Ниското заплащане води до кадрова криза, надяваме се в Министерството на здравеопазването да ни чуят, казаха психиатри
Един от главните проблеми на всички държавни психиатрични лечебни заведения (ДПБ) е ниското възнаграждение, което води до различен - тежка кадрова рецесия, която към този момент се е трансформирала в злополука. Това сподели за Българска телеграфна агенция доктор Цветеслава Гълъбова, шеф на Държавната психиатрична болница " Св. Иван Рилски ". с искане за увеличение на възнагражденията им с 50%, смяна в категорията на труд- от трета във второкласен, и възстановяване на изискванията на работа. Днес се чака психиатри от ДПБ да се срещнат с министъра на опазването на здравето доцент Силви Кирилов.
Ние сме в пъти по-малко като брой хора, според стандартите на Европа, сподели още тя и уточни, че един човек от личния състав в ДПБ се грижи за 10-15 пациенти, а в Европа един човек се грижи за двама до трима пациенти. Поради ниското възнаграждение въобще не можем да притеглим нито лекари, нито психолози, нито обществени служащи или медицински сестри и санитари, добави доктор Гълъбова. По думите ѝ в ДПБ липсва и защита, а санитарите се пробват да се оправят и с това предизвикателство. Лошите материални условия също са проблем за ДПБ, добави тя.
Финансиране
ДПБ се разграничават от психиатричните отделения в лечебните заведения по финансирането, изясни доктор Гълъбова. В България има четири вида структури за стационарно лекуване – психиатричните отделения към многопрофилните лечебни заведения за интензивно лекуване, университетските психиатрични клиники, центровете за психологично здраве и държавните психиатрични лечебни заведения. От всички тях единствено ДПБ не са търговски сдружения, добави тя и уточни, че комерсиалните сдружения се субсидират по методика за субсидиране и получават пари дневно за минал болен. По думите ѝ тези средства се получават в комерсиалните сдружения, без значение дали болният е с шизофрения, или с паническо разстройство, което пък е съображение и да се прави асортимент на пациентите. Според нея в тези лечебни заведения сортират по-леките случаи. Неслучайно, към ДПБ идват най-тежките случаи, обществените случаи, всички, направили тежки противоправни действия – убийства и опити за убийства, добави доктор Гълъбова.
ДПБ се финансират на исторически принцип, с индексация според инфлацията. Нашият бюджет има две пера – за прехрана и за заплати. Лечебните заведения, които са търговски сдружения, получиха 40% нарастване на парите за ден на минал болен, а ние получихме 24% за прехрана и 5% за заплати, уточни още тя.
Нужда от висококвалифицирани и стимулирани медици
Психиатрията е доста скъпа компетентност, защото изисква доста хора, които да са висококвалифицирани и стимулирани. Има два мотивационни стълба – възнаграждение и кариерно израстване, и при нас и двата стълба са счупени, добави доктор Гълъбова.
Психичноболните пациенти не са лекувани от хора, които се интересуват от тяхното здраве, а в психиатричните лечебни заведения няма кой да работи арт терапия с пациентите, няма кой да ползва трудотерапия, няма кой да прави всекидневно психично консултиране, тъй като за това се изискват доста хора, сподели още лекарят. Болните имат потребност от разхождане, от спорт, само че няма кой да прави и тези действия с тях. Нашите пациенти ядат, спят и пият медикаменти, добави тя.
Млади психиатри и медицински сестри няма
Ако се покачат заплатите ни, се надяваме да има и искащи младежи, които да работят като психиатри, сподели за Българска телеграфна агенция доктор Венелин Иванов, завеждащ правосъдно поделение в ДПБ в Ловеч – единственото поделение, изпълняващо наложително лекуване по смисъла на Наказателния кодекс. Ние вършим това, което можем, надяваме се в Министерството на здравеопазването да ни чуят и да ни схванат, добави той. В отделението, в което работя, 50% от медицинските сестри са пенсионери, а главната им заплата е 1600 лева, уточни доктор Иванов. По думите му главната брутна заплата на млад доктор в ДПБ е 2000 лева Санитарите получават минималната работна заплата. Д-р Иванов уточни, че има 33 години трудов стаж и получава заплата от 2670 лева
Проблеми за пациентите
В болничното заведение ни има общо 190 кревати, като правосъдното поделение разполага с 40 кревати, от които 36 са заети, сподели още доктор Иванов. На всеки шест месеца съдът изслушва експертизата за здравното положение на пациентите и взема решение дали да приключи, да видоизмени или да удължи наложената насилствена мярка. Никой не може да каже какво се случва с пациента, откакто напусне болничното заведение, в случай че околните му не пожелаят да се грижат за него, добави той. По думите му според законови разпореждания, пациентът би трябвало да попълни декларация, че желае да бъде диспансеризиран, само че в случай че не попълни декларацията, не се води диспансерен случай. Дали пациентът след овакантяване на отделението ще върви на контролни прегледи и ще се води на диспансерен учет е въпрос на неговата воля, само че това са хора, страдащи от психологични болести, при които отсъства мисълта и съзнанието, че имат заболяване, което се нуждае от лекуване. Шизофренията е хронично, рецидивиращо и прогресиращо заболяване, което се нуждае от надзор до живот с медикаментозна терапия, с цел да може пациентът да е в ремисия.
Шизофрения
Пикът в възможната поява на шизофренията измежду мъжете настава във възрастта сред 21 и 24 години, при дамите – 24-26-годишна възраст, обаче от 17-годишна възраст до 60-годишна възраст никой не е застрахован, че няма да отключи заболяването, добави той. Първите сигнали на болестта са измененията в държанието, в ежедневното действие, пренебрегване на персоналната хигиена, отвод от контакти с хора и затваряне у дома, странни изказвания за следене и наблюдение и други
Овладяване на шизофренията с терапия
Болестта се овладява с терапия и ние изписваме пациентите с усъвършенстване, уточни още доктор Иванов. Шизофренията визира един % от популацията, само че има хора с афективни психози, с остри налудни разстройства и други диагнози. Идеята на лекуването е постигане на медикаментозна ремисия и в случай че е допустимо, да бъде поддържана в домашни условия – да се следи приемът на медикаменти, пациентът постоянно да върви на прегледи, с цел да не се стига до рецидив на заболяването, сподели още доктор Иванов.
bta.bg
Ние сме в пъти по-малко като брой хора, според стандартите на Европа, сподели още тя и уточни, че един човек от личния състав в ДПБ се грижи за 10-15 пациенти, а в Европа един човек се грижи за двама до трима пациенти. Поради ниското възнаграждение въобще не можем да притеглим нито лекари, нито психолози, нито обществени служащи или медицински сестри и санитари, добави доктор Гълъбова. По думите ѝ в ДПБ липсва и защита, а санитарите се пробват да се оправят и с това предизвикателство. Лошите материални условия също са проблем за ДПБ, добави тя.
Финансиране
ДПБ се разграничават от психиатричните отделения в лечебните заведения по финансирането, изясни доктор Гълъбова. В България има четири вида структури за стационарно лекуване – психиатричните отделения към многопрофилните лечебни заведения за интензивно лекуване, университетските психиатрични клиники, центровете за психологично здраве и държавните психиатрични лечебни заведения. От всички тях единствено ДПБ не са търговски сдружения, добави тя и уточни, че комерсиалните сдружения се субсидират по методика за субсидиране и получават пари дневно за минал болен. По думите ѝ тези средства се получават в комерсиалните сдружения, без значение дали болният е с шизофрения, или с паническо разстройство, което пък е съображение и да се прави асортимент на пациентите. Според нея в тези лечебни заведения сортират по-леките случаи. Неслучайно, към ДПБ идват най-тежките случаи, обществените случаи, всички, направили тежки противоправни действия – убийства и опити за убийства, добави доктор Гълъбова.
ДПБ се финансират на исторически принцип, с индексация според инфлацията. Нашият бюджет има две пера – за прехрана и за заплати. Лечебните заведения, които са търговски сдружения, получиха 40% нарастване на парите за ден на минал болен, а ние получихме 24% за прехрана и 5% за заплати, уточни още тя.
Нужда от висококвалифицирани и стимулирани медици
Психиатрията е доста скъпа компетентност, защото изисква доста хора, които да са висококвалифицирани и стимулирани. Има два мотивационни стълба – възнаграждение и кариерно израстване, и при нас и двата стълба са счупени, добави доктор Гълъбова.
Психичноболните пациенти не са лекувани от хора, които се интересуват от тяхното здраве, а в психиатричните лечебни заведения няма кой да работи арт терапия с пациентите, няма кой да ползва трудотерапия, няма кой да прави всекидневно психично консултиране, тъй като за това се изискват доста хора, сподели още лекарят. Болните имат потребност от разхождане, от спорт, само че няма кой да прави и тези действия с тях. Нашите пациенти ядат, спят и пият медикаменти, добави тя.
Млади психиатри и медицински сестри няма
Ако се покачат заплатите ни, се надяваме да има и искащи младежи, които да работят като психиатри, сподели за Българска телеграфна агенция доктор Венелин Иванов, завеждащ правосъдно поделение в ДПБ в Ловеч – единственото поделение, изпълняващо наложително лекуване по смисъла на Наказателния кодекс. Ние вършим това, което можем, надяваме се в Министерството на здравеопазването да ни чуят и да ни схванат, добави той. В отделението, в което работя, 50% от медицинските сестри са пенсионери, а главната им заплата е 1600 лева, уточни доктор Иванов. По думите му главната брутна заплата на млад доктор в ДПБ е 2000 лева Санитарите получават минималната работна заплата. Д-р Иванов уточни, че има 33 години трудов стаж и получава заплата от 2670 лева
Проблеми за пациентите
В болничното заведение ни има общо 190 кревати, като правосъдното поделение разполага с 40 кревати, от които 36 са заети, сподели още доктор Иванов. На всеки шест месеца съдът изслушва експертизата за здравното положение на пациентите и взема решение дали да приключи, да видоизмени или да удължи наложената насилствена мярка. Никой не може да каже какво се случва с пациента, откакто напусне болничното заведение, в случай че околните му не пожелаят да се грижат за него, добави той. По думите му според законови разпореждания, пациентът би трябвало да попълни декларация, че желае да бъде диспансеризиран, само че в случай че не попълни декларацията, не се води диспансерен случай. Дали пациентът след овакантяване на отделението ще върви на контролни прегледи и ще се води на диспансерен учет е въпрос на неговата воля, само че това са хора, страдащи от психологични болести, при които отсъства мисълта и съзнанието, че имат заболяване, което се нуждае от лекуване. Шизофренията е хронично, рецидивиращо и прогресиращо заболяване, което се нуждае от надзор до живот с медикаментозна терапия, с цел да може пациентът да е в ремисия.
Шизофрения
Пикът в възможната поява на шизофренията измежду мъжете настава във възрастта сред 21 и 24 години, при дамите – 24-26-годишна възраст, обаче от 17-годишна възраст до 60-годишна възраст никой не е застрахован, че няма да отключи заболяването, добави той. Първите сигнали на болестта са измененията в държанието, в ежедневното действие, пренебрегване на персоналната хигиена, отвод от контакти с хора и затваряне у дома, странни изказвания за следене и наблюдение и други
Овладяване на шизофренията с терапия
Болестта се овладява с терапия и ние изписваме пациентите с усъвършенстване, уточни още доктор Иванов. Шизофренията визира един % от популацията, само че има хора с афективни психози, с остри налудни разстройства и други диагнози. Идеята на лекуването е постигане на медикаментозна ремисия и в случай че е допустимо, да бъде поддържана в домашни условия – да се следи приемът на медикаменти, пациентът постоянно да върви на прегледи, с цел да не се стига до рецидив на заболяването, сподели още доктор Иванов.
bta.bg
Източник: svobodnoslovo.eu
КОМЕНТАРИ