Жордао: Два месеца плачех всеки ден в Лацио
Един от главните играчи на ЦСКА през есента Бруно Жордао преди дни даде обстойно изявление в подкаста " 4 Cantos do Mundo ".
След неговите разкази за престоя му в ЦСКА ви предлагаме прочувствена изповед на португалеца за тежките моменти в цялата му кариера, която стартира извънредно обещаващо със скъпи прехвърляния от Брага в Лацио и по-късно в Уулвърхемптън.
Лацио
" Онова момче, което отпътува за Лацио на 18 години, мечтаеше да завладее света. Напуснах като един от гениите на Португалия, един от перспективните футболисти на моето потомство. Окей, Педро Нето отпътува с по-голямо внимание към него, беше дебютирал за Брага, беше вкарал гол. Но все пак и аз потеглих със статут на португалски гений. И след това нещата просто не се развиха по този начин, както желаех, както чаках. Мисля, че не получих опциите, които заслужавах, само че в това време имам вяра, че тогава не бях задоволително квалифициран за толкоз огромна крачка. Може би, в случай че бях останал още една година в Брага, това изобщо нямаше да е неприятно за мен, тъй като треньор тогава беше Абел Ферейра, а той ми беше треньор и в Б тима и ме харесваше. Може би щеше да е добре, може би не - не знам. Но, както постоянно споделят, от време на време влакът минава единствено един път и или се качваш, или след това не знаеш какво е щяло да стане. И това беше ситуацията с Лацио. Не можех да кажа " не ".
Тогава майка ми отпътува с мен, защото към този момент беше пенсионерка. Тя беше с мен през първите шест месеца. Не знам дали ще гледа това или не, само че тя в никакъв случай не е знаела - имаше интервал в Италия, когато претърпях първия потрес в живота си. Бях играл цялата си юношеска кариера и това беше първият ми потрес, че не пускам във всеки мач, на практика не играя всяка минута. Не чаках това. Разбира се, това беше друга действителност, огромна стъпка. Но усещах, че не получавах опциите, които заслужавах, и имаше интервал, в който се сринах. После имах тези дребни травми, които не бяха същински контузии, само че неща, които ме тормозеха, и пропусках седмица, след това още една. Това стартира да ми въздейства. Имаше може би два месеца, в които плачех всеки ден. А по това време майка ми живееше с мен, само че тя в никакъв случай не разбра, че рева. Казвах ѝ, че отивам да дремя, че съм изтощен, отивах в стаята си. Отиваш си в ъгълчето, връщаш се и наподобява, че всичко е наред. Имах потребност от това време самичък със себе си.
За две години изиграх - не, не бъркам - шест, седем мача. Шест, седем мача, които не са цялостни. Може би общо съм изиграл 90 минути, даже не знам, може би малко повече. Това е доста малко за млад състезател, който желае да пораства, да се потвърждава, а това е възрастта, в която се развиваш и единствено тренировките не стигат. Научих доста, упражнявах с футболисти, които през днешния ден са с извънредно качество. Милинкович-Савич, Лукас Лейва, Луис Алберто, Кайседо, Имобиле, Туку Кореа, Бастос Санга, който в този момент е в Ботафого в Бразилия - футболисти с огромно качество. Научих доста от тях, учех се всеки ден.
Но, ето, в мачовете ми липсваше шансът да приложа на процедура това, което научих в тренировките. Защото на подготовка не усещах разликата с другите да е огромна. Да, несъмнено, те бяха с голямо качество, само че се усещах добре измежду тях. Дори самият щаб тогава - не толкоз основният треньор, колкото помощниците - от време на време, с цел да ме стимулират, може би са ме подвеждали, може би са ми давали подправена вяра. Но аз усещах откровеност, най-малко от един от тях. Харесваше ме, споделяше ми, че се представям добре на тренировки, че съм един от най-хубавите - физически, механически, всичко. Проблемът е, че след това липсваше оня късмет, който мисля, че ненапълно заслужавах. Но, добре, това са етапи, това са решения на треньора, постоянно съм ги уважавал и ще продължа да ги почитам, даже от време на време да не съм склонен. Така е, част от играта е. Не можеш да угодиш на всички. Един треньор в никакъв случай няма да може да направи 22 играчи щастливи. Но мисля, че оттова стартира всичко. "
Уулвс
" После направих скок към Уулвърхемптън съвсем без да съм играл в Лацио. Истината е, че към момента бях на високо равнище, само че още в първата година: дебют, гол, травма след 40 минути, сериозна контузия - скъсани връзки, и тогава в действителност започнаха травмите. После имах една неприятна обстановка - оня миг, когато ми споделиха, че ще съм навън за два месеца. Играх мач за Карабао Къп, продължихме напред, след месец имахме нов дуел. Тогава треньорът Нуно Ешпирито Санто искаше да играя. Пита ме: " Ще играеш ли? Как се чувстваш? ". Казах: " Тренер, желая да играя, несъмнено. Ще приказвам с медицинския екип, да чуя тяхното мнение. Те ми споделиха два месеца, мачът е след месец, тъй че в случай че ще играя, мога да почивам единствено три седмици, тъй като четвъртата би трябвало да упражнявам ". Говорих с тях, споделиха: " Ако искаш, ще го създадем. "
Играх под медикаменти и всичко. Излязохме на мача, загубихме с 1:2 от Астън Вила като посетители. И си помислих: " Окей, играх, в този момент ще продължа да упражнявам, няма да спирам ". Първа подготовка по-късно. Правим упражнение 10 против 0, напълно умерено. Отивам да изстрелвам след центриране и при завъртането, левият крайник, бедрото ми просто отхвърли, изгубих мощ. Вдигнах ръка незабавно, напуснах тренировката. И тази травма, която трябваше да ме държи отвън терена два месеца, се проточи до януари - т.е., четири месеца. Там в действителност стартира всичко. До края на сезона изиграх единствено още два мача. "
Наемите
" После започнаха наемите. Отидох във Фамаликао, започнах добре, контузих се през януари, по време на Ковид - огромен безпорядък. Клубът не искаше да пътувам, тъй като трябваше да вляза в карантина. Останах в Португалия, пробвах се да се възстановя, тъй като ЯМР сподели дребна вяра, че няма да се наложи интервенция. Казаха ми: " Остани там, направи всичко допустимо да избегнеш интервенцията. " Започнах отново да търча, да играя, да изстрелвам, направих всичко, само че не се усещах на 100%. Върнах се по-рано. Лекарят ми сподели: " Ако искаш да си 100%, би трябвало интервенция. " Казах: " Тогава да я създадем. " Загубих пет месеца, само че в случай че би трябвало - в този момент е моментът.
Операцията мина, само че поради доста фиброза, която се натрупа, възобновяване от три-четири месеца стана шест. Бях навън до декември - съвсем една година отвън терена! Имаше и интервал, в който влизах в базата в 8 сутринта и излизах в 6 следобяд. След 3-4 месеца споделих на лекаря: " Докторе, нуждая се от няколко дни отмора, другояче ще ми избухне главата. Просто би трябвало да си умря малко, да изчистя съзнанието. " Даде ми проект за тези дни - извършения във фитнеса, басейна - само че имах потребност да изчезна. Даде ми пет дни, мисля. Излязох, върнах се презареден, още четири месеца усилена работа и готово.
Върнах се добре. За благополучие от този момент не съм имал проблеми със задната част на бедрото. После имах проблем с глезена, само че с бедрото - нищо повече. Всичко мина добре. После пристигна наемът в Швейцария (б.р. - в Грасхопърс) - там нямах никакви проблеми, започнах да играя още веднъж. Но бях отвън терена толкоз дълго, че ти би трябвало време да си върнеш ритъма, увереността. Отне време.
После започнах да намирам себе си, пратиха ме чартърен в Санта Клара - взрив, нова травма, интервенция, още една крачка обратно, още четири месеца навън. Върнах се през януари, приключих сезона добре. Но оставаше последната ми година в Уулвърхемптън. Исках да се раздам, само че - почтено казано - споделиха ми, че няма да имам игрово време. Пратиха ме при U23, с цел да играя постоянно. Тренирах с първия тим, само че играех при младите. Прекарах шест месеца, в които играех непрекъснато. Беше добре на физическо равнище, тъй като упражнявах, само че не бях благополучен, несъмнено. Не мога да кажа, че бях. Но най-малко играех. Това беше плюс. Но с цялото почитание - играех против деца, а това не беше това, от което имах потребност. "
Полша и ЦСКА
" И след това, когато се появи опцията за Полша (б.р. - Радомяк Радом) през януари, не можех да кажа " не ". Трябваше да си потегли, да стартира да играя още веднъж. И Полша в действителност ме изненада. Не чаках лигата да има такова качество. Феновете са невероятни, страхотни игрища. Първите шест месеца бяха под равнището, тъй като, както споделих, си връщах увереността. Вторият сезон изиграх целия, получи се. А началото на този сезон в Радомяк беше доста положително, първите 3-4 мача бяха мощни, и пристигна предлагането от ЦСКА. Това е клуб, който се бори за трофеи, за Европа - това ме притегли, макар че шампионата на доктрина е на по-ниско равнище. И освен на доктрина. Но е огромен клуб, с история, най-вече трофеи в България - купи, шампионати, всичко. Голям клуб, в развой на възобновление, строи нов стадион. Феновете обичат клуба. От клуба се грижат се за футболистите, пробват се да ни дадат всичко, от което се нуждаем, с цел да сме на 100%. Това беше значимо. И фактът, че демонстрираха откровен интерес към мен, ме накара да се усещам оценен. Както ти споделих - когато играчът се усеща мечтан, това е половината от триумфа. И по този начин се почувствах. Затова направих тази крачка и не скърбя. Много съм благополучен тук. Нещата вървят добре. Те са удовлетворени от представянето ми, аз съм удовлетворен. Знам, че мога да дам още и това желая да направя. "
Превод - " Тема Спорт ".
След неговите разкази за престоя му в ЦСКА ви предлагаме прочувствена изповед на португалеца за тежките моменти в цялата му кариера, която стартира извънредно обещаващо със скъпи прехвърляния от Брага в Лацио и по-късно в Уулвърхемптън.
Лацио
" Онова момче, което отпътува за Лацио на 18 години, мечтаеше да завладее света. Напуснах като един от гениите на Португалия, един от перспективните футболисти на моето потомство. Окей, Педро Нето отпътува с по-голямо внимание към него, беше дебютирал за Брага, беше вкарал гол. Но все пак и аз потеглих със статут на португалски гений. И след това нещата просто не се развиха по този начин, както желаех, както чаках. Мисля, че не получих опциите, които заслужавах, само че в това време имам вяра, че тогава не бях задоволително квалифициран за толкоз огромна крачка. Може би, в случай че бях останал още една година в Брага, това изобщо нямаше да е неприятно за мен, тъй като треньор тогава беше Абел Ферейра, а той ми беше треньор и в Б тима и ме харесваше. Може би щеше да е добре, може би не - не знам. Но, както постоянно споделят, от време на време влакът минава единствено един път и или се качваш, или след това не знаеш какво е щяло да стане. И това беше ситуацията с Лацио. Не можех да кажа " не ".
Тогава майка ми отпътува с мен, защото към този момент беше пенсионерка. Тя беше с мен през първите шест месеца. Не знам дали ще гледа това или не, само че тя в никакъв случай не е знаела - имаше интервал в Италия, когато претърпях първия потрес в живота си. Бях играл цялата си юношеска кариера и това беше първият ми потрес, че не пускам във всеки мач, на практика не играя всяка минута. Не чаках това. Разбира се, това беше друга действителност, огромна стъпка. Но усещах, че не получавах опциите, които заслужавах, и имаше интервал, в който се сринах. После имах тези дребни травми, които не бяха същински контузии, само че неща, които ме тормозеха, и пропусках седмица, след това още една. Това стартира да ми въздейства. Имаше може би два месеца, в които плачех всеки ден. А по това време майка ми живееше с мен, само че тя в никакъв случай не разбра, че рева. Казвах ѝ, че отивам да дремя, че съм изтощен, отивах в стаята си. Отиваш си в ъгълчето, връщаш се и наподобява, че всичко е наред. Имах потребност от това време самичък със себе си.
За две години изиграх - не, не бъркам - шест, седем мача. Шест, седем мача, които не са цялостни. Може би общо съм изиграл 90 минути, даже не знам, може би малко повече. Това е доста малко за млад състезател, който желае да пораства, да се потвърждава, а това е възрастта, в която се развиваш и единствено тренировките не стигат. Научих доста, упражнявах с футболисти, които през днешния ден са с извънредно качество. Милинкович-Савич, Лукас Лейва, Луис Алберто, Кайседо, Имобиле, Туку Кореа, Бастос Санга, който в този момент е в Ботафого в Бразилия - футболисти с огромно качество. Научих доста от тях, учех се всеки ден.
Но, ето, в мачовете ми липсваше шансът да приложа на процедура това, което научих в тренировките. Защото на подготовка не усещах разликата с другите да е огромна. Да, несъмнено, те бяха с голямо качество, само че се усещах добре измежду тях. Дори самият щаб тогава - не толкоз основният треньор, колкото помощниците - от време на време, с цел да ме стимулират, може би са ме подвеждали, може би са ми давали подправена вяра. Но аз усещах откровеност, най-малко от един от тях. Харесваше ме, споделяше ми, че се представям добре на тренировки, че съм един от най-хубавите - физически, механически, всичко. Проблемът е, че след това липсваше оня късмет, който мисля, че ненапълно заслужавах. Но, добре, това са етапи, това са решения на треньора, постоянно съм ги уважавал и ще продължа да ги почитам, даже от време на време да не съм склонен. Така е, част от играта е. Не можеш да угодиш на всички. Един треньор в никакъв случай няма да може да направи 22 играчи щастливи. Но мисля, че оттова стартира всичко. "
Уулвс
" После направих скок към Уулвърхемптън съвсем без да съм играл в Лацио. Истината е, че към момента бях на високо равнище, само че още в първата година: дебют, гол, травма след 40 минути, сериозна контузия - скъсани връзки, и тогава в действителност започнаха травмите. После имах една неприятна обстановка - оня миг, когато ми споделиха, че ще съм навън за два месеца. Играх мач за Карабао Къп, продължихме напред, след месец имахме нов дуел. Тогава треньорът Нуно Ешпирито Санто искаше да играя. Пита ме: " Ще играеш ли? Как се чувстваш? ". Казах: " Тренер, желая да играя, несъмнено. Ще приказвам с медицинския екип, да чуя тяхното мнение. Те ми споделиха два месеца, мачът е след месец, тъй че в случай че ще играя, мога да почивам единствено три седмици, тъй като четвъртата би трябвало да упражнявам ". Говорих с тях, споделиха: " Ако искаш, ще го създадем. "
Играх под медикаменти и всичко. Излязохме на мача, загубихме с 1:2 от Астън Вила като посетители. И си помислих: " Окей, играх, в този момент ще продължа да упражнявам, няма да спирам ". Първа подготовка по-късно. Правим упражнение 10 против 0, напълно умерено. Отивам да изстрелвам след центриране и при завъртането, левият крайник, бедрото ми просто отхвърли, изгубих мощ. Вдигнах ръка незабавно, напуснах тренировката. И тази травма, която трябваше да ме държи отвън терена два месеца, се проточи до януари - т.е., четири месеца. Там в действителност стартира всичко. До края на сезона изиграх единствено още два мача. "
Наемите
" После започнаха наемите. Отидох във Фамаликао, започнах добре, контузих се през януари, по време на Ковид - огромен безпорядък. Клубът не искаше да пътувам, тъй като трябваше да вляза в карантина. Останах в Португалия, пробвах се да се възстановя, тъй като ЯМР сподели дребна вяра, че няма да се наложи интервенция. Казаха ми: " Остани там, направи всичко допустимо да избегнеш интервенцията. " Започнах отново да търча, да играя, да изстрелвам, направих всичко, само че не се усещах на 100%. Върнах се по-рано. Лекарят ми сподели: " Ако искаш да си 100%, би трябвало интервенция. " Казах: " Тогава да я създадем. " Загубих пет месеца, само че в случай че би трябвало - в този момент е моментът.
Операцията мина, само че поради доста фиброза, която се натрупа, възобновяване от три-четири месеца стана шест. Бях навън до декември - съвсем една година отвън терена! Имаше и интервал, в който влизах в базата в 8 сутринта и излизах в 6 следобяд. След 3-4 месеца споделих на лекаря: " Докторе, нуждая се от няколко дни отмора, другояче ще ми избухне главата. Просто би трябвало да си умря малко, да изчистя съзнанието. " Даде ми проект за тези дни - извършения във фитнеса, басейна - само че имах потребност да изчезна. Даде ми пет дни, мисля. Излязох, върнах се презареден, още четири месеца усилена работа и готово.
Върнах се добре. За благополучие от този момент не съм имал проблеми със задната част на бедрото. После имах проблем с глезена, само че с бедрото - нищо повече. Всичко мина добре. После пристигна наемът в Швейцария (б.р. - в Грасхопърс) - там нямах никакви проблеми, започнах да играя още веднъж. Но бях отвън терена толкоз дълго, че ти би трябвало време да си върнеш ритъма, увереността. Отне време.
После започнах да намирам себе си, пратиха ме чартърен в Санта Клара - взрив, нова травма, интервенция, още една крачка обратно, още четири месеца навън. Върнах се през януари, приключих сезона добре. Но оставаше последната ми година в Уулвърхемптън. Исках да се раздам, само че - почтено казано - споделиха ми, че няма да имам игрово време. Пратиха ме при U23, с цел да играя постоянно. Тренирах с първия тим, само че играех при младите. Прекарах шест месеца, в които играех непрекъснато. Беше добре на физическо равнище, тъй като упражнявах, само че не бях благополучен, несъмнено. Не мога да кажа, че бях. Но най-малко играех. Това беше плюс. Но с цялото почитание - играех против деца, а това не беше това, от което имах потребност. "
Полша и ЦСКА
" И след това, когато се появи опцията за Полша (б.р. - Радомяк Радом) през януари, не можех да кажа " не ". Трябваше да си потегли, да стартира да играя още веднъж. И Полша в действителност ме изненада. Не чаках лигата да има такова качество. Феновете са невероятни, страхотни игрища. Първите шест месеца бяха под равнището, тъй като, както споделих, си връщах увереността. Вторият сезон изиграх целия, получи се. А началото на този сезон в Радомяк беше доста положително, първите 3-4 мача бяха мощни, и пристигна предлагането от ЦСКА. Това е клуб, който се бори за трофеи, за Европа - това ме притегли, макар че шампионата на доктрина е на по-ниско равнище. И освен на доктрина. Но е огромен клуб, с история, най-вече трофеи в България - купи, шампионати, всичко. Голям клуб, в развой на възобновление, строи нов стадион. Феновете обичат клуба. От клуба се грижат се за футболистите, пробват се да ни дадат всичко, от което се нуждаем, с цел да сме на 100%. Това беше значимо. И фактът, че демонстрираха откровен интерес към мен, ме накара да се усещам оценен. Както ти споделих - когато играчът се усеща мечтан, това е половината от триумфа. И по този начин се почувствах. Затова направих тази крачка и не скърбя. Много съм благополучен тук. Нещата вървят добре. Те са удовлетворени от представянето ми, аз съм удовлетворен. Знам, че мога да дам още и това желая да направя. "
Превод - " Тема Спорт ".
Източник: novsport.com
КОМЕНТАРИ