Александър Попов: Съмнението спасява журналиста от фалшивите новини
Един от новите членове на журито на Web Report е основният редактор на новинарския уебсайт Dnes.bg Александър Попов, с който приказваме за стандарти, актуалности и добра публицистика.
Кой е той?
Александър Попов приключва ЕТУ - " Електронни системи " (сега ТУЕС) и УНСС. Започва журналистическата си кариера в организация " Балкан " през 1998 година Присъединява се към Investor Media Group като основен редактор на mp3.bg през 2010 година, а същата година става част от екипа на Dnes.bg като редактор. 5 години по-късно става замесник - основен редактор на уеб страницата. От 2019 година е на поста основен редактор на Dnes.bg.
- Г-н Попов, по какъв начин оценявате същински значимото в осведомителния поток? Питам Ви, тъй като голямото предизвикателство през днешния ден е не неналичието на информация, а отсяването на значимата от всичко това, което ни залива.
- Екипът ни се стреми да сервира в огромната си част вести, които касаят всекидневието на българина. Нашата компания е създала платформата Helpbook.info, в която всеки ден получаваме сигнали за нередности, проблеми, които адресираме до институциите. Това за мен са значимите вести - решавайки на пръв взор " дребен " проблем, малко по малко ставаме по-отговорни, действаме като общество и в последна сметка подобряваме живота си. Ставаме и коректив на ръководството на даден кмет или държавна институция, тъй като няма по какъв начин да бъде подминат даже и един сигнал.
- Как един публицист оцелява в морето от дезинформация?
- Трудно. Живеем във време, в което видеа се манипулират, от ден на ден навлиза изкуственият разсъдък, а обществените медии се трансфораха в главен и елементарен проводник за дезинформация. И тук идва нашата работа да отсяваме, ревизираме и да не подлъжем и аудиторията си. Смея да настоявам, че в западните общества, които постоянно даваме за образец, този проблем е доста по-голям. Оцеляването при нас, публицистите, е с една концепция по-лесно, защото имаме инстикт да подлагаме на подозрение, а и постоянно можем да сравним друга информация. Докато различен човек може би няма да направи това в допълнение изпитание и би се предоверил.
- Коя е последната подправена вест, която беше напът да ви подведе?
- Беше един фейсбук пост на роден политик, който направи известни внушения поради съвпадане на имена. Той самият се извини след ден, само че тук няма по какъв начин да не хвърля камък в нашата градина. Политиците употребяват обществените мрежи, с цел да прокарват ползи и политики, а медиите бързаме да ги публикуваме. И чак по-късно се замисляме дали не са ни " подхлъзнали ", дава отговор ли на истината написаното.
- Какви са оръжията съгласно Вас против дезинформацията и подправените вести? Можем ли да реализираме триумф като колегия?
- Истината е, че зад дезинформацията и подправените вести стоят доста пари. Особено, когато става въпрос за акции по време на избори. Пандемията и войната в Украйна ускориха още повече този развой, а онлайн средата е повече от плодородна почва. Преди години главен инструмент беше цензурата, само че пропагандата се оказа доста по-печеливш вид. Неслучайно тематиката стана съществена за Европейски Съюз през последните три години и непрекъснато се допълват кодекси и се вкарват ограничения за битка против подправените вести. Любимият ми отговор е, че би трябвало да има сериозно мислене. Но това сериозно мислене би трябвало да се възпитава още в фамилията, а и в учебно заведение. Колко учители биха нарушили стереотипния проект за образование и да приказват за разнообразни проблеми, да разпалят любознание и полемики? Запаметяват се стихотворения, дати, само че няма рефлексия за подтекста им. За страдание в тази битка всеки се избавя самичък. Ние като колегия не се оправяме, даже в противен случай - има десетки " медии ", които са основани, с цел да бъдат проводник на дезинформация. Досега не съм видял някой да им се опълчи. Напротив - техните " вести " доближават до голям брой хора, а ние в профил се подсмихваме и дори назидаваме, в случай че някой им има вяра.
- Разкажете ни повече за професионалния си път като публицист? Как се ориентирахте към специалността?
- Стана инцидентно, не съм от тези, които са мечтали за тази специалност. Бях на стаж в банка, беше скучно и несъмнено не моят път. Споделих с брат ми, който по това време работеше в частната осведомителна организация " Балкан ". Отидох на смешка, без никакви упования и опит, без да съм се докосвал до тази специалност. Попаднах в отдел с двама страхотни и доста разнообразни като персони и професионален метод редактори - Аида Паникян и Милена Димова, която за жалост към този момент не е сред нас... Те имаха търпението да ме учат и най-важното - разпалиха любознанието ми.
- Помните ли първия си репортаж и по какъв начин се чувствахте тогава? Актуална ли е тематиката му и през днешния ден?
- В първите два месеца се образовах, мои дописки въобще не попадаха в излъчванията, само че пък работата ми беше доста забавна. Целта не беше просто да отразим вест, а да я намерим в задатък, да разберем какво се приготвя като законопроекти, да открием разнообразни гледни точки. Спомням си първото си изявление - с Капка Панайотова от Центъра за самостоятелен живот. Бях впечатлен и респектиран от хората, които работят там. Хора с клеймото " инвалиди ", от които в тези години отвръщахме очи. Те се бореха за налична среда, правото да работят, и в нито в един случай не се оплакаха. Сравнявах ги с казионния Съюз на инвалидите в България, където " битката " опираше за помощ да разпределят някой и различен пакет храна. За страдание проблемите на тези хора са настоящи и през днешния ден, което е оценка и за обществото ни като цяло.
- Помните ли също по какъв начин се развиваха медиите преди цифровите медии да станат основна част от осведомителния поток? Можете ли да сравните медиите и качеството на публицистиката преди и в този момент?
- Не знам дали е удачно да се вършат съпоставения. Когато започнах работа, интернет се " включваше " два-три пъти дневно, получавахме излъчвания по факс. Вестниците бяха в своя пик и осъществиха огромни тиражи, новините по малкия екран бяха последната инстанция. Прохождащите публицисти като мен, имаха по-голям почит към сътрудниците с опит. Струва ми се, че тогава гилдията беше по-обединена и си помагаше. Поне в моите очи беше някакъв сантиментален интервал, не съм усещал толкоз мощен напън върху медиите, какъвто има през днешния ден, нямаше и автоцензура. Затова и считам качеството тогава за по-добро - ролята на четвърта власт бе пълнокръвна.
- Разкажете ни повече за медията и екипа Ви?
- Започнах работа в Investor Media Group през 2010 година като основен редактор на музикалния уебсайт mp3.bg, а след няколко месеца станах част от екипа на Dnes.bg. Това беше първият ми в действителност професионален допир с онлайн медия и имах още веднъж щастието да работя с персони, с които дружно създавахме освен нова осведомителна среда, само че и прелестен екип. Динамичната среда, удовлетворението да видиш изгодата от работата си, превземат. Щастлив съм, че работя в екип, в който с огромна част от сътрудниците сме дружно от дълги години. Допълваме се и всеки може да замести другия, което е доста значимо в нашата специалност. Учим се взаимно, всеки е с друг опит и това ни оказва помощ във всекидневната работа.
- За първа година сте част от журито на състезанието за чиста публицистика на Dir.bg. Какви материали очаквате да прочетете и гледате измежду кандидатстващите?
- Опитвам се да не си сътворявам упования, тъй като ще имам опцията да се срещна с друг вид материали. Ще ми бъде доста забавно, само че ще бъде и предизвикателство да давам оценки.
- Кои биха имали най-големи шансове за вашите високи оценки?
- Със сигурност тези, които имат публичен отзив. Надявам се да прочета повече материали от по-малки градове и обитаеми места, тъй като там сътрудниците работят в доста по-предизвикателна среда, с по-малък запас и натискът върху тях е по-голям. Но постоянно проблемите, които засягат в материалите си са доста по-важни и скъпи от отразяването дейностите или изявленията на политик и властимащ.
- Могат ли съгласно Вас медиите да загърбят конкуренцията си за ден, с цел да излъчат най-достойните авторски материали, които би трябвало да получат публичното внимание още един път?
- Конкуренцията е скъпа, няма за какво да я загърбваме. Важното е никой да не се почувства подценен или афектиран. Ако не бъде отличен тази година - има опция да надгради работата си, да открие ново предизвикателство.
- Какво бихте споделили на младия публицист в свое лице към днешна дата?
- Това, което ми споделиха и първите ми редактори преди 25 години - бъди любопитен!
Интервю на Гергана Костова
Партньорите на Web Report 2023
се провежда с формалната поддръжка на Съюза на българските публицисти .
Медийни сътрудници са Българска национална телевизия, Българска телеграфна агенция, БНР, bTV Media Group, NOVA, OFFNews.bg, Dnes.bg, списание " Мениджър ", телевизия ММ и организация " БулФото " .
Генерални сътрудници: ,,
Партньори: ,,
Кой е той?
Александър Попов приключва ЕТУ - " Електронни системи " (сега ТУЕС) и УНСС. Започва журналистическата си кариера в организация " Балкан " през 1998 година Присъединява се към Investor Media Group като основен редактор на mp3.bg през 2010 година, а същата година става част от екипа на Dnes.bg като редактор. 5 години по-късно става замесник - основен редактор на уеб страницата. От 2019 година е на поста основен редактор на Dnes.bg.
- Г-н Попов, по какъв начин оценявате същински значимото в осведомителния поток? Питам Ви, тъй като голямото предизвикателство през днешния ден е не неналичието на информация, а отсяването на значимата от всичко това, което ни залива.
- Екипът ни се стреми да сервира в огромната си част вести, които касаят всекидневието на българина. Нашата компания е създала платформата Helpbook.info, в която всеки ден получаваме сигнали за нередности, проблеми, които адресираме до институциите. Това за мен са значимите вести - решавайки на пръв взор " дребен " проблем, малко по малко ставаме по-отговорни, действаме като общество и в последна сметка подобряваме живота си. Ставаме и коректив на ръководството на даден кмет или държавна институция, тъй като няма по какъв начин да бъде подминат даже и един сигнал.
- Как един публицист оцелява в морето от дезинформация?
- Трудно. Живеем във време, в което видеа се манипулират, от ден на ден навлиза изкуственият разсъдък, а обществените медии се трансфораха в главен и елементарен проводник за дезинформация. И тук идва нашата работа да отсяваме, ревизираме и да не подлъжем и аудиторията си. Смея да настоявам, че в западните общества, които постоянно даваме за образец, този проблем е доста по-голям. Оцеляването при нас, публицистите, е с една концепция по-лесно, защото имаме инстикт да подлагаме на подозрение, а и постоянно можем да сравним друга информация. Докато различен човек може би няма да направи това в допълнение изпитание и би се предоверил.
- Коя е последната подправена вест, която беше напът да ви подведе?
- Беше един фейсбук пост на роден политик, който направи известни внушения поради съвпадане на имена. Той самият се извини след ден, само че тук няма по какъв начин да не хвърля камък в нашата градина. Политиците употребяват обществените мрежи, с цел да прокарват ползи и политики, а медиите бързаме да ги публикуваме. И чак по-късно се замисляме дали не са ни " подхлъзнали ", дава отговор ли на истината написаното.
- Какви са оръжията съгласно Вас против дезинформацията и подправените вести? Можем ли да реализираме триумф като колегия?
- Истината е, че зад дезинформацията и подправените вести стоят доста пари. Особено, когато става въпрос за акции по време на избори. Пандемията и войната в Украйна ускориха още повече този развой, а онлайн средата е повече от плодородна почва. Преди години главен инструмент беше цензурата, само че пропагандата се оказа доста по-печеливш вид. Неслучайно тематиката стана съществена за Европейски Съюз през последните три години и непрекъснато се допълват кодекси и се вкарват ограничения за битка против подправените вести. Любимият ми отговор е, че би трябвало да има сериозно мислене. Но това сериозно мислене би трябвало да се възпитава още в фамилията, а и в учебно заведение. Колко учители биха нарушили стереотипния проект за образование и да приказват за разнообразни проблеми, да разпалят любознание и полемики? Запаметяват се стихотворения, дати, само че няма рефлексия за подтекста им. За страдание в тази битка всеки се избавя самичък. Ние като колегия не се оправяме, даже в противен случай - има десетки " медии ", които са основани, с цел да бъдат проводник на дезинформация. Досега не съм видял някой да им се опълчи. Напротив - техните " вести " доближават до голям брой хора, а ние в профил се подсмихваме и дори назидаваме, в случай че някой им има вяра.
- Разкажете ни повече за професионалния си път като публицист? Как се ориентирахте към специалността?
- Стана инцидентно, не съм от тези, които са мечтали за тази специалност. Бях на стаж в банка, беше скучно и несъмнено не моят път. Споделих с брат ми, който по това време работеше в частната осведомителна организация " Балкан ". Отидох на смешка, без никакви упования и опит, без да съм се докосвал до тази специалност. Попаднах в отдел с двама страхотни и доста разнообразни като персони и професионален метод редактори - Аида Паникян и Милена Димова, която за жалост към този момент не е сред нас... Те имаха търпението да ме учат и най-важното - разпалиха любознанието ми.
- Помните ли първия си репортаж и по какъв начин се чувствахте тогава? Актуална ли е тематиката му и през днешния ден?
- В първите два месеца се образовах, мои дописки въобще не попадаха в излъчванията, само че пък работата ми беше доста забавна. Целта не беше просто да отразим вест, а да я намерим в задатък, да разберем какво се приготвя като законопроекти, да открием разнообразни гледни точки. Спомням си първото си изявление - с Капка Панайотова от Центъра за самостоятелен живот. Бях впечатлен и респектиран от хората, които работят там. Хора с клеймото " инвалиди ", от които в тези години отвръщахме очи. Те се бореха за налична среда, правото да работят, и в нито в един случай не се оплакаха. Сравнявах ги с казионния Съюз на инвалидите в България, където " битката " опираше за помощ да разпределят някой и различен пакет храна. За страдание проблемите на тези хора са настоящи и през днешния ден, което е оценка и за обществото ни като цяло.
- Помните ли също по какъв начин се развиваха медиите преди цифровите медии да станат основна част от осведомителния поток? Можете ли да сравните медиите и качеството на публицистиката преди и в този момент?
- Не знам дали е удачно да се вършат съпоставения. Когато започнах работа, интернет се " включваше " два-три пъти дневно, получавахме излъчвания по факс. Вестниците бяха в своя пик и осъществиха огромни тиражи, новините по малкия екран бяха последната инстанция. Прохождащите публицисти като мен, имаха по-голям почит към сътрудниците с опит. Струва ми се, че тогава гилдията беше по-обединена и си помагаше. Поне в моите очи беше някакъв сантиментален интервал, не съм усещал толкоз мощен напън върху медиите, какъвто има през днешния ден, нямаше и автоцензура. Затова и считам качеството тогава за по-добро - ролята на четвърта власт бе пълнокръвна.
- Разкажете ни повече за медията и екипа Ви?
- Започнах работа в Investor Media Group през 2010 година като основен редактор на музикалния уебсайт mp3.bg, а след няколко месеца станах част от екипа на Dnes.bg. Това беше първият ми в действителност професионален допир с онлайн медия и имах още веднъж щастието да работя с персони, с които дружно създавахме освен нова осведомителна среда, само че и прелестен екип. Динамичната среда, удовлетворението да видиш изгодата от работата си, превземат. Щастлив съм, че работя в екип, в който с огромна част от сътрудниците сме дружно от дълги години. Допълваме се и всеки може да замести другия, което е доста значимо в нашата специалност. Учим се взаимно, всеки е с друг опит и това ни оказва помощ във всекидневната работа.
- За първа година сте част от журито на състезанието за чиста публицистика на Dir.bg. Какви материали очаквате да прочетете и гледате измежду кандидатстващите?
- Опитвам се да не си сътворявам упования, тъй като ще имам опцията да се срещна с друг вид материали. Ще ми бъде доста забавно, само че ще бъде и предизвикателство да давам оценки.
- Кои биха имали най-големи шансове за вашите високи оценки?
- Със сигурност тези, които имат публичен отзив. Надявам се да прочета повече материали от по-малки градове и обитаеми места, тъй като там сътрудниците работят в доста по-предизвикателна среда, с по-малък запас и натискът върху тях е по-голям. Но постоянно проблемите, които засягат в материалите си са доста по-важни и скъпи от отразяването дейностите или изявленията на политик и властимащ.
- Могат ли съгласно Вас медиите да загърбят конкуренцията си за ден, с цел да излъчат най-достойните авторски материали, които би трябвало да получат публичното внимание още един път?
- Конкуренцията е скъпа, няма за какво да я загърбваме. Важното е никой да не се почувства подценен или афектиран. Ако не бъде отличен тази година - има опция да надгради работата си, да открие ново предизвикателство.
- Какво бихте споделили на младия публицист в свое лице към днешна дата?
- Това, което ми споделиха и първите ми редактори преди 25 години - бъди любопитен!
Интервю на Гергана Костова
Партньорите на Web Report 2023
се провежда с формалната поддръжка на Съюза на българските публицисти .
Медийни сътрудници са Българска национална телевизия, Българска телеграфна агенция, БНР, bTV Media Group, NOVA, OFFNews.bg, Dnes.bg, списание " Мениджър ", телевизия ММ и организация " БулФото " .
Генерални сътрудници: ,,
Партньори: ,,
Източник: dir.bg
КОМЕНТАРИ