Един от проблемите на българската политическа публичност е, че е

„ Един от проблемите на българската политическа гласност е, че е доминирана от Борисов и медиакратичния му метод на ръководство, само че по-същественият е, че той наложи и личните си специфики върху нея. При него няма политическо, няма обществено, при него всичко е в областта на интимното, персоналното, на „ Аз “, на прекарванията на протагониста. ”
Това съобщи пред БНР политологът Страхил Делийски..

" И тук не става дума за някакви поредни ценностно-идеологически стимулирани дейности, а става въпрос за хрумвания от вида – „ този ме ядоса “, „ оня ми се сърди “, „ няма да ме съборят “, „ аз го усещам “ и така нататък, добави той.

„ Едва ли някой ще се изненада от чутото в записите. Това е нрав, образование, факт е и че от време на време сходен вид държание се утвърждава, само че в действителност става дума за демонстративно налагане на една рустикална версия за света и човешките взаимоотношения, която рустикалност за жалост е гарнирана с познавателни ограничавания и дефицити. Защото рустикалното, селското като метафора на връзките може да бъде и хубаво, и неприятно. Но Борисов ни вкарва в една групова визия, в която взаимоотношенията и държанието се правят оценка въз основата на не прекомерно високи естетически и духовни критерии. “, счита политологът.

„ Ако слушаме премиера, такава мутренска война е нужна на всички, които му завиждат. Ако би трябвало да навлезем на политологическото ниво на разбор, обаче то явно става въпрос за динамичност в едни връзки сред сътрудници, които имат основна роля върху политическия и икономическия развой в България, без тази роля да е по силата на някакви законни конституционни или политически условия. Една от аргументите Борисов да се задържи на власт е, че той беше, а може би продължава да е сполучлив поръчител на едни характерни връзки, които някой може да назова и мутренски. Той беше поръчител на тези характерни връзки на едни характерни герои, които за голямо страдание се оказват решаващи за това какво се случва в стопанската система и политиката на България. А той е поръчител не по силата на това, че е министър-председател, тъй като работата на министър-председателя не е да балансира мафиотските взаимоотношения. Но той беше поръчител под предлога, че в него е монополът за законното принуждение. ", изясни Делийски.

„ Всеки ще види това, което желае. Тези, които харесват Борисов, ще продължат да го харесват. Тези, които не го харесват, ще търсят неприятното. Това е обикновено. Големият въпрос е какво следва от това, че диалогът постоянно е размит от общественото и интимното, което постоянно е показал министър председателят. Какъв е смисълът ние като общество да се занимаваме с господин Борисов, в случай че не считаме, че това е най-важният човек в нашия живот. Това е огромната драма на българската политическа гласност, че в нея мъчно се водят диалози, в които Борисов да не участва. За мен е значимо обществото да престане да поддържа връзка през личността на Борисов, тогава качеството на обществения диалог ще е напълно друго. Защото, както се вижда, когато излиза нещо, обвързвано с Борисов, то не е изключително красиво по силата на доста условия. Особено когато го нападат. Но офанзивите в политиката на всички места по света са функционалност на характерностите на атакувания. “, уточни той.