректно задаване на въпроси на преподавателите, само че би трябвало да сте много находчив.
Напоследък станаха изключително известни шпионските писалки, пишещи с невидимо мастило,
които са идеални за царските пищови. Осветен от специфичната лампичка, сложено в единия завършек на химикалката, написаният текст се появява в целия си искра и ви оказва помощ да не пропуснете даже запетайка от падналата се тематика.
Да, всичко това е много занимателно и любопитно, само че надали и за 100-те зрелостниците от последната матура по български език и литература, чиито работи бяха анулирани поради преписване. Тази година за първи път се случва да бъдат оповестени за недействителни изпитни работи, в случай че се откри, че съдържат идентични текстове. Промяната е въведена от просветителното министерство през тази година, откакто при предходни матури проверяващите са разкрили сходни съмнителни случаи. Сега те се преглеждат в допълнение от специфична комисия.
Но, в последна сметка, бъдете сигурни, че педагозите са наясно с методите на преписването. Тяхното дяволито обръщение е:„ Не се опитвайте да преписвате! Всички способи ги знаем – множеството ние сме ги измислили! ”.
Но..., какво ли не прави човек за положителната оценка? Може би единствено не учим за нея! Затова дано си напомним остарялата българска сентенция " Хитрата сврака-с двата крайници ". По-добре е да се положат старания да се понаучи нещичко, тъй като в живота няма от къде да се преписва, нали!?
Всичко помним - напиши на лист и го постави под крайници си,
изпиши формулата сред пръстите или на бедрата си, а може и по продължението на ръката до лакътя си. Слагаш си блуза с дълъг ръкав и...готово. Има и разновидности момчетата да си натикан пищова под вратовръзката. Или да си го залепиш за подметката на обувката. Стандартен метод на преписване е да си напишеш текста или формулите на свита на хармоника хартия. Слагаш я сред пръстите и в случай че имаш късмет-преписваш. Само, че учителите към този момент ги знаят тези номера, и може да те гепят още преди да си почнал на преписваш.
Съвременните възпитаници са доста по-изобретателни и пък и технологиите се усъвършенстват. Както и методите на преписване. Взимаш един по-дебеличък химикал, на който да си проличава написаното. След това благодарение на пергел, издраскваш на него дадената формула, теорема или къс подсещаш текст. След като " насочиш " химикалката към слънцето, написаното от теб ще се вижда. Или пък изпълваш с малък шрифт инфото на тънка хартиена лентичка и я навиваш към писалката.
Новите модели часовници са един от най-хитрите способи
да си подскажеш по време на изпит, тъй като работят на правилото на електронна книга. Качваш файловете, които след това се пресъздават на екрана на часовника. Ако видиш, че квесторът се доближава, натискаш копчето и часовникът изключва.
Една от най-модерните джаджи за преписване са бръмбари или микрослушалки, свързани към телефон. Те биват магнитни и тапички. В тях се слагат дребни акумулатори и си слушаш, слушаш диктовката на някой по-умен другар или родственик отвън помещението. Той дори може да си споделя къде да сложиш запетайка, тире или препинателен знак. Вече се появиха и компании, чиято професионална активност е да обслужват преписвачите. Е, с формулките е по-сложно, изключително, в случай че не си слушал в час или пък се позабравил латинските букви...Но отново ще напишеш нещо, даже да е леееко неверно. По-добре нещо от нищо,нали?
Можеш постоянно да си закупиш мини слушалки от интернет,
където оферират богат подбор от машинарийките. По-големи, по-малки или съвсем незабележими. Каквито ти душа, портфейлът или усетът ти изберат. Има толкоз дребни, колкото зърно от леща, които са безусловно дребни, че би трябвало да се вадят от ухото с пинсети. Пък и не са скъпи. Има-няма 50-60 евро...
По-напредналите в технологиите възпитаници пък преписват посредством камери, предаващи в действително време. Обикновено те се употребяват за решение на проби и се комбинират с микрослушалка. Чрез тях преписващият демонстрира тестванията на човек извън и по-късно получава готовите отговори. Камерките може да бъдат маскирани в копчета, копчета, брошки, пръстени или обеци.
Доста подценяван, само че сполучлив способ е да употребявате обкръжаващата ви среда. Бележки, формули отговори, написани на чина, на седалката, на облегалката на стол, в случай че сте покрай стена и така нататък Проблемът е, че не постоянно имате опция за предварителна подготовка и не постоянно се знае къде тъкмо ще седите. От друга страна никой не обръща внимание на статичните предмети, тъй като те постоянно са там, а и даже някой да забележи, че има нещо написано постоянно може да пробвате да отречете, че това не е ваше дело. Използва се молив, тъй като в случай че се наложи, може просто да изтриете написаното. Ако сте драскали по чина и някой доближава към вас, просто покривате написаното с листовете, а през останалото време просто наподобява, че единствено си четете от тях, до момента в който в действителност назубряте нужната ви информация.
Една съседка-зрелостничка, ме изненада с не толкоз известен метод за преписване, за който не бях чувала.
Взимаш кабърче и един кръговиден по-твърд лист
Пишеш си всичко на него, след това го забиваш под чина и въртиш листчето. Единствения минус е, че в случай че схванат какво тъкмо вършиме, няма по какъв начин да се покриете. Но даже да ви заподозрат би трябвало да погледнат изпод, с цел да го видят.
Класически вид е и подсказването. Ако задачата е тест, може и с пръсти. Но в тази ситуация е нужна остра зоркост, тъй като шепненето и въртенето постоянно са съмнително.
Друг шпионски вид е разберете от кое място се взимат въпросите за контролното или за матурата или дали има някакъв модел, който може да следвате. Много постоянно преподаватели взаимстват въпроси от някой учебник или брошура с проби. Така, че единствено би трябвало да го откриете и да назубрите отговорите. Ако сте задоволително интелигентен тази информация може да се получи посредством индиректно задаване на въпроси на преподавателите, само че би трябвало да сте много находчив.
Напоследък станаха изключително известни шпионските писалки, пишещи с невидимо мастило,
които са идеални за царските пищови. Осветен от специфичната лампичка, сложено в единия завършек на химикалката, написаният текст се появява в целия си искра и ви оказва помощ да не пропуснете даже запетайка от падналата се тематика.
Да, всичко това е много занимателно и любопитно, само че надали и за 100-те зрелостниците от последната матура по български език и литература, чиито работи бяха анулирани поради преписване. Тази година за първи път се случва да бъдат оповестени за недействителни изпитни работи, в случай че се откри, че съдържат идентични текстове. Промяната е въведена от просветителното министерство през тази година, откакто при предходни матури проверяващите са разкрили сходни съмнителни случаи. Сега те се преглеждат в допълнение от специфична комисия.
Но, в последна сметка, бъдете сигурни, че педагозите са наясно с методите на преписването. Тяхното дяволито обръщение е:„ Не се опитвайте да преписвате! Всички способи ги знаем – множеството ние сме ги измислили! ”.
Но..., какво ли не прави човек за положителната оценка? Може би единствено не учим за нея! Затова дано си напомним остарялата българска сентенция " Хитрата сврака-с двата крайници ". По-добре е да се положат старания да се понаучи нещичко, тъй като в живота няма от къде да се преписва, нали!?
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ