Един от последните изблици на Илон Мъск Ѝлон Рийв Мъск

Един от последните прояви на Илон Мъск Ѝлон Рийв Мъск (на британски: Elon Reeve Musk, /ˈiːlɒn ˈmʌsk/) е канадско-американски инженер, откривател, беше тирадата му в Twitter за това по какъв начин бил „ икономисал “ 55 милиарда $ на данъкоплатците с бюджетните съкращения на DOGE, а на „ втори взор “ се оказа, че в документите са сбъркани едни 8 милиарда с… 8 милиона. Нищо работа…

После се смя като съобщи, че „ без да желаят “ и по неточност са спрели финансирането на битката с Ебола. Дори на републиканците в залата им изстинаха усмивките, като си показаха какво още „ без да желаят “ са спрели и какво следва в светлото и бъдеще. 

Още една точка за напомняне: Наскоро 25-годишният Марко Елез подаде оставка от ръководената от Мъск DOGE, откакто Wall Street Journal разгласява материал, свързващ го с към този момент заличен акаунт в X, където той е разгласил расистки мнения. В един от постовете си от септември предходната година Елез написа: „ Не можеш да ми платиш, с цел да се оженя отвън моята етническа група “, а в различен добавя: „ Само за протокола – бях расист, преди да стане съвременно. “

Елез е един от водещите в DOGE – ударната бригада на Мъск. 

Акаунтът също по този начин съдържал обява с текст: „ Нека възстановяваме омразата към индийците. “

Човекът, който настоя да го върнат на работа, беше Джей Ди Ванс Джей Ди Ванс е новият вицепрезидент на Съединени американски щати.     Ванс е роден като Джеймс Доналд Боуман в, чиято брачна половинка е индийка и децата му са на половина индийчета. 

Той отбрани расиста, който написа: „ Нека възстановяваме омразата към индийците “, само че за тоя смешник тъкмо в този момент няма да си приказваме. Да се върнем на „ героя “ Мъск. 

Безсрамен егоизъм, безочлива машинация и надълбоко, съвсем патологично, неуважение към истината. 

И макар че целият свят го следи по какъв начин разглобява демократичните институции, дава власт на расисти и лъже необмислено за всичко – от финансите на фирмите си до положението на галактическите технологии – някои към момента се питат: Как Мъск стана подобен?

Отговорът е елементарен: той е учтив по този начин.

Наследство от фашизъм и расизъм. Илон Мъск Ѝлон Рийв Мъск (на британски: Elon Reeve Musk, /ˈiːlɒn ˈmʌsk/) е канадско-американски инженер, откривател, не е някаква особеност. Той е артикул на фамилна история, пропита с колониална употреба, облаги от апартейда и искрено фашистка идеология. 

Дядо му, Джошуа Халдеман, е бил разгорещен покровител на технокрацията – извънредно дясно антидемократично придвижване през трийсетте години на ХХ век, което вярвало, че учените и инженерите би трябвало да ръководят „ неспособните маси “. Но Халдеман не е бил просто следващият коренен теоретик, той е бил открит фашист, който бяга от Канада в Южна Африка, с цел да избяга от „ комунистическата инфилтрация “ (разбирайте: не можел да понесе мисълта, че цветнокожите ще получат равни права).

И става още по-зле.

Бащата на Мъск, Ерол Мъск, печели непосредствено от апартейдния режим в Южна Африка, натрупвайки положение от смарагдови мини – бизнес, подчинен от употребата на чернокожи служащи, на които били отказани съществени човешки права. Илон, несъмнено, прекара години лъжейки за това, претендирайки, че е израснал безпаричен и „ се е борил “ да реализира триумф. Реалността? Той е роден в неуместно благосъстояние, обезпечено от система, която третира чернокожите южноафриканци като разходен материал.

Ябълката не пада надалеч от дървото.

Като се има поради родословието му, не е изненадващо в какво се трансформира… От разпространяването на антисемитски тайни теории до даването на платформа на бели расисти в Twitter (или „ X “, както упорства да го нарича), Мъск върви по стъпките на дядо си.

Пример? Вижте отново историята с оня туит, в който съобщи, че е икономисал 55 милиарда $ с бюджетните си съкращения на DOGE. Проблемът? Според Fortune, действителните „ спестявания “ даже не са покрай тази сума. Но Мъск, както всеки добър демагог, знае, че истината няма значение, стига почитателите му да имат вяра в лъжата.

Паралелите с нацистката агитация са стряскащи. Стратегията на Хитлер в никакъв случай не е била учредена на факти; тя е била основаване на различна действителност, в която лъжите стават истина посредством чисто и просто повторение. Мъск употребява същия способ – убедил е култа си, че е талантлив избавител, до момента в който методично разгражда прозрачността и отчетността (докато повтаря някакви мантри точно за бистрота и отчетност).

Ако трансформацията на Мъск в властнически деспот беше сериал на Netflix, идната му стъпка щеше да е предвидима: заглушаване на опозицията. И той ТОЧНО това прави.

Той пази Андрю Тейт, който е упрекнат в трафик на хора и полова експлоатация; пази го под претекста на „ независимост на словото “.

Той лобира за освобождението на Томи Робинсън – английски екстремист, наказан за подстрекателство към принуждение против малцинства.

Той популяризира конспирации за „ геноцид против белите “ в Южна Африка. 

Лъжите му непосредствено водят до офанзиви от страна на крайнодесни фанатици.

А когато публицисти го разобличават? Обвинява ги, че нарушават някое от непрестанно изменящите се правила на Twitter и им смъква профилите от платформата си. Но другояче реве за „ свободата на словото “. 

Дали американците обаче най-сетне се пробуждат за същността на „ гения “? 

Миналата седмица всеобщи митинги избухнаха в Ню Йорк и Калифорния, като стачкуващи блокираха магазини на Tesla и осъдиха властническия дневен ред на Мъск. Според CBS News, протестиращите не са просто „ левичарски деятели “ (любимото факсимиле на дясното), а служащи, синдикални членове и даже някогашни чиновници на Tesla, които са видели закононарушенията на Мъск от близко.

Ако не беше солташ*к на Тръмп, Мъск щеше да е към този момент под федерално следствие за корист с държавни контракти и репресии против разобличители. Иронията? Прекара месеци наред обвинявайки администрацията на Байдън в корупция, до момента в който в действителност той ръководи нещо, което, съгласно мнозина е една от най-мошеническите корпоративни структури в актуалната история.

Нека сме ясни: Мъск не е просто лаком милиардер. Той е екзистенциална опасност за демокрацията.

Компаниите му са потънали в нарушавания на трудовите закони и законите за трудова сигурност.

Платформата му, Twitter, се е трансформирала в разплодник за екстремисти.

Връзката му с Тръмп му дава непосредствено въздействие над най-опасната администрация в американската история.

И най-лошото? Той в действителност има вяра, че е недостижим.

Но историята има метод да поставя на място даже най-големите мегаломани. От провалилите се опити за премахване на синдикатите в Tesla до лавината от правосъдни каузи против DOGE, Мъск не е толкоз несломим, колкото си мисли.

Така че идващия път, когато чуете Мъск да се оплаква от „ будната просвета “ (woke culture) или да ви пробутва следващата си грандиозна неистина, не забравяйте това:

Историята на фамилията му е история на употреба, расизъм и авторитаризъм. А той очевидно прави всичко допустимо да я продължи. 

________________________

Този коментар показва персоналното мнение на създателя
и може да не съответствува с позициите на редакцията на Novini.bg.