Великата френска революция и терорът срещу свещениците
Един от главните удари по време на така наречен „ Велика френска гражданска война “ бил ориентиран против църквата и свещениците. Много храмове, катедрали и манастири били разрушени, закрити или осквернени.
Обикновено се счита, че първите концлагери в международната история са основани от англичаните по време на Втората англо-бурска война в Южна Африка (1899-1902). Но това е неточност. Първите концлагери се появяват в бунтовната френска област Вандея през 1793 година и в тях хиляди свещеници били оставени просто да умрат от апетит.
А ето какво написа френският абат Соломон за събитията в Париж през септември 1792 година:
„ Това беше голяма и изцяло празна зала; светлината влизаше през прашните цветни витражи. Вместо мебели, в нея имаше единствено една остаряла скамейка, на която по едно и също време можеха да седнат 10 или дванадесет души. Свещениците ходеха нагоре-надолу по стаята по двойки и на дребни групи. След общата молитва започнаме да се тормозим по какъв начин да получим обяд от тъмничаря. Събрахме по два франка на човек “.
Изведнъж някой почнал да удря мощно по вратата и се чул гласът на тъмничаря, който крещял: „ Народът идва към абатството и убива пандизчиите! “ Свещениците тичали по всички страни, бутали се един различен, плачели от боязън. Отдалеч към този момент се чували виковете на тълпата. Някаква жена изкрещяла: „ Те убиват всички, всички убиват… “
Стар духовник от църквата „ Сен-Жан-ен-Грев “, който стоял прав измежду коленичилите си приятели, подготвени за гибел, протегнал ръце над тях и почнал да чете на всеослушание заупокойна молитва. От всички краища на залата се чули ридания, рев и стонове.
После всичко утихнало. Хората седяли на групи върху пода с кръстосани ръце. В гробната тишина се чували единствено монотонните удари на часовника на абатството, които като че ли измервали времето на мъката на нещастниците.
В единадесет часа вчерта още веднъж мощни удари раздрусали вратата. В залата нахлула навалица пияни и кръвожадни „ революционери “. Някои от тях носеха факли. Други почнали да бодат с пики свещениците, които се били скупчили в един ъгъл. После ги извели в двора. Там блъснали със сабя остарелия духовник на църквата „ Сен Жан-ен-Грев “. Старецът залитнал и паднал. Тълпата го съсякла със саби, тъпчели го с крайници и най-после го извлекли на открито от залата. Другите свещеници, онемели от смут и смъртно бледи, се притискали един към различен, подготвяйки се за същата орис.
След това революционерите умъртвили по същия метод абат Бузе, който от неспокойствие съумял да промълви единствено няколко откъслечни думи в своя отбрана. Дошъл ред и на останалите, които били намушкани с пики и насечени със саби.
От 63 свещеници тълпата пощадила единствено трима, измежду тях и абат Соломон, от който ни е останало описанието на тези злокобни събития. Как съумял да се избави? Ето неговия роман:
„ Реших да се отдръпна настрани, та тълпата да не помни за мен. Бяха останали малко на брой живи свещеници. Един след различен заклаха абат Жерве, секретаря на архиепископията, Страсбургския викарий, бедния духовник от Отел Дийо, ръководителя на Върховния съвет на Корсика и още към четиридесет други. Беше вероятно към 3 часа сутринта. Казвам „ евентуално “, защото към този момент не обръщах внимание на часовника. Бях станал като че ли безсърдечен при гледката на непрестанните убийства. Многобройни факли осветяваха картината на тези ужасни изтезания. Чувствах гибелен мраз в цялото си тяло и краката ми бяха ледени. Всичката кръв нахлу в главата ми: лицето ми гореше и когато навеждах очи, като че ли виждах огнения му цвят. Често допирах с дясната ръка главата си. Докато обмислях способи за избавление, дърпах косата си толкоз мощно, че я изтръгвах с корените. Оттогава тя стартира да пада на цели снопчета и аз оплешивях по този начин, какъвто ме виждате в този момент “.
Абат Соломон не бил облечен в духовнически облекла, което го избавило и запазило описа му за историята.
В този ден, 20 септември 1792 година, били убити общо 84 души, в това число 60-те свещеници.
